САЩ е територия на супергероите. Ако комикс, в който няма и помен от тях вземе да се превърне в хит – това говори много за заглавието. И не ще и дума, че „Живите мъртви” на Робърт Къркман и Тони Муур е истинско явление, и то още преди Франк Дарабонт да адаптира поредицата на екран. Все пак трябва да сме благодарни на едноименния сериал на AMC за пиковата популярност на комикса „Живите мъртви”, както и на „Студио Арт Лайн” за превода и издаването на първите броеве у нас!

product_470

Първи брой започва с обширен увод, в който Къркман в общи линии ме изпреварил  е ограбил от възможността да ви кажа това-онова за значението на зомби-жанра и темите, които смислените зомби-филми изследват. Защото все пак, когато отмиете кръвта, отърсите се от вътрешностите и сметете разпилените крайници, това са филми със силни послания – социални, политически, чисто морални и какви ли не още.

kolektsiya-zhivite-martvi-broy-1-4_3_

Още с „Нощта на живите мъртви” Джордж Ромеро (отчасти неволно) превръща зомбитата от кърваво зрелище в изразно средство за остър социален коментар. Оригиналът и последвалите продължения и римейки третират теми като расовата дискриминация, консуматорското общество, милитаризъм срещу индивидуални права… И преди всичко – тук става дума за това кои са истинските хора и кои са истинските чудовища. Защото кой може да каже до какви крайности сме готови да стигнем, когато оцеляването ни е поставено под въпрос? Ударната бруталност и безкомпромисност на тези филми само служи на този коментар да бъде още по-силен и язвителен.

kolektsiya-zhivite-martvi-broy-1-4_4_

Всички тези неща, които казвам за по-ранните филми на Ромеро присъстват в дадена степен и тук, в един или друг момент те се проявяват в комиксите на Къркман. Още от въведението ми става ясно, че това никак не е случайно. Просто човекът се е учил от най-добрите в жанра, стъпил е на раменете на гигантите и е издигнал жанра до нови висоти. Авторът си е поставил ясно определена цел, и с много мисъл и вдъхновение я е постигнал.

product_480

За който още не знае за какво става дума (останали ли са такива?), историята се върти около Рик, ченге, което бива простреляно още на първата страница, а на втората се събужда в болницата. Нещастникът започва да крачи по пустите коридори, чудейки къде по дяволите са се дянали всички… Натъква се на труп… А после на стая с трупове. Живи трупове! След първоначалния шок Рик бързо се окопитва и поема на път в търсене на изчезналото си семейство, надявайки се, че синът и съпругата му са все още живи.

kolektsiya-zhivite-martvi-broy-1-4_7_

(ВНИМАНИЕ, СПОЙЛЕРИ!!!)

За изненада на читателя обаче, Рик ги открива още в края на втори брой. И тук бихме могли да завършим „Живите мъртви” като една прекрасна, камерна мини-поредица. Но не това е идеята на Къркман. Защото в неговия свят няма „и заживели дълго и щастливо”. Той ще продължи да тества характера и човечността на всеки един от своите герои… Е, поне на тези, които остават живи за по-дълго време.

(КРАЙ НА СПОЙЛЕРИТЕ!!!!)

product_492

„Живите мъртви” щеше да е невероятно успешна серия и без зомбитата. Със същия успех Къркман можеше да използва световна война, извънземно нашествие, бунт на машините или какъвто друг вариант на постепенния апокалипсис си изберете. Защото в историята е силата! Къркман развива герои, реалистично, прямо, без заобикалки, прекарва ги през кръговете на Ада и ги оставя да се развиват или деградират, да посрещнат всички ужаси според човешката си природа.

Сам по себе си артът на Тони Муур може би нямаше да ми направи такова силно впечатление, но той се оказва перфектният съратник за кървавата, но и невероятно драматична зомби епопея, която Къркман е замислил.

kolektsiya-zhivite-martvi-broy-1-4_10_

По някакъв странен начин „Живите мъртви” ми напомня на японска манга. Не, не заради черно-белите и сиви тонове, единствените цветове изпълващи панелите. Не е и заради стила на Муур, който си е изцяло в западната комикс стилистика. „Живите мъртви” напомня на манга, защото НЕ БЪРЗА! Създателите на серията са отделили внимание на привидно дребните, незабележими детайли. Погледи. Жестове. Изражения. Бегли движения. Всичко това говори адски много за героите, изгражда атмосферата, и преди всичко демонстрира добра разказваческа дарба. Да, има сеч, стрелба, червясали, разчленени трупове, но не на това разчита „Живите мъртви”.

kolektsiya-zhivite-martvi-broy-1-4_12_

„Студио Арт Лайн” са издали до момента първите четири броя, които сами по себе си са прекрасно въведение в „Живите мъртви”, което ще ви позволи да вкусите от това явление на световната комикс сцена. Но не бих таил надежди българските издания някога да наваксат западните, тъй като „Живите мъртви” излиза от 2003 година насам, и докато пиша това ревю феновете на поредицата в САЩ вече очакват брой 169.

product_501

Мисля си, че е трудно на такъв тип комикс да съществува извън indie сцената и да се превърне в такъв комерсиален успех. Image Comics са по-различен издател и принципно гласуват доверие и предоставят на авторите голяма креативна свобода. Самата идея е, че създателите продължават да притежават правата върху своите творения, и това е изиграло огромна роля за популярността на Image. Как и дали поредицата ще се задържи на пазара у нас не зная, но оценявам възможността, която българските читатели получиха да се докоснат до нея.

StarКнижар

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s