Бях започнала да се оглеждам за някакво леко, но не и кухо четиво за плажа. Искаше ми се да е да е книга, която да е хем интригуваща, хем разведряваща, да носи послание, но и да не натоварва излишно… Ненадейно в ръцете ми попадна „До всички момчета, които съм обичала“ от Джени Хан (изд. „Ибис”), и както сигурно се досещате тъкмо този Young Adult роман отговори на всички от гореспоменатите ми изисквания!

208305_b

„Когато любовни писма, които трябва да останат в тайна, бъдат изпратени, катастрофата е неизбежна!

Шестнайсетгодишната Лара Джийн пази любовните си писма в кутия за шапки, подарък от майка й. Но това не са писма, които някой е писал на нея, а такива, които тя е писала. По едно за всяко момче, което някога е обичала – общо пет. Когато ги пише, тя излива сърцето и душата си и казва всичко, което никога не би се осмелила да изрече в реалния живот, защото писмата й са предназначени единствено за нея. И така до деня, в който неясно как, тайните й любовни писма биват изпратени по пощата до своите получатели. И внезапно любовният живот на Лара Джийн от въображаем се превръща в напълно неуправляем…”

 

Книгата ми напомни доста за „Слънцето също е звезда” от Никола Юн, която наскоро прочетох и за която също писах. Не, сюжетите съвсем не се повтарят, но все пак и двата романа имат ключови допирни точки и то не просто защото говорим за романтични тийн четива. Никола Юн бе почерпила вдъхновение от личните си преживявания и ямайските си корени и бе изляла емоции и впечатления в своята героиня Наташа, произхождаща от същата среда и чието семейство щеше да бъде депортирано в Ямайка. Родителите на Джени Хан пък са корейци, които са се преместили в САЩ през 70-те, а героинята й Лара Джийн от „До всички момчета, които съм обичала“ е полу-корейка.

 

И въпреки че и двете книги не центрират историята си около етнически проблеми или произхода на героините си, не мога да не направя този паралел между двата романа. Този факт ме накара да почувствам сюжетите по-истински и по-близки до себе си, сякаш авторките на тези романи ме бяха допуснали да навляза донякъде в техния личен свят и бяха разкрили част от нещо съкровено. Именно тази по-сърдечна и по-човешка драма издига и двете книги над нивото на средностатистическите YA любовни истории.

 

„Когато пиша писмото си, не спестявам нищо. Пиша го, сякаш той никога няма да го прочете. Защото няма да го прочете. Изливам в писмото всяка своя тайна мисъл, всяко впечатление, всичко, което тая в себе си. А щом приключа, го запечатвам, адресирам го и после го прибирам в синьо-зелената кутия за шапки.

Всъщност строго погледнато, това не са точно любовни писма. Пиша ги, когато вече не искам да съм влюбена. Те са моето сбогуване. Защото, след като напиша писмото, вече не съм погълната от всепоглъщаща любов. Мога да си ям зърнената закуска и не се чудя дали и той я обича с банани; мога да пея с любовните песни, а не да ги пея за него. Ако любовта е вид обсебване, може би тези писма са моят екзорсизъм. Те ме освобождават. Или поне би трябвало.”

 maxresdefault

Идеята с писмата, написани с мисълта, че никога няма да бъдат изпратени ми хареса доста, въпреки че подобни мотиви можете да срещнете в не една и две други книги. Да излееш душата си върху лист хартия по-скоро като форма на терапия, на емоционален отдушник, а не като кореспонденция… но нещата се объркват, когато адресатите в крайна сметка получават тези така честни и откровени редове.

 

Сам по себе си този сюжет вече е достатъчно интригуващ, за да отделите няколко часа от лятното си мързелуване и да си прекарате приятно с героите на Джени Хан. Но младата писателка ме изненада отново, този път разгръщайки обкръжението на Лара Джийн не с представянето на нейните връстници и съученици, а намесвайки активно нейните роднини. Трудно ми е да кажа дали романсът или семейните взаимоотношения заемат главно място в книгата, а още по-трудно ми е да ви кажа коя от двете сюжетни линии ме грабна повече. И въпреки, че „До всички момчета, които съм обичала“ не разчита на пикантериите, ще издам, че едно от въпросните момчета всъщност е бившето гадже на по-голямата сестра на Лара Джийн.

img_7259

Самата Лара Джийн пък е едно наистина симпатично момиче, адски сърдечна и внимателна, с отворено сърце и много грижовна, която рядко ще постави щастието си пред чувствата на другите. Признавам си, че идеализмът на едно шестнайстет-годишно момиче е наистина заразителен и това прави книгата особено слънчева!

 

А ако и вие дадете шанс на книгата и я харесате толкова, колкото и аз, вероятно ще се радвате да научите, че тя е първата от трилогия! Да, макар, че не става въпрос за някоя дистопия или ърбън фентъзи, Джени Хан продължава историята на Лара Джийн в „P.S. I Still Love You” и „Always and Forever, Lara Jean”. Така че, скъпо издателство „Ибис”… действайте! 😉

Книголина

6206063_back__b

Advertisements

2 thoughts on “„До всички момчета, които съм обичала“ от Джени Хан

  1. Прекрасно ревю! От много дълго време попадам на снимки на книгата в социалните мрежи и съм изключително щастлива, че тя най-сетне присъства и на българския пазар 🙂 С нетърпение очаквам и аз скоро да се докосна до сюжета й!

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s