„Изгубеното куче” (изд. „Унискорп”) може и да звучи като прозаично заглавие, взето от квартална обява за изчезнал домашен любимец, но всъщност детският роман на Ингрид Лий е красива и трогателна история, която нееднократно ме накара да подтискам напиращи сълзи. Отчасти вдъхновена от реални случки от живота на писателката и семейството й, отчасти изтъкана от  вълнуващи младежки приключения, „Изгубеното куче” носи едновременно удоволствие и послание за читателите от всички възрасти.

Преди да пристъпя към същинското ревю, реших да започна с малко предистория… Думите са на самата Ингрид Лий:

„Като дете четях много приказки и истории за животни – Черният красавец и Черният жребец все още се надпреварват в главата ми!

И сега самата аз написах една такава история. Вдъхновението ме осени преди няколко години. Призив да се забранят питбулите териери се появи в родната ми провинция Онтарио и странно, прибрах се вкъщи, а едно такова куче стоеше пред прага ми с опънати крака. Накара ме да погледна надолу. От гърлото му идваше леко ръмжене.

– Куче – казах му строго, – това е моята къща.

Тя седна и си вдигна лапата. Кълна се.

Не исках питбул вкъщи. Но синът ми ме помоли да дам шанс на кучето – имаше нужда от нов дом. Спорих. Настоявах, че тя трябва да си ходи. Разбира се, сега кучето е важен член на семейството! Изслушах логичните аргументи на сина ми срещу забраната на породата и така реших, че това куче е дори по-важно отколкото си мислех. Тя щеше да бъде обектът на следващата ми книга.

Всяко същество има нужда от глас. И по-късно пак ще говоря на това същество!

Ингрид Лий

157195_b

 Ние, човеците, се отнасяме предпазливо към непознатите кучета, точно както и към непознатите хора, но не би трябвало да подхождаме с предразсъдъци към нито една раса, порода или цвят. Макензи е самотно момченце след смъртта на майка си. Баща му винаги е сърдит, недоволен и зает. Единственото му приятелче е Каси – кученце питбул. Един ден ядосаният баща изхвърля Каси и за нея започват безкрайни приключения. Скоро в градчето се понася мълвата за куче чудо, което спасява старица от пожар, предотвратява трагедия с влак, не позволява на момче да се удави… Дали пък мистериозният питбул – герой не е Каси?

Ингрид Лий живее в Канада с кучето си Каси – о, да, тя е истинска – и двете си пораснали деца. Освен че е писателка, Ингрид преподава по много предмети, но основно по изкуство и английски език.

 

 „Изгубеното куче” ми напомни за една тъжна история, която чух от семейство познати. Те имали голямо куче, което един ден било изгубено и въпреки усилията им така и не се намерило. Близо пет години по-късно, минавайки с кола през местност извън града жената забелязала животно в полето и убедена, че това е именно тяхното куче накарала скептичния си съпруг да спрат колата. Оказало се, че това е именно тяхното куче… Животното ги познало моментално, още по шума на двигателя и тичало през полето към колата. Представяте си последвалата сцена. Сълзи на радост, прегръдки… Но нещата се били променили. Сега семейството били с малко бебе, а кучето пък било покрито с белези, отслабнало и мръсно, очевидно преживяло какво ли не. Хората не били в състояние да предвидят как ще се държи животното след такъв дълъг период, прекаран сред дивото и в присъствието на нов член от семейството. Страхували се също, че след несъмнено травмиращите му преживявания може би ще е склонно и към агресивни реакции от страх и инстинкт за самозащита. Естествено, прибрали го, но в двора на вилата на село, никога не го взели отново в дома си. Историята е едновременно и трогателна, и тъжна, и не веднъж съм се чудила какво ли е преживяло бедното животно през годините, които е прекарало само, без своите стопани. Романът на Ингрид Лий ми помогна много добре да си представя нещата от „кучешка гледна точка”.

9780545086059_mres

 Дори и човек да не знае предварително за автобиографичния елемент в сюжета на „Изгубеното куче”, пак няма как да не забележи вниманието и детайлите, с които са предадени преживяванията на Каси. Текстът наистина помага на читателите не просто да съчувстват и следят с интерес патилата на четириногата героиня на романа, но и да усетят нюансите на нейните емоции и чувствителност. Да, може би част от случките са по-вълнуващи и напрегнати от нашето ежедневие, но като цяло романът не звучи нито фантастично, нито дори преувеличено.

dog-lost-new-666x1024

Бащата на Макензи например, макар и с роля на антагонист, който има склонност да посяга към чашката също не е демонизиран. При все негативната му роля, ние разбираме, че това е просто един от онези хора с труден характер, който е бил смачкан от живота и сега по един или друг начин се опитва да си го върне на света, не винаги съзнателно. Уви, същевременно наранява най-много собствените си близки и самия себе си.

Ингрид Лий пише за младите, но без да смекчава излишно реалността и без да бяга от дебнещия мрак. Каси попада на хора, организиращи нелегални залагания и боеве с кучета. Кучето е поставено нееднократно и в ситуации, в които от неговите действия зависят човешки животи…

Capture.PNG

„Изгубеното куче” засяга все важни теми. Освен универсални и общочовешки (а може би и общокучешки) като приятелство, лоялност, жертвоготовност и самоотверженост, тук са показани и взаимоотношенията човек-животно в техните различни варианти. Показани са жестокостите, през които преминават някои животни, трудностите за определени породи… А ако приемем предразсъдъците към питбулите за алегория, то спокойно можем да разглеждаме романа и в контекста на расова, полова, етническа и каква ли не още дискриминация.

Книголюба

Книгата на сайта на изд. „Унискорп“ – http://www.uniscorp-bg.com/bookdetails.php?bid=322&pageid=21&sender=catalogue

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s