„Говори“ от Лори Халсе Андерсен

За наякои неща е по-удобно да си затваряме очите. За някои неща е по-удобно да не се говори. Поне не публично. Сексуалното насилие е начело в списъка с подобни теми. Жертвите, които не посмяват да вдигнат поглед, които не намират сила не само да крещят и да се борят, но дори и да продумат… те чуват клюкарския шепота по ъглите, усещат поставената им стигма в странящите погледи на околните. „Говори“ (изд. „Сиела“) на американската писателка Лори Халсе Андерсен е разказ за толкова много неща и за толкова много хора. Включително и за теб.

Мелинда е на петнадесет. За повечето й връстници началото на гимназията е мечтаната първа крачка към независимост, нов статус, ново аз… Мелинда също се променя, но по абсолютно кошмарен начин, който не би могла да си представи. По време на купон в края на лятото момче от горен клас й посяга и се възползва от нея. Мелинда се обажда на полицията, ченгетата пристигат, партито отива по дяволите, следват типичните неприятности и… Ето, че благодарение на едно телефонно обаждане и съсипано парти, Мелинда се превръща в отхвърлен аутсайдер. А случилото се не спира да я преследва и тя престава да говори, престава да се усмихва, престава да живее.

В часовете по изобразително изкуство момичето открива своеобразна терапия, рисуването се превръща в нейното най-добро и единствено бягство от суровата реалност, която я е ограбила без време от юношеското безгрижие, волност и мечти. На белия лист Мелинда изразява неща, за които не може и не иска да намери думи. Но кошмарът продължава. Не само, че всичките й приятели се отдръпват от нея, сякаш е прокажена, но Мелинда скоро се сблъсква отново със своя насилник. Той е в същото учебно заведение и се превръща в неминуема част от ежедневието й. Срама, лъжите, лицемерието… те отново са тук. И Мелинда знае, че е крайно време и гласът й да се завърне.

Интересно ми е как ще бъде приета книгата у нас, след като е била посрещната с толкова противоречия в уж демократичната си и либерална родина. (Тук е момента да поздравя и „Сиела” за смелия издателски избор.) Да, сексуално насилие и малолетни персонажи сякаш са автоматична рецепта за скандализиране, но това далеч не е някакъв трик за скандализиране на сюжета и продаване на пикантерии.

Темата е тежка, но ако някой посмее да я олекоти, захароса, завоалира, то това не само, че не би помогнало, но и би се превърнало в част от проблема. Лори Халсе Андерсен не се страхува да зашлеви читателите си с истината. Тя говори смело за преживян, но несподелен ужас, за стената на безразличието, за тихото, задушаващо страдание и за парализиращият страх, които се превръща в част от теб. И за стръмния пътя обратно нагоре, извън ямата на отчаянието, който далеч не всеки успява да изкатери.

Книголюба

ПЪРВИТЕ ДЕСЕТ ЛЪЖИ, КОИТО НАУЧАВАШ В ГИМНАЗИЯТА 1. Ние сме тук, за да ви помагаме. 2. Ще разполагате с достатъчно време, за да стигнете до класната стая, преди да е бил звънецът. 3. Дрескодът ще бъде задължителен. 4. Пушенето в района на училището е забранено. 5. Нашият футболен отбор ще спечели шампионата тази година. 6. Очакванията ни към вас са големи. 7. Училищните психолози винаги са готови да ви изслушат. 8. Графикът на учебните занятия е изготвен съобразно потребностите ви. 9. Шифърът на гардеробчетата ви е известен единствено на вас. 10. Ще си спомняте с умиление за тези години. От първия момент на новата учебна година в Мериуедър Хай Мелинда знае, че всичко това са огромни лъжи, поредна безсмислица на гимназията. Тя е изоставена от всичките си приятели и отхвърлена от учениците, защото е извикала полицията по време на партито по случай края на лятото. Никой не иска дори да говори с нея, камо ли пък да я изслуша. Изолирана от всички, Мелинда спира да говори изобщо. Единственият отдушник, който намира, е в часовете по рисуване. Само така тя може да признае пред себе си какво действително се е случило онази нощ. Как е била изнасилена от момче от по-горен клас – момче, което все още е в Мериуедър и все още е заплаха за нея. Борбата ѝ за оздравяване тъкмо е започнала, когато тя се оказва лице в лице с него още веднъж. Но този път Мелинда е решена да намери своя глас. Говори на Лори Халсе Андерсен, познат като един от най-важните романи за млади читатели вече от почти двадесет години, смъква лицемерния параван от лицето на гимназиалния свят с горчива ирония и достоверност, която ни кара да изтръпнем.