Дали ще ги определим като юношеска литература, дали като истории за прехода от детството към зрелостта, или пък ще им лепнем някакво по-модерно (и по-маркетингово) етикетче от рода на „тийн бестселър” или „реалистичен Young Adult” – няма значение. Важното е, че поредицата „Европейски разказвачи XX – XXI век“ на издателство „Емас“ съдържа един от най-добрите съвременни книги, говорещи без заобикалки за онзи нелек житейски период, за който повечето възрастни се стараят да избягват като тема. Част от тези книги вече сме ревюирали, част от тях тепърва ще отразим, а днес е ред на „Песента на глухарчетата“ на норвежката писателка Хилде Хагерюп.

4a7c388595

„Понякога възрастните си мислят, че разбират децата и знаят кое ги мъчи. Понякога подхождат към тях някак самонадеяно, сигурни в точната си прецента на чувствата им.

Дванайсетгодишната Герд изгубва любимия си баща по време на морска буря. Нито майка й, нито сестра й, нито баба й осъзнават колко тежко преживява смъртта му, защото Герд видимо не пада духом и избягва да показва мъката си. Вместо това се кара със съучениците си, нагрубява ги, дори ги удря. Съчувствието на околните е запазено за по-голямата й сестра Сив, оцеляла след трагичният инцидент, и Герд е принудена да се справя сама с неверните приятелки, с презрението на околните, с хорската студенина. Онези обаче, които успеят да надникнат зад суровата обвивка на малкта мъжкарана, ще видят крехката, чиста душа.

Трогателен роман за приятелството, за коварството и за неосъществените мечти.”

 

„Песента на глухарчетата“ е една от онези истории, които благодарение на своята емоционалност и дълбочина надскачат далеч границите на всякакъв тип детска и младежка литература и се превръщат в общочовешка литература. А този тип книги нямат определена аудитория, защото това са истории за всеки един от нас. Дали ще сте в обувките на младата Герд, която отчаяно се нуждае от близка дуща и по свой си начин се бори с липсата на разбиране и съчувствие, дали ще погледнете от перспективата на възрастния, който е забравил как се преживява тази възраст – „Песента на глухарчетата” има какво да ви каже.

Capture.PNG

Смъртта на родител е една от основните теми, но тя служи и като катализатор за толкова много други, взаимносвързани въпроси, които Хилде Хагерюп разисква. Тук е младежкия бунт, и търсенето на отдушник за чувствата, които ни стискат за гърлото и не можем лесно да изразим… Понякога това търсене ни води по лоши пътеки, канализира се като отчуждение и агресия… Присъства и темата за уж близкия възрастен, който обаче притиснат от обстоятелствата понякога забравя наглед така важни и основни неща като нуждата от внимание дори тогава, когато ни се струва, че детето може да се справи и само. Говори се и за отлъчването на наранените (не само физически, но и емоционално), как често избягваме тези, които имат нужда от помощ, в някои случаи защото така е по-удобно, а в други – защото тяхната болка ни плаши и ни кара да си спомним, че и ние самите сме слаби и уязвими.

Хилде Хагерюп пише едновременно деликатно и освободено. Тя не бяга от темите-табу, нито се свени от неудобните въпроси. Не оправдава нито възрастни, нито деца. Но човеколюбиво и внимателно се опитва да изгради мост на разбиране между едните и другите и да им помогне да бъдат по-близки помежду си.

Книголюба

Още за книгата тук:

http://xquisites.blogspot.com/2015/07/blog-post_7.html

https://www.actualno.com/culture/pesenta-na-gluharchetata-razkriva-dylbinite-na-detskata-dusha-news_417983.html

 

За авторката и нейната книга

Хилде Хагерюп (р. 1976) е дъщеря на известния норвежки писател Клаус Хагерюп и внучка на поетесата Ингер Хагерюп. Израства във Фредрикста, на седемнайсет отива да учи в Уелс, а после изучава история на Третия свят в Лондон. Още от малка Хилде се увлича по писането и издава първия си разказ едва четиринайсетгодишна. Закърмена с вкус към художествената литература, тя предпочита да пише за деца и юноши. Младата авторка дебютира през 1998 година с романа „Късчета от вълни“, където разказва историята за приятелството между две момичета, което за кратко прераства във взаимна ненавист. За изключителния си роман министерството на културата присъжда на Хилде ежегодната си награда за дебютиращ автор на детско-юношеска литература.

 

Хилде Хагерюп се вълнува силно от отношенията между подрастващите, от техните интереси, проблеми, терзания. Като истинска представителка на традиционно наситената с психологическо проникновение скандинавска детска литература тя ни потапя в богатия свят на все още детските души. Не ни спестява нито разочарованието от близките, нито болката от жестокостта на околните, неизменни спътници на човека през целия му живот. А героите й ни стават толкова близки и мили, че разпознаваме в тях не само свои съученици, приятели, роднини, а и самите себе си. Норвежката писателка описва живота на децата и юношите такъв, какъвто е — изпълнен с въпроси, неясноти, а често и със затаено страдание, чийто външен израз става агресивността.

 

Едва двайсет и четири годишна, Хилде Хагерюп издава втория си роман, озаглавен „Обожавана“. Четиринайсетгодишната Елиса, отгледана от баба си, остава сама след смъртта й, а съучениците й непрекъснато я тормозят с подмятания, защото майка й е психично болна. Героините на норвежката писателка нерядко са агресивни, нападателни, непримирими към несправедливостта. Такава е и Герд от „Песента на глухарчетата“ — третия роман на Хилде Хагерюп, за който писателката получава три високи отличия: наградата „Соня Хагеман“ за детско-юношески роман, наградата за детска книга за норвежките критици и наградата на норвежкото сдружение на училищните библиотекари. Герд от малка говори сърдито и страда от непрекъснатите сравнения с по-голямата й сестра Сив примерна, прилежна, безкрайно работлива и, не на последно място, много женствена и красива. Герд е преживяла голяма трагедия — любимият й баща е изчезнал в морето по време на силна буря. Изгубвайки го, тя изгубва най-близкия си човек и се чувства още по-самотна. Герд не е мила и нежна — тя нагрубява и удря, когато някой си го търси. Ала дълбоко в душата си и тя като всяко дете копнее за обич и разбиране. Хилде Хагерюп учи малки и големи да бъдат по-внимателни към децата бунтари, да надникнат зад коравата им обвивка, да си дадат сметка какво преживяват тези невръстни неспокойни души. Защото нерядко възрастните остават глухи и слепи за мъката в детските сърца и чуват и виждат единствено проявленията й. Със своята емоционалност и чувствителност Герд бързо става любимка на читателите и се загнездва завинаги в техните сърца. Защото кой не се е чувствал отритнат, неразбран, незаслужено наказан като малък? На прага към юношеството това момиче намира сили да преосмисли отношението към съучениците си, към сестра си, към майка си. Съдбата не я жали, ала Герд е като глухарчето: с жилав, устойчив корен. Не я пречупват подигравките, момичешкото лицемерие, хорската нетактичност, жестокостта на баба й. Защото в съзнанието й неизменно се усмихва един „мъж с рижа брада и сини очи, с увит около врата черен шал, макар лятото да е близо“. А долепи ли буза до този шал, който още пази грижливо, Герд долавя миризмата на лак, риба и бензин и сякаш скланя глава на рамото на любимия си баща…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s