Продължаваме с брой 8 на „Списание книги-игри”, в който откриваме рекордните цели четири интерактивни истории! Сто страници и камара епизоди и избори, богато разнообразие от сюжети и стилове за феновете на игрално-литературната форма, която така ни зариби през 90-те. Плюс камара бонуси – интервюта, статии, новини за издания и апликации, ревюта и др.

spisanie20820cover

„Изкуплението“ – Йо Йо Вец

Влизате в ролята на властолюбив владетел, изградил империята си с кръв и безчинства и намерил края си в лицето на орда варвари. Вълшебният му меч му изиграва кофти шега – не само, че не го отървава от враговете, но и… засмуква душата му в някакво подобно на ад измерение. Там душите на всички, размахвали някога меча се мъчат без покой, зареждайки оръжието с енергия. Дали има изход и път към изкупление? Приятна, пък ако ще и сравнително праволинейна история. Но все пак, за такъв ограничен обем не можем да очакваме хиляди разклонения и възможности за преиграване. (Защо само главния герой се казва Алгор, уф, да му се не види, постоянно го чета Ал Гор и ми действа много дразнещо.)

„Денят на един орк“ – Травис С. Кейси

Фентъзи вариация на тема „Разбивачът Ралф”. Ти си просто някакъв си орк, един от многобройната паплач, която чака някой герой да й види сметката, та доброто да възтържествува. Дори име си нямаш. Ти си като статист, който ще умре в предстояща бойна сцена. Можеш ли да пренапишеш сценария? Добре, че си имаш Играч, който да те измъкне от поста ти и да те поведе към… към каквото и да е, все ще е по-добре от сегашното ти положение. Свежо и сравнително забавно приключение, което се гъбарка с жанровите клишета.

„Мис Ефект“ – Мирослав Петров

Да не каже някой, че трябва да си сменя ника на StarСухар, но… отново попадам на четиво, което чисто и просто не е за мен. Идеята е, че ти си дивата на чалготеката, мацката на курса, и трябва да спечелиш някакъв конкурс за най-секси студентка, като за целта ти е нужен партньор за изпълнението на еротичен танц. WTF, както се казва. Съжалявам, но дори и със сатиричния тон и удивителната прилика с някои не особено академични аспекти на студентската реалност, „Мис Ефект” не успя да ме спечели.

miseffect

„Ден на дисонанс“ – Дейвид Уолтърс

Хорър психария, която разчита повече на интуицията на читателя, отколкото на логиката на изборите. Всъщност, логиката можете да я пратите да си ляга да спи. Ако някога сте си задавали въпроса що за книга-игра би се получило ако Сим Николов пишеше психо-трилъри – ето ви отговора. Основното достойнство на „Ден на дисонанс“ е атмосферата, но тя не беше достатъчен фактор, за да харесам истински играта.

В общи линии, брой 8 на „Списание книги-игри” си имаше както силните, така и слабите страни. Продължавам да мисля, че по взискателен подбор на съдържанието ще се отрази позитивно на тези издания. Все пак, идеята не е просто да има отново книги-игри, а да има КАЧЕСТВЕНИ книги-игри, за които да си заслужава да отделиш време и пари. Все пак, хубаво е, че и по-неопитни, но ентусиазирани автори имат поле за изява. Първите стъпки почти винаги са несигурни, но абсолютно винаги са важни.

Още за изданието тук – https://www.legacyofkreya.com/bg/books/spisanie-knigi-igri-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s