Не може да се каже, че цар Терес І е сред най-популярните у нас исторически фигури, пък макар и властта му да се е разпростирала надлъж и шир из Балканите през V век пр. Хр. Не си спомням в училище да сме го споменавали, нито пък да съм гледал някоя филмова адаптация за живота на тракийския владетел. Ето защо, повече от всеки друг път, Веселин Чакъров и Мирослав Петров имат какво да ни разкажат в своя исторически комикс „Цар Терес”, част от историческата поредица на фондация „Въздигане” и „Трежър България”. А след традиционното ревю, даваме думата на сценариста Мирослав Петров, който ще ви разкаже повече за вдъхновението и процеса на работа по тези издания.Цар Терес-1

Авторският тандем отново е подходил към задачата си с подобаващата сериозност и професионализъм. В малко над двадесет страници са драматизирани и представени постиженията на одриския лидер, обединил под флаговете си племената на Тракия и превърнал ги в неопровержима сила на целия полуостров.

Цар Терес-2.jpg

Веселин Часъров е съобразил образа на далновидния владетел с лицето, изобразено на тежащата близо 700 грама златна маска, открита от екипа на покойния археолог д-р Китов недалеко от Шипка през 2004 година. Маската предполагаемо е принадлежала именно на Терес І и несъмнено е послужила като отправна точка при изграждането на визуалната концепция за царя, която виждаме в панелите на комикса.

Цар Терес-3

А как всъщност се сформира екипа зад тези комикси, как протича работата по тях и какво е вдъхновението за тяхното създаване? Нека за това ви разкаже самият Мирослав Петров:

Няколко думи за историческата поредица на Фондация Въздигане и Фирма Трежър

20616780_10213441433367862_1998191105117106656_o.jpg

„Започвам с едно предисловие за историческата поредица за българските канове, дело на Фондация Въздигане и Фирма Трежър България.

Когато първата книжка от тази поредица – ЗАВЕТЪТ на КАН КУБРАТ се озова в ръцете ми – скъп подарък, получен от моя приятел художника Александър Въчков от Варна, бях много впечатлен и радостен. Това беше комикс за славната ни отминала история, който се правеше с идеята да достигне до повече хора и да научи нещо подрастващите. Не беше поредното бутиково или абстрактно издание, насочено към по-възрастната категория читатели – тези на възраст 20+, 30+ и нагоре. Казано простичко към хората, които като мен са израснали в едни времена, когато всяка комикс книжка беше съкровища и се четеше и препрочиташе докато кориците овехтея и се опърпат. Защото това, което аз установявам като тенденция в последните години в България – като читател на комикси, и като сценарист и създател на такива е, че основната целева група, към която е насочено това изкуство НЕ СА децата и подрастващите. Това лично за мен е изключително погрешна посока, ако разбира се наистина идеята е да се правят комикси от родни автори в България и да имат те бъдеще. Но това е тема на дълги дискусии, като цяло не и е мястото тук. Отклонението беше просто да обясня, защо аз толкова се зарадвах на тези книжки.

21167457_2062699047088860_4335522451456555244_o

Впоследствие се появиха КАН АСПАРУХ и КАН АЛЦЕК – отново дело на Александър Въчков. Така се постави началото на една прекрасна поредица и възможност историята да бъде разказана по достъпен начин на децата. Защото с картини по-лесно се възприемат сухите исторически факти, с които иначе са изпълнени учебниците. И по този начин, като чуе едно дете нещо, да каже например „А Кубрат – това е името на владетелят на Велика България и историята за снопа пръчки – аз го видях нарисувано”, вместо „Кубрат – той беше някакъв боксьор”

20139953_10213307646903284_4856095860951510412_n

Тук не искам да омаловажа постиженията на спортистите ни – опазил Бог. Лично аз намирам за чудесно например това, което правят, и пътищата, по които популяризират България. Но смятам, че един народ трябва да се гордее със своята история и да я помни. Американци, французи, китайци и други народности непрекъснато ни навират в очите своите личности и минало било с филми, било с книги или по друг начин. Е защо ние , българите да не правим исторически комикси и филми съответно за нашата история. Какво лошо има в това. Лично аз даже го намирам за необходимост в тези времена, когато народа почва да губи себе си. Това че самия аз примерно чета западни книги и / или гледам филми, не значи че съм забравил произхода си. Да, определено има и хора, които по свои причини се срамуват да се нарекат българи и искат да оставят всичко родно. Понякога докато чета коментарите на подобни личности се чудя, защо въпреки всичко продължават да живеят тук и носят българско гражданство. Свят широк, държави много.

20840669_10213566521054976_6186490305796501472_n

Та стигам до това, как се включих в проекта на Фондация Въздигане. В края на миналата година декември, в един много напрегнат за мен период, когато жена ми и малкия ми син бяха в болница, ми се обади моя приятел Веселин Чакъров и ми каза „Мирко, така и така обадиха ми се искат да направим исторически комикс за КАН КРУМ. Аз казах, че ми трябва сценарист.”

И така се започна това вълнуващо комикс и творческо приключение, което продължава и до сега. Аз и Веселин Чакъров сме  страхотен екип, както сме го установили това през изминалите години приятелство и работа. И двамата работим много, правим нещата с желание – а именно то е основата нещата да се получават. Той улавя най-тънките отсенки на онова, което напиша, и го прави пак казвам, както аз го виждам и усещам. Аз в същото време успявам да реагирам много леко, когато се наложи след като илюстрацията или панела е готов да добавя или да съкращавам текст. Тук му е мястото да спомена, че работата на един сценарист на комикси не  е толкова проста, колкото си мислят мнозина или пък изглежда отстрани. Идея лесно се измисля, но вече самият момент – представянето на материала на художника, подбирането на точните думи, които да изразят емоциите или подсилят картините, е нещо много по -различно. Особено пък като става дума за исторически сюжет, още повече личност, там трябва сериозна работа, да се прочете повече за историческите събития, да се съберат различни данни. Вълнуващото е че в процеса на това се откриват и интересни събития и неща, които са били неизвестни, и които се вплитат в историята .Самите ние създателите на комикса – аз като сценарист и Веско Чакъров, като художник научаваме нови интересни факти и събития. И въобще предизвикателство си е, и много вълнуващо творение, докато го гледаш как се получава. Аз като сценарист мога да кажа, че не става само за една нощ да нахвърля сюжета. Да и това се е случва понякога, но има моменти, когато трябва сериозно обмисляне, за да не се получи недоразумение, скучна история, която да отблъсне читателя и т.н. Целта е да се задържи вниманието на най-малките читатели от начало до край, и сега засега, от онова което съм установил се получава. А именно това е важното и радва много. Неотдавна в началото на април бяхме на кратка почивка със семейството ми. В хотела вечерта се оказа, че има едно детенце рожденик – мисля че беше трети – четвърти клас. В раницата си имах една останала книжка от КАН КРУМ и му я подарих. Детето я хвана и още там на масата си я прочете. И това лично мен много ме зарадва. Защото оценката за работата ми идва именно от подобни моменти. Не от това какво ще каже някой „авторитет” по въпроса. С такива за съжаление се напълни в днешно време онлайн пространството. Аз правя това, което харесвам – а именно пиша и комикси, и литературни произведения с историческа тематика, опитвам се да съхраня българските ценности по моя начин, и вярвам в нещата, които правя, защото те остават след мен. Всяка една книжка е вълнуващо приключение, а самия факт че за по-малко от пет месеца с Веселин Чакъров създадохме цели три комикс книжки „КАН КРУМ”, „КАН ТЕРВЕЛ”, „КАН ОМУРТАГ” е показателен. Продължихме с още три комикса – два за Спартак и един за Цар Терес. Това е нещо, което се прави с желание, сърце и душа. Иначе не би се получило.

20729422_10213502503614580_3622451259880080718_n

Историята трябва да се помни, и човек не бива да я захвърля с лека ръка, като непотребна вещ, да приема ценностите на други чужди култури за свои. И преди някой да ме е заклеймил, като „националист” ще кажа, че аз съм българин, и като такъв се гордея с историята, народа и миналото ни. Не страдам от утопични идеи от рода „България на три морета”, но не виждам защо да не се разказва историите за времената, когато е било така. Има неща, които не бива да се забравят или пренаписват в учебниците по история.

И така голямото историческо комикс-приключение продължава. Докъде ще ни отведат рисуваните страници предстои да разберем самите ние, авторите. Но докато го има желанието и страстта, ще правим комикси, това мога да кажа със сигурност.”

Мирослав Петров

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s