Сещате ли се за името на дискотеката от „Терминатор”?  Technoir! Ето на това любимо мое жанрово рафтче трябва да се постави и „Космически залог”, дебютният роман на Дрейк Вато. Родна екшън-приключенска киберпънкарийка, написана с хъс и кеф, на която си струва да отделите внимание ако си падате по такъв тип истории. Присъединете се към Текс Кърк и се пренесете в Стелария от четвъртото хилядолетие, където ви очакват интриги и битки с дъх на ретро pulp!

zalog

Cтeлapия. Чeтвъpтoтo xилядoлeтиe. Звeзднитe цивилизaции вeчe нe ĸpъcтocвaт гaлaĸтиĸaтa.Cвeтът тънe в paзpyxa и гибeл, a cянĸaтa нa гocпoдcтвaщи пopoбитeли ce извиcявa тaм, ĸъдeтo вce oщe cъщecтвyвa paзyмeн живoт. Maлцинa ca тeзи, ĸoитo пoмнят Boйнaтa, ĸoятo бe ĸpaят нa вcичĸo. 

Hяĸъдe в дълбoĸия ĸocмoc, нa бившa пoгpaничнa ĸoлoния, гaлaĸтичecĸитe oĸyпaтopи дъpжaт пoд ĸoнтpoл нaceлeниeтo. Meждyвpeмeннo, cpeд yлицитe нa paзpyшeния гpaд, зa Teĸc Kъpĸ пpиĸлючвa пopeдният дeн нa oцeлявaнe. Toй e зacтapявaщ нaeмниĸ, oтдaвнa пoгpeбaл чyвcтвaтa cи и пoгpeбвaщ дpyги xopa cpeщy зaплaщaнe. C oлoвo. Πлaнoвeтe мy зa cпoĸoйнo пeнcиoниpaнe ocтaвaт нeocъщecтвeни. Бъдeщoтo мy e бeзпepcпeĸтивнo, a вepoятнaтa мy cъдбa e ĸaтo нa ocтaнaлитe пocтвoeнни ĸoлoниcти – двa мeтpa пoд зeмятa, пpeдaдeн oт вcичĸи, нeзaпoмнeн oт ниĸoго. Bcичĸo тoвa ce пpoмeня в cъщaтa нoщ, ĸoгaтo миcтepиoзeн нeпoзнaт нaxълтвa в yбeжищeтo нa Teĸc.

Heпoзнaтият пpeдлaгa нa Teĸc eлeмeнтapнa зaдaчa – пpocтo тpябвa дa oтĸpaднe eдин ĸoмпютъp. Haгpaдaтa e 2000 ĸpeдитa. Πapи, нeдocтaтъчни зa пeнcия, нo въпpeĸи вcичĸo нaй-гoлeмият yдap дoceгa. Лoшoтo e, чe цялaтa paбoтa изглeждa гнилa дo ĸopeнa. Ho Teĸc e нa pъбa, бeз изxoд, бeз възмoжнocти. Πopъчĸи нямa, a вpeмeтo тeчe. Teĸc нeoxoтнo пpиeмa зaдaчaтa, изĸyшeн oт зaплaщaнeтo и пoдoзpитeлeн ĸъм cдeлĸaтa. 

Дa ce cдoбиe c ĸoмпютъpa ce oĸaзвa лecнo. Xaocът oбaчe тeпъpвa зaпoчвa, ĸoгaтo пopъчитeлят изчeзвa бeзcлeднo, a ĸypшyми зaпoчвaт дa лeтят нaвcяĸъдe. Зa ĸaпaĸ изглeждa, чe цeлият гpaд иcĸa ĸoмпютъpa, a oĸyпaтopитe пpaвят мeтeж пo yлицитe. Teĸc paзбиpa, чe нe caмo нямa дa нaпpaви yдapa нa живoтa cи, aми и щe paзбepe, чe ce e oзoвaл пo cpeдaтa нa дpeвeн ĸoнфлиĸт, дaтиpaщ oщe oтпpeди Boйнaтa… oт ĸoйтo щe нayчи нeщo, зa ĸoeтo дopи нe пoдoзиpa.

Ако ви анотацията ви е грабнала, в края на ревюто ще откриете и кратък откъс от самия роман, така че можете да „вкусите” от атмосферата на Стелария през четвъртото хилядолетие. Какви са моите впечатления от „Космически залог”?

Предимно позитивни!

Текс Кърк кърти още от името. За мен поне моменталната асоциация беше Текс Уилър от уестърн комиксите на Gian Luigi Bonelli и Aurelio Galleppini, плюс капитан Джеймс Тиберий Кърк от „Стар Трек” (в оригинала с Уилям Шатнър, разбира се). Нямам представа дали от там е дошло името на протагониста в „Космически залог”, но в крайна сметка – образът до голяма степен съвпада с гореспоменатото от мен описание. Гледната му точка и ролята на разказвач плюс класическия за ноар историите вътрешен монолог а-ла циничен антигерой в пълна безизходица правят историята много приятна. Пък ако някой иска да нарече похвата „клише”, негов си проблем, за мен е си е homage отвсякъде!

Екшън сцените са изненадващо много, повечето вървят плавно и темпото не куца, което принципно е немалко постижение, особено пък имайки предвид, че книгата е писана от дебютант. Сюжетът не е върха на оригиналността, но в него има достатъчно свежест, съчетана с доста отдаване на почит към жанрови класики, та крайният резултат е забавен и ми достави удоволствие. Знаете как е, има елементи, които са използвани до болка, но вместо да ти омръзват им се радваш всеки път, когато ги видиш и са поднесени добре. Така е и тук. „Космически залог” е непретенциозна, но зарибяваща книга, която демонстрира заложбите на Дрейк Вато, които се надявам, че ще видя да се развиват в бъдещи приключения от Стелария или пък други светове.

Ако беше филм, „Космически залог” щеше да е някое култово B-movie от края на 80-те, с прилични ретро ефекти, минималистичен саундтрак и каст от рода на Рон Пърлман, Ланс Хенриксен и Рутгер Хауер. Нямаше да има Оскар-и, но пък щеше да ви радва всеки път, когато се върти през нощта по „Диема”.

Критиката ми е насочена към изд. „Лавици”, които видимо са решили да минат възможно най-тънко. Как? Не са инвестирали в редакторска работа, която със сигурност само би помогнала и вдигнала нивото на текста. Освен това са изтънили и полетата покрай текста, което на моменти става доста дразнещо.

Zedd

 

Още едно ревю на романа, дело на Снежана Станчева: https://scifi.bg/statii/fedora-pod-lampata/

Интервю с Дрейк Вато: https://www.fantasylarpcenter.com/books/529-drake-vato-interview

„Барът вонеше. Стените излъчваха дихание, пропито с мирис на пот, фалшив алкохол и плесен. Осветлението мъждукаше. Навън нещо плискаше. Дъжд, може би. По­-скоро не. Столовете скърцаха в очакване. Жадни погледи шареха из помещението. Цигари догаряха в пепелници, а чаши глухо тропваха празни върху тезгяха, замествани от бутилки.

Тази вечер масите бяха разчистени. На тяхно място беше ограден неголям квадрат. Захабени въжета опасваха опорните греди. Беше петък. Бойна вечер. Пиячите и останалата утаечна сган седяха скупчени около тепиха. Очите им излъчваха блясък, в който се четеше кръвожадност. Гърла клокочеха със сподавени викове и подмятания.

Прецених внимателно противника си. Беше едър и широкоплещест. Внимателен и пресметлив. Възраст – неопределима. Потта от челото му се стичаше в яркочервената лента, сложена на главата му. Краката и ръцете му бяха кибернетични. Очите – също. Бях го фраснал в зъбите. Метални. Тоя беше цял киборг. Гаден и самоуверен. Анализирах себе си. Видими белези на умора – засега не. Наранявания – устната ми беше цепната, вероятна бъдеща синина в ребрата. Случайни пропуски. Дишах тежко. Трябваше да играя хитро.

Той замахна. Проследих траекторията на удара. Извъртане. Контрирах с ритник. Блок. Слаба болка. Скочих с другия крак и го изритах отново. Главата му се извъртя, но само толкова. По рекстразите. И главата му е тенеке. Той атакува със серия и ми изкара въздуха. Ъперкът. Болка, по-силна. Озовах се до въжетата.

Там играта приключи.

Оттласнах се, преди да се е устремил към мен и направих ключ. Завъртях се и го бутнах към очертанията на ринга. Той се обърна и се засили. Това чаках. Хвърлих се напред и го съборих със саблен удар. Той падна. Аз се изправих светкавично. Ритнах го. Пет пъти. Противникът ми се замая. Уверих се, че е хрисим с два падащи лакътя. Почти не шаваше. Още малко.

Вдигнах замаяния идиот и го бутнах в гредата. Изправих го с лице към ринга. Отдръпнах се в другия край. Засилка. Скок. Две пети право в тъмните му метални зъби. Звукът отекна из шумния бар. Груб, чупещ шум. Той не мръдна повече. Тълпата ревна одобрително. Разни предмети и кредити смениха притежателя си. Бяха оскъдни размени.

Приключих с четвъртия опонент. Време беше за наградата. Прекосих бара и се облегнах на плота. Погледнах очаквателно съдържателя. Той ме изгледа равнодушно и рече:

– Честито, Текс. Ето тазседмичния приз. – ръката му бръкна в средна по размер кутия на лавицата отзад и извади три патрона. Заводски. Не самоделки.

Взех си заслуженото, без да кажа дума. Излязох ей така. Бях потен и гол до кръста, минаваше полунощ, но по тези места отдавна не захладяваше. Порутени сгради опасваха хоризонта. Тъмните улици между тях поглъщаха нощната светлина. Мрак цареше. Уличните лампи безсилно се бореха срещу него. Под краката ми глухо ръмжаха разни твари от дълбините на канализацията. Потенциално острие дебнеше зад ъгъла. Живеех две пресечки по-нататък.

Блокът беше вакантен. Почти. Освен моя милост, убежище тук споделяха още трима нещастници. Бяха петима, но двама вече не се нуждаят от жилище. Фасадата беше полуразрушена. Липсваха секции от втория етаж. Входна врата нямаше, но поради някаква причина покривът беше покрит с бодлива тел.

Изкачих стълбите до третия етаж. Сградата беше малка, с капацитет около десетина апартамента. Нямаше обаче кой да дойде в тази част на града. Отключих своята врата. Напънах заялия механизъм и влязох у дома. Не беше нещо особено. Празна кухня. Спартанска спалня. Тоалетна без течаща вода. Стандартът на тази планета за средностатистическия оцеляващ. Всъщност дори вървеше към лукс.

Влязох в спалнята. Наричах я така заради матрака на пода. Вътре имаше още малко бюро, стол, кош за отпадъци и гардероб с катинар. Набрах комбинацията на гардероба и го отворих. Сложих трите патрона в едно отделение и заключих. Беше тъмно, но бях свикнал без осветление. Заключих входната врата. Подпрях я с един стар лежан. Събух си панталона и обувките. Отворих прозореца на спалнята. Насладих се за миг на отровния градски смог. Отпразнувах победата си тази вечер с две глътки пречистена вода от шишето. Легнах на матрака и се отпуснах. Заспах.

По някое време по входната врата се заблъска.“

Из книгата

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s