В „Кучето, запътило се към далечна звезда“ Хенинг Манкел ни запозна с Юел и всички, които са били докоснати от неговото среднощно бягство несъмнено ще продължат да следят с интерес живота на хлапето от скованата в лед шведска провинция. А продължението е колкото логично, толкова и изненадващо и вълнуващо. Събитията в „Сенките растат със здрача” (изд. „Емас“) се развиват няколко месеца след разказаното в първата книга. Юел Гюстафсон скоро ще навърши дванадесет, а наскоро преживяното приключение го е променило доста. И макар, че отношенията с баща му вече не са така обтегнати, а момчето лека полека успява да превъзмогне липсата на майка си, пътят пред него продължава да бъде хлъзгав и каменист. Какво таи съдбата за Юел?

Вече познаваме Юел Гюстафсон от кигата „Кучето, запътило се към далечна звезда“ – чувствителен, с богато въображение и нюх към приключенията, той бе тръгнал по следите на тайнствено куче в нощта. Да, но сега го виждаме пораснал. Кучето вече не го вълнува. Юел очаква с нетърпение дванайсетия си рожден ден и мечтае да стане на петнайсет – тогава ще може да кара мотопед и да гледа забранени филми в читалището. Ала съдбата му поднася сериозно изпитание: едва не го прегазва автобус. Юел оцелява като по чудо и тази случка го подтиква да извърши добро дело. Но какво да е то? Да намери мъж на странната си приятелка Йертрюд и да я види усмихната – решава момчето. Какво по-благородно нещо от това да направиш някого щастлив? Ала задачата се оказа нелека за невръстния герой и го вкарва в куп приключения. Докато Юел върви неотстъпно към целта си, ще се срещнете с всестранно развит музикант, с човек-хайвер, с намусена библиотекарка и с добродушна и доста лековерна телефонистка. Дали всички те ще му помогнат да осъществи благородното си намерение?

 182531_b

Хенинг Манкел пише по начин, който кара сюжетите му да изглеждат не съчинени, а направо преживени и разказани. Тук няма преувеличаване, няма театралност, няма фалш или ненужен ексцентризъм. Но в никакъв случай няма да откриете и ежедневна лаконичност или безинтересна сивота. Животът на едно хлапе може да бъде вълнуващ до безобразие, дори когато е съвсем обикновен. А ако ви е нужно доказателство, то Юел Гюстафсон ще се погрижи за това!

При все настръхващото заглавие, „Сенките растат със здрача” е няколко нюанса по-светла от своя предшественик „Кучето…“. Героят е по-уверен, по-ведър, открил е изгубената частица от самия себе си и това го е превърнало и в по-приятна компания за читателя. Сега Юел може да се похвали с присъщите за възрастта му непукизъм, смелост и онази страхотна смесица от детска наивност и инстинктивна, проницателна зрялост, която само хората на неговата възраст притежават.

Capture.PNG

Хенинг Манкел разказва истории, които ще развълнуват подрастващите, но ще доставят истинско удоволствие и на възрастните. А най-вероятно ще предизвикат у тях и някоя и друга носталгична усмивка. Манкел пише за живота на герой, който е едновременно порастнало дете и съзряващ младеж, един бъдещ мъж и настоящ… какъв? Юел сам не знае. Той бленува за бъдещето, в което ще има самостоятелност и ще може да открие мястото си в света, да се води от своите мечти, нюх и умения. Но до тогава има да минат още години и… още две книги за неговия живот като юноша. Нямам търпение да ги прочета!

 

Още ревюта за книгата:

https://knijenpetar.wordpress.com/2014/06/27/senkite-rastat-sus-zdracha-hening-mankel/

http://azcheta.com/hening-mankel-senkite-rastat-sas-zdracha/

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s