„Сълзите на дракона” е хем фентъзи роман, хем сборник с вълшебни разкази. Всяка отделна история може да съществува сама за себе си, но заедно и в определен ред изграждат своеобразна арка на една по-голяма и по-емоционална история, която проследява вътрешни конфликти и развива героите. А именно героите са това, което ме накара да дам такава позитивна оценка на книгата.

korica-01-766x829

Освен, че през ръцете ми минават камара хубави книги, едно от най-големите удоволствия покрай работата ми за блога е, че контактуваме с интересни, интелигентни и талантливи хора – автори, илюстратори, издатели и др. Съвсем скоро след като „Книжни Криле” стартира и пуснахме първите ревюта и статии с нас се свърза и Кръстю Мушкаров (https://www.facebook.com/krastiu.moushkarov ), който ни пусна линкове към свои разкази и други произведения, публикувани безплатно в интернет. Една от основните идеи на „Книжни Криле” е „всичко българско и родно любя, тача и милея”, поне ако се вписва в жанровите ни предпочитания. Стараем се да отразяваме българските автори, и особено тези, които пишат в областта на детската и фантастичната литература, както и да удряме едно рамо на издания с по-слабо разпространение. Кръстю Мушкаров отговаряше на всичките тези критерии и дълго чакаше ред в списъка ми с неща за четене и автори, на които исках да дам шанс. Отне ми толкова време да стигна до неговото творчество поради една-единствена причина – електронния формат.

Много хора странят от „самиздат” книгите, а ако те се разпространяват безплатно от автора в интернет – направо бягат от тях като от огън. Дали защото дълбоко в нашата торентова народопсихология е залегнало, че точно както крадените ябълки от градината на съседа, така и изпиратстваните произведения са по-хубави от това, което можеш да получиш даром? Или просто изхождаме от позицията, че „щом не се продава, значи не струва”?

В моя случай изобщо не става въпрос за някакви предразсъдъци. Нямам проблеми нито с безплатните книги, нито с четенето от таблет или четец. Просто със сигурност си предпочитам хартията, а на хартия имам толкова много за четене, че на електронното много рядко му идва ред. И изведнъж – хоп! Кръстю Мушкаров се сдоби и със своя „хартиен дебют” – „Сълзите на дракона”. При това с красива и обещаваща корица. Е, сега вече нямам никакво извинение да не го прочета!

И от сега да кажа, ако някой страда от гореспоменатите предразсъдъци и иска да бъде оборен, то нека последва този линк и си свали безплатно „Сълзите на дракона” – https://deadmagica.wordpress.com/novels/dragonstears/ . (На блога са достъпни и отсаналите работи на автора)

Но стига общи приказки, нека да споделя впечатленията си от книгата.

korica-cyala-04

„Сълзите на дракона” е хем фентъзи роман, хем сборник с вълшебни разкази. Всяка отделна история може да съществува сама за себе си, но заедно и в определен ред изграждат своеобразна арка на една по-голяма и по-емоционална история, която проследява вътрешни конфликти и развива героите. А именно героите са това, което ме накара да дам такава позитивна оценка на книгата.

Червенокосата вещица Алгира, погната от типичните тесногръди и двулични представители на властта, се сблъсква с гладен млад дракон на име Риналу. Вместо единия да свърши превърнат в жаба, а другия в шиш-кебаб обаче, между двете осиротели магически създания се заражда нещо. Наследила магическите дарби на покойната си майка Алгира успява да осъществи контакт със съществото. И тогава дали от необходимостта за оцеляване, дали от нуждата да не си сам срещу озлобилия се срещу тебе свят, а може би и заради сходната им съдба, но между вещицата и дракона лека полека се появява чувство на доверие, на уважение, на съчувствие… На дълбоко, силно и истинско приятелство.

raboten3

В „Сълзите на дракона” няма и помен от цинизма и провокативното съдържание, което все по-често се прокрадва в съвременното фентъзи. Вместо да те шокира или да ти разбие сърцето, историята те потапя в едно позабравено чувство на приказен уют и оптимизъм. За някой закоравял фен на безпощадните кървави саги, набиращи популярност в последно време може би разказите за Риналу и Алгира ще се сторят наивни или насочени по-скоро към детската аудитория. На мен пък много ми хареса усещането за надежда и човеколюбие, залегнало в тези приказки. Хареса ми и зрънцето носталгия, посято тук-таме чрез архаичен изказ.

4eaa18fd070d15334fd2bf098c16312c

Не само, че не съжалявам, че отделих време на книгата, но и останах приятно изненадан от топлото преживяване, което се оказа нейното четене. Бих я препоръчал на всеки, който търси нещо леко в духа на добрата, стара фентъзи класика или пък проявява любопитство към българските изяви в този тип литература. Да, може и да не открива нови хоризонти и да не преобръща основите на жанра с хастара навън, но пък е писана с мерак и сърце, достатъчно количество талант, и определено буди симпатии. А на автора от сърце пожелавам успех и се надявам скоро да можем да прочетем и още нещо от него, издадено на хартия.

Книгандалф

korica-zadna-02

Сълзите на дракона е разказ за вълнуващото приключение на две вълшебни същества – вещица и дракон. Останали сами в жестокия свят, събрани от ясновидещата съдба или от сляпата случайност, те откриват, че за оцеляването си зависят един от друг. Могъщи сили се опитват да ги използват, да ги разделят, и дори – да ги унищожат. Преследвани от жестоки войници и огромни нерфолди, те могат да оцелеят само заедно. И само заедно могат да победят.

Една фантастична история за изграждането на доверието и укрепването на приятелството. И за това колко е трудно да запазиш човешкото и драконското у себе си.

 dragonstears-paper-coverfront

p.s. Встрани от всичко споменато до тук, искам да обърна внимание и на факта, че в момента, в който публикувам това ревю в Goodreads, тук вече има няколко особено хапливи, цинични и направо злобни и неоправдани изказвания по адрес на книгата и нейния автор. До колкото разбирам, разпространявайки линковете към своите безплатни произведения Кръстю Мушкаров явно е „наспамил” някои общности и се е превърнал в трън за определени хора от писателското поприще. Вместо да се изливат тонове хейт обаче, не е ли по-лесно просто да дадете опция за игнориране на дадения профил и да не виждате коментарите и постовете от него или пък да ограничите достъпа на определен потребител до групите, в които неговото присъствие дразни?

 Ето обаче и две обективни и стойностни ревюта, изпреварили моето:

Ана Хелс: https://annahells.wordpress.com/2017/09/01/%D1%81%D1%8A%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B0/

Цитаделата: http://citadelata.com/%D1%81%D1%8A%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B0/

Прочетете и интервю с Кръстю Мушкаров тук: https://www.fantasylarpcenter.com/books/524-k-mushkarov-interview

Advertisements

4 thoughts on “„Сълзите на дракона” от Кръстю Мушкаров

  1. Страхотна книга. Благодаря на Книжни Криле за тези ревюта. Без тях просто няма как да научим за стойностните книги в България.
    А линковете към свободните за сваляне работи на господин Мушкаров къде са?
    Няма ли начин да се абонираме директно към WordPress, а не през Фейсбук? Много ме ядосва, че Зукерберг решава какво да ми покаже, и едва една част от новостите на сайта ви са видими.

    Liked by 1 person

      1. Цялото ми творчество е достъпно за безплатно сваляне от сайта ми. Там ще намерите и другия ми роман „Мъртва магия“, както и всичките ми разкази.
        Конкретно „Сълзите на дракона“ са на тази под-страница:
        https://deadmagica.wordpress.com/novels/dragonstears/
        Мисля, че можете да се абонирате, за да получавате известия, когато добавя нещо ново. Или периодично да проверявате сайта…

        Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s