Днес имаме удоволствието да си поговорим с Александър Драганов – писател, преводач и почитател на всичко жанрово. Познавате го от като автор на няколко фентъзи романа и цял куп разкази, изявява се в „Колекция Дракус” на изд. Gaiana, негови са част от българските преводи на  Рик Риърдън, Холи Блек, Касандра Клеър, Сара Дж. Маас, романите по „Междузвездни войни” и какво ли не още. И не на последно място – гостът ни е основна движеща сила в „Цитаделата: българският портал за фентъзи и фантастика”. Ненко Генов: Надявам се да не съм пропуснал нещо в представянето ти?

Александър Драганов: Казал си всичко основно, бих добавил само, че участвам и в писателския хорър клуб „Лазарус“. Искам да ти благодаря за това интервю – навремето обичах да се свързвам с любими автори и да ги интервюирам за сайта и съм се чудил какво ще е да се озова от другата страна. Усещането е приятно 🙂

12189826_10205100287648877_2654584638362838370_n

Ненко: Първият ми въпрос към теб… Ти спиш ли изобщо? Как успяваш и как насмогваш с всичко?

Александър: Гледам да спя, понеже по трудния начин разбрах, че от съня по-важно няма. Само че имам по-необичаен режим – лягам късно, заспивам още по-късно и съответно ставам малко преди обед. Затова и работя най-добре вечер. За сайта обаче винаги мога да намеря време, дори да съм на почивка. Това е моята страст.

Ненко: Как възприемаш себе си, повече като автор или повече като преводач? И как едното оказва влияние на другото?

Александър: Преводаческата работа е тази, с която си вадя хляба, а писателската е маслото, което го прави по-вкусен. Най-добрите книги, които съм превеждал са ми доставяли почти същото удоволствие като собствените ми творби. И със сигурност докато работиш по текста на автор от калибъра на Рик Риърдън например може да научиш страшно много като стил, драматургия, диалози, темпо и какво ли още не. Убеден съм, че преводаческата работа ме е направила по-добър автор и обратно, писателският опит ми помага в случаите, когато трябва да импровизирам с по-творчески превод. Даже мога да кажа, че преводът също е писателска работа, макар и не авторска. От тази гледна точка двете се сливат в едно 🙂

Ненко: А преводите или авторското творчество е по-голямо предизвикателство за теб?

Александър: Като цяло са напълно различни предизвикателства. Когато създаваш нещо свое, си сам пред белия лист. Трябва да го уловиш от дълбините на въображението си, което е въпрос на настройка, на настроение, както и на вдъхновение. Снусмумрик от „Невидимото дете“ на Туве Янсон го описва много добре, докато опитва да намери мелодията на песента, която иска да изпее. При преводът задачата е да се получи синхрон между твоят писателски ритъм и този на автора на оригиналния текст. Тогава думите потичат сами. Ако не се появи спойка, става по-трудно и трябва максимална концентрация, което е по-уморително.

Ненко: И докато сме на вълна преводи, кой от авторите, които си превеждал до момента ти е любим и има ли автори, които си мечтаеш да преведеш?

Александър: Рик Риърдън е най-добрият автор, който съм превеждал. Работата по книгите от поредицата „Героите на Олимп“ беше истински празник за мен. Имало е случай да ставам рано събота сутрин, за да работя. Това е истинска наслада и никой друг автор не ми я е доставял, макар Касандра Клеър например също да е много кадърен писател. Що се отнася до авторите, по които бих искал да работя, не са един и двама. За мен ще е чест да хвана неиздаваните у нас неща на Дейвид Едингс, Тери Брукс и Саймън Грийн, както и романите за елфите от Warhammer.

10609699_10202620594338094_4668229188496312708_n

Ненко: Като човек, който следи изкъсо родната и световната жанрова сцена, как би съпоставил родната фантастична литература на фона на чуждестранната? Къде сме ние?

Александър: Чуждестранна е малко условно да се каже, тъй като картината е различна в отделните държави. Всички се сравняват с англоезичната фантастика, в която има огромно множество хитови заглавия, класиките от които са на недостижимо ниво. Смятам обаче, че поради спецификите на родния пазар, нашите автори имат предимството да работят с любов по книгите си, без да се стремят да бъдат комерсиални. Това им дава огромно предимство пред масовата конфекция от седмични бестселъри на „Ню Йорк Таймс“.

Ненко: Май има доста хора, които пренебрегват жанровата литература, съмняват се в качеството на българските произведения като цяло, или пък имат различни предубеждения срещу автори, които се самоиздават. Каква е твоята позиция по темата?

Александър: Това са три различни проблема. На фантастиката и фентъзито се гледа с недобро око от някои критици, макар човешката литература да почива върху творби като епосите на Омир, в които се виждат протоелементите на жанровете. Това е тесногръдие. Има обаче хора, които просто предпочитат друг тип книги и това не е осъдително, а въпрос на вкус. Що се отнася до българските произведения, казано е, че никой не е пророк в собствената си страна. Някак си по-респектиращо е да се купи книга от чужд автор, за който се знае, че за да бъде издаден у нас има продажби и награди зад гърба си. Но така хората се лишават от алтернативна гледна точка на творци, които пишат наистина от страст към самото писане, а не за няколко долара повече. Обикновено такива понякога прибягват и до услугата за нетрадиционно издаване, което понякога дразни по-големите издателства, тъй като ограничава възможностите им да контролират и направляват читателския вкус. Това обаче е необратим процес, наблюдава се и в САЩ, наблюдава се и в България, навсякъде по света. Няма нужда да се търси конфликт по тази линия – човек трябва да работи максимално по текста си, с редактор, с коректор, все едно дали работи за голямо или малко издателство, дали чака хонорар или пък инвестира с надеждата да избие разходите по-късно. Вече времето и читателите ще кажат доколко се е справил.

Ненко: Освен, че четеш много, вероятно имаш поглед върху тенденциите, пазара и вкуса на читателите. Кои български произведения мислиш, че биха имали успех ако се преведат на английски и издадат на запад?

Александър: Наскоро на английски бе преведена „Зеницата на смъртта“ от Силвия Петрова и много ми се иска тя да постигне успех, тъй като е много качествено епично фентъзи. Обаче пазарът в Щатите е изключително конкурентен и е много трудно да пробиеш там. Дори „Вълшебна луна“ на голям писател като Волфганг Холбайн мина някак незабелязано отвъд Океана. „Вещерът“ на Сапковски е някакво изключение, но според мен популярността на поредицата се дължи донякъде и на игрите.

32489018

Ненко: През изминалите две години зарадва фентъзи феновете с „Сказания за Ледената планина“ и „Черната корона“ (линк към ревютата на книгите тук). Как се възприеха изданията?

Александър: Тези книги бяха писани за пръв път за сайта, където спечелиха верни фенове, които държаха да ги имат на хартия. Това ме накара да се пробвам да ги издам и за радост се намери човек, който да ми подаде ръка – Явор Цанев от издателство „Гаяна“. Неговият екип направи много по редакцията на текста и гласува доверие на книгите ми, така че те да излязат като част от престижната колекция „Дракус“, което ми помогна много. Наистина тиражът не е голям, но за сметка на това мога да кажа, че стигна до точните хора, автори, запалени фенове, които можеха да ми дадат вярна оценка и затова съм доволен, че отзивите за книгите са добри. Аз лично вложих много емоция в тях и честно казано, не съм сигурен дали някога ще треперя за собствен герой така, както за Алтиарин и приятелите му. Затова съм много щастлив, че съм успял да предам чувството и на читателите.

Ненко: Какво бе основното ти вдъхновение, силата, която те подтикна да напишеш поредицата за Ледената планина?

Александър: Основното вдъхновение бе моята голяма любов към зимата като сезон. Обожавам студеното време, хрупането на снега под краката ти, как дъха излиза на пара от устата ти… исках да предам това в книгите си и оттам нататък въпросът бе да превърна емоцията в сюжет, което се получи, като измислих любимите си досега герои и ги пуснах в епичен фентъзи свят, за какъвто бих искал да чета. Разбира се, влияние са ми оказвали много любими произведения, както книги, така и филми, но основното вдъхновение бе точно зимата. Даже за най-първия разказ си спомням, че го писах в този сезон и нарочно се разхождах на студа, за да се вкарам в атмосферата.

black-crown

Ненко: Плануваш ли трета книга от поредицата?

Александър: Не, мисля, че разказах всичко, каквото има да се разказва за Ледената планина, а историята на героите й е приключена. Идва ред за нови сказания, за нови светове…

Ненко: А ако не е тайна, върху какво работиш в момента и има ли нещо, което можем да очакваме от теб в скоро време?

Александър: Наесен, живот и здраве, на книжния пазар трябва да излезе „Звездата на гибелта“, новото епично приключение, в което се опитвам да съчетая различни любими поджанрове. То е доста различно от „Сказания за Ледената планина“, тъй като конфликтът е по-нетрадиционен и съм се опитал да го разкажа с много повече хумор, но ги има и задължителните за мен мащабни битки. По „Звездата на гибелта“ работим с Петьо Русинов от издателство „Иви Пет“, достоен мъж, който прави всичко възможно, за да популяризира българската литература. Надявам се „Звездата на гибелта“ да се появи през октомври, както стана с книгите за Ледената планина. Отделно от това, в момента опитвам да напиша и приказно фентъзи за деца, като за това трябва да благодаря на Весела Фламбурари. Имам първа чернова на история, от която смятам, че може да излезе нещо симпатично 🙂

strix

Ненко: Всяка година от „Цитаделата” връчвате своите годишни награди, една от които за наша огромна радост бе присъдена и на „Книжни Криле”. Още не сме преполовили 2018, но имаш ли вече набелязани претенденти за различните категории за следващите награди?

Александър: Още е рано да говорим за претенденти, но засега много силно впечатление ми направиха анимето “Devilman: Crybaby” на Netflix и филма „Играч първи, приготви се“ на Стивън Спилбърг. Що се отнася до книгите, наскоро преведох „Пламтящият лабиринт“ на Рик Риърдън и нямам търпение да видя каква ще е реакцията на феновете, когато книгата излезе. Мисля, че авторът ще успее да ги шокира.

Ненко: Благодаря ти много за това интервю и отделеното време! Успех на теб, „Цитаделата” и всички твои съмишленици и събратя, които напук на всичко продължават да се развиват като творци и да правят това, което обичат.

Александър: Успех и на „Книжни криле“. Ролята на вашия блог в разговорите за литература у нас според мен е невероятно положителна, тъй като сте чисти хора, които правят всичко от любов към четенето, а не с комерсиална цел. Много малко останахме такива, но затова пък сме от класа 😉

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s