Вирджиния Улф никога не е била сред любимите ми писатели. Така става, когато някой професор, влюбен в творчеството на даден автор те бомбардира с библиографията му в продължение на цял семестър. Четенето по задължение е лошо нещо. Все си търсех повод най-накрая да се помиря с майката на модернизма и да се престраша отново да посегна към нещо нейно и ето, че и това стана. Благодарение на издателство „Лист” наскоро разлистих „Вдовицата и папагалът”, част от поредицата „Детски шедь6оври от велики писатели”.

vdovitsata-i-papagalat-9786197350081

„Почукването се повторило три пъти. Госпожа Гейдж скокнала от леглото, колкото могла по-бързо, и се приближила до прозореца. Там, за нейна най-голяма изненада, кацнал на перваза, стоял един огромен папагал. Дъждът бил спрял, нощта била ясна и лунна. Отначало тя много се изплашила, но скоро разпознала сивия папагал Джеймс и страшно се зарадвала, че е успял да се спаси от огъня.”

Из книгата

 

Героиня на историята е една бедна, но за сметка на това душевно богата възрастна жена. Добрата стара госпожа Гейдж по-скоро би лишила себе си от насъщния, от колкото да остави вярното си куче Шаг без кокал. Накуцващата бабичка едвам свързва двата края, до момента в който до нея стига вестта за смъртта на отчуждения й, но доста заможен брат. Госпожа Гейдж заема малко пари от местния свещеник и поема на път, за да се срещне с адвокатите, които да изпълнят наследството.

vdovitsata3-645x312

Тя очаква да се сдобие с къща в провинцията и цели три хиляди лири, но уви, очаква я разочарование. Парите ги няма, къщата е истинска развалина, и изглежда, че единственото успокоение за женицата ще е компанията на нов приятел – сивия папагал Джеймс, останал в къщата след покойния й собственик. Вдовицата би могла да потъне в самосъжаление, да продаде папагала и да хване по обратния път, но доброто й сърце я кара да прояви грижа и внимание към Джеймс. И добротата й няма да остане невъзнаградена!

vw

„Вдовицата и папагалът” е кратичка, но доста увлекателна история, носеща силен британски акцент, а финалът дори е леко гарниран с щипка готическа призрачност. Тя ни учи, че дори и в отчаяните ситуации винаги има искрица светлина, в която трябва да вярваме и към която трябва да се стремим. Единствената детска творба на Вирджиния Улф, тя определено ще събуди интерес и у възрастните. Илюстрациите са на Чавдар Николов, който вече се разписа в серията „Детски шедьоври от велики писатели” с книжката на Джеймс Джойс.

Книгокрил

 

Повече подробности за изданието тук:

http://cineboom.eu/%D0%B2%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%BF%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D1%8A%D1%82-%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D1%82%D1%81/

http://www.ploshtadslaveikov.com/kogato-lelya-virdzhiniya-ulf-pishe-za-detsa-papagalat-kreshti/

1877737_back__b

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s