Когато чета родна фантастична литература нееднократно ми се случва да цъкам ядно с език. И то не заради нескопосан сюжет, не заради лош изказ или калпава редакция. Напротив, тъкмо обратното. Яд ме е, защото виждам как талантливи хора, със заложби и вдъхновение едвам успяват да достигнат до читателите, колко е тежко да бъдеш издаден, а още по-тежко пък е да те забележат след това и да се бориш с преводната конкуренция по книжарниците – конкуренция, на която по нищо не отстъпваш… освен по популярност, реклама и медийно внимание. Радостин Нанов е един от тези автори, заради които човек може да се ядоса по този начин. Неговата двутомна фентъзи сага „Песни за отвъд” се оказа повече от приятна изненада. В нея ще откриете всичко, което човек може да очаква от един пълен с идеи и ентусиазъм млад автор, а през по-голямата част от своето развитие сюжетът дори бяга далеч от клишетата, присъщи на комерсиалните западни писатели.

12039381_1697904417104612_3669466448690168345_n

Двата тома на „Песни за Отвъд: Жертвата” всъщност общо наброяват почти хиляда страници, което си е доста сериозен труд, особено предвид факта, че книгите излизат когато авторът е едва на двадесет. Това свидетелства или за невероятна графомания, или за истинска отдаденост и упоритост. В случая с Радостин Нанов определено е второто. И макар, че не бих посъветвал никой млад автор да започва с чак толкова размах, много ме радва това, че с „Песни за Отвъд” Радостин Нанов не е паднал жертва на прекомерна амбиция, а историята не се е сгромолясала под тежестта на собствената си епичност. А ако преди да започнете да четете ви е нужна още някаква препоръка или доказателство, то нека да вметна и че творбата излиза на хартия след като печели конкурс на издателство MBG Books, а те, както ви е известно, специализират във фентъзи жанра и имат доста приятна селекция от по-нестандартни и любопитни четива от очевидния жанров мейнстрийм.

Cвeтът e в руини. Прeди ceдeмcтoтин гoдини зeмятa e рaзтрeceнa oт жecтoкия Cпaзъм. Мaгьocницитe, изпуcнaли cилитe oт Oтвъд, нe уcпявaт дa cпрaт кaтaклизмa и Импeриятa e пoмeтeнa. Aлa прeди Cпaзъмът дa прeлee oтвъд грaницитe ce cлучвa чудo. Никoй нe знae кaк или зaщo, нo кризaтa e избeгнaтa.

Ceдeм вeкa пo-къcнo чoвeчecтвoтo нeувeрeнo cтъпвa oтнoвo нa крaкaтa cи. Призрaкът нa някoгaшнaтa Импeрия oщe ce държи, a oтвъд нeя живoтът e нaмeрил нaчин дa cи върнe cвoeтo. Нo дoкoгa? Импeриятa e изcтиcкaнa, ceвeрнитe княжecтвa живeят в глaд, a ceнкитe нe cпят. В тaкoвa врeмe ca нужни cмeли гeрoи и рeшитeлни вoдaчи.

Жaлкo, тoгaвa, чe Импeриятa мoжe дa прeдлoжи caмo двaмa млaдeжи — eдиният caкaт, другият прeкaлeнo влюбeн в coбcтвeнoтo cи oтрaжeниe — кoитo нe мoгaт дa ce пoнacят. Вмecтo вoдaч, cъдбaтa им прeдocтaвя купчинa жeлязo c пoдxoдящ зa ecтecтвoтo cи xaрaктeр. И тeзи двaмaтa, oкaзвa ce, трябвa дa cпacявaт cвeтa. Зa дa гo cтoрят, трябвa дa прeминaт прeз руинитe нa cтaрaтa Импeрия, дa рaзплeтaт дрeвни зaгaдки и дa рeшaт кoлкo cтрувa зa тяx cвeтa. И мoжe би, нaй-вaжнoтo — дa ce пoмирят…

Нaй-дoбрe нe зaтaявaйтe дъx.

19444002

Но нека да поразширя малко тази анотация с повечко подробности. След кореспоменатата катастрофа, известна като Спазъм, светът вече не е същия. Ресурсите са кът, всеки оцелява както може, а религиозните движения са стиснали населението и са се извратили в нещо, доста напомнящо Инквизицията, т.е. разбирайте – тесногръд догматизъм, нулева толерантност, двуличие и нечовешка жестокост, всичко уж в името на всеобщото добруване. За капак, на хоризонта май вече се задава и негово величество апокалипсисът. Но типично по човешки, всеки е забил носа си в собствените си ежедневни дела, а краят на света представлява някаква далечна абстракция, нищо че признаците за това стават все по-явни.

На фона на тази нерадостна картинка имаме главни герои, които съчетават в себе си колкото качества, толкова и недостатъци и тепърва им предстои да открият както силите си, така и ролята си във всичко. Ана ще ви лази по нервите, а Рори… и той ще ви лази по нервите, но по различен начин. Но казвам това като комплимент. Защото няма нищо по-лошо от герои, които ви оставят безразлични, и нищо по-клиширано от идеални до нереалистичност образи, които нямат с какво да се закотвят в съзнанието ви. Ана може и да има себични и арогантни изказвания, прекалено самочувствие и вирнат до горе нос, а Рори пък започва като свит, едва ли не безхарактерен тип, който можеш да юркаш както си щеш… но и двамата са герои, за които ти пука. А с течение на времето и Ана, и Рори търпят развитие и получават възможност да те изненадат, а взаимоотношенията им стават все по-интересни. Особено ме забавлява как Рори си мълчи и пасивно си дава вид пред Ана, че явно отново всичко ще танцува по нейната свирка, но после тихо и кротко си прави своето.

19466160

Един от любимите ми моменти са приключенията по вълните. В кажи-речи всяка фентъзи сага дружината броди/скита/язди/проправя си път през всевъзможни терени, от време на време яхне я метла, я дракон, я грамадна птица и се понесе из облаците, но морските битки все още не са така чести и винаги внасят приятно разнообразие… или свеж бриз?

Основната ми забележка е, че има пасажи, в които двата тома биха могли да са по-стегнати и сбити. Но Сафайран е интересен, изпълнен с разнообразни локации и герои свят, из който читателят скита с удоволствие. Принципно съм привърженик на по-бърз и динамичен стил, но дори когато ми се струваше, че описанията са в повечко и започват да тежат и бавят темпото, не мога да кажа че съм бил отегчен. По-скоро бях нетърпелив да видя какво се случва по-нататък, но никак не ми беше трудно да простя забавянията, тъй като авторът действително вижда света си в детайли, които придават доста атмосфера и колорит. Определено съм любопитен да посетя още местности, да се присъединя към дружината герои в бъдещите им приключения и да „разкрия повече от картата”. (В тоя ред на мисли, би било страхотно наистина да има карта на света към книгите!)

7553215

Дори и да не видите снимката на Радостин (в Goodreads примерно), с дългата коса и меча, от самия текст прекрасно си личи, че авторът е бил закърмен с фентъзи, че живее и диша за вълшебни приключения и приказни светове. Човек трябва да е прочел доста и фантазирал още повече, за да пише едновременно и грамотно, и увлекателно, а и без да подражава безусловно на големите и да разхожда героите си по отъпкани коловози, да ги прекарва през елементарни интриги и изтъркани обрати. Може и някой да ме обвини в пристрастност, но няма как да не симпатизирам на такъв автор! И се надявам, че при все не особено благоприятната ситуация за независимите български жанрови писатели, Радостин Нанов ще продължи да пише и да развива както героите и света си, така и себе си като автор.

StarКнижар

Фейсбук страницата на „Песни за отвъд” – https://www.facebook.com/songsofthevoid/

Блога на Радостин Нанов – http://en-teria.blogspot.com

Още за книгите + интервю с автора, в колонката на Весела Фламбурари – http://trubadurs.com/2015/09/07/radostin-nanov-fentazi-za-junoshi/

 

 

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s