Ахой, моряци! Продължаваме да се люшкаме по вълните с „Карибски пирати 2: Сандъкът на мъртвеца”! И ако после все още не ми е хванала морската болест, пълен напред, курс към „Карибски пирати 3: На края на света” (изд. „Егмонт България”)! Дръжте се, защото ви очакват морски легенди, древни проклятия, магически артефакти, сраховити чудовища и… какво още беше? Ама разбира се! Много МНОГО екшън!

97895444698701493376175.6893

Всъщност, толкова много, че що се отнася до филма чак свят да ти се завие, и то не в добрия смисъл на думата. Както вече споделих в ревюто на „Карибски пирати: Най-ярката звезда на Севера”, колкото обичам първата част, толкова разочарован останах от втората и третата. В стремежа си да надскочат предната лента, тандемът Джери Брукхаймър и Гор Вербински лееекичко се бяха изсилили. То не бяха ефекти, то не бяха каскади… И нищо против, по принцип, но не и когато е за сметка на историята. А тя беше така фрашкана от обрати, че аз като зрител определено се почувствах крайно дезориентиран. До момента, в който вече изгубих нишката и спря да ми пука какво точно се случва на екрана. Третия филм си го изгледах кажи-речи като showreel за специални ефекти, подложени на надъхващата музика на Ханс Цимер.

 

Ето защо нямах търпение преди новия филм да взема прочета (точно така, не да изгледам отново, а да прочета) „Сандъкът на мъртвеца” и „На края на света”. И понеже историята на тези части на „Карибски пирати” е тясно свързана (втората е с отворен финал и директно прелива в третата), реших да обединя двете книги в едно ревю.

 

В главата ми вторият и третият филм се смесват. Пълна каша! „Съндъкът на мъртвеца” е появата на страхотно анимирания персонаж на Дейви Джоунс, и онази част, в която Елизабет Суон целува Джак Спароу, та всички да спекулират около предполагаемия любовен триъгълник до премиерата на третата част. А, да, тук също ги гонят канибалите, а Спароу се изживява като хамстер, търчейки по онова огромно дървено колело.

9789544469870_back copy1493376176.187

„На края на света” е онзи, в който Джони Деп играе кокошка, а камъните се превръщат на раци и отнасят кораба. И в който някой явно е решил, че е добра идея да представят образа на Калипсо, принципно нимфа от древногръцката митология, като затворена под образа вуду магьосница, която… ъъъ… се уголемява до размерите на Кинг Конг, когато бъде освободена? Чакай, как… Всъщност, май е по-добре да не питам!

 

Защо изобщо си правя труда да чета книги по филми, които не са ми харесали чак толкова? Ами защото чувствам, че макар и спектакълът и екшънът да са взели превес и да разсейват от историята, дълбоко в себе си продълженията на оригиналния филм „Карибски пирати” също имат много потенциал. Светът е наистина интересен, пълен с интригуващи концепции, и ще е жалко да сляза от борда. Не искам пък!

 

Дали книгите успяха да ме спечелят там, където филмите ме изгубиха?

potc2

Легендите разказват, че в дълбините на океана се скита душата на Дейви Джоунс. Един заключен сандък пази туптящото му сърце, а на заповедите му се подчинява страховито морско чудовище. За съжаление на капитан Джак Спароу тази легенда се оказва съвсем истинска. Преди години той е сключил сделка с Дейви Джоунс и за да я изпълни, трябва да стане слуга на покойния пират. Но Джак не иска да се предаде без битка и е принуден да търси помощ от Уил Търнър и Елизабет Суон. Ако не открият начин да се отърват от Дейви Джоунс веднъж завинаги, Джак и приятелите му ще са в смъртна опасност.

 

Бих казал, че романизациите на двата филма значително ми помогнаха не само да си припомня какво се случва в тях, но и да подредя събитията в главата си. Всеки един от героите има скрит план! При пиратите си е напълно в реда на нещата да ти забият нож в гърба, но този път и Уил, и Елизабет, и кажи-речи всеки покрай тях си има нещо на ум и не разкрива картите си до последния момент.

potc22

Уил има таен план да освободи баща си от тегнещото над него проклятие. Елизабет използва ум и чар, за да отклони вниманието на Спароу в решителния момент, когато преследващият го кръвожаден Кракен е готов да сее смърт и разрушение…

Споменахме ли и за трагичната любовна история между Калипсо и Дейви Джоунс? А за подмолните интереси на Източноиндийското търговско дружество? А за тайното братство на пиратите?

 

Божичко, тук наистина са вкарани толкова много идеи и концепции, че сюжетът е по-завъртян от водовъртежа, който едва не поглъща… Упс, стига спойлери!

97895427009201493979962.4355

Тежки времена настъпват за пиратите след изчезването на Джак Спароу. Източноиндийското търговско дружество, което контролира Дейви Джоунс и „Летящия холандец“, иска да им отнеме властта над моретата, преследва ги навред по света и им налага безпощадно наказание: смърт. Дошло е време пиратите да се сплотят и да водят борба на живот и смърт. Свикан е Съветът на братството на пиратските главатари. Но Джак Спароу е един от главатарите, а „Черната Перла“ е единственият кораб, който може да се мери по бързина с „Холандеца“. Спароу трябва да бъде открит на всяка цена, където и да се намира той. Елизабет Суон и Уил Търнър заедно с моряците от екипажа на Джак трябва да стигнат до владенията на страховития Джоунс, за да върнат Джак и „Перлата“. Ще им се наложи обаче да призоват на помощ Барбоса, както и да отидат в Сингапур, за да се сдобият с картите за Края на света.

potc3

Важното е, че в крайна сметка за мен книгите се оказаха приятно разяснение из объркания филмов разказ на втората и третата част. Предвид, че от премиерата на „Карибски пирати 3” ни делят вече десет години, наистина романизациите идват в точния момент. Освен ако редовно не сте от онези хора, които знаят репликите наизуст и редовно си правят филмов маратон с цялата поредица „Карибски пирати”, тези книжки наистина ще са ви от полза, повярвайте ми!

WorldsEnd_Cover_back copy1493979962.5653

„Карибски пирати 2: Сандъкът на мъртвеца” и „Карибски пирати 3: На края на света” затвърдиха впечатленията ми от първата книга. Пищната и детайлна сценография на филмите остава в паметта ви, първокласните ефекти и зрелищните батални сцени също, но подробностите от сюжета се губят. И тук идва ролята на романизациите, които без да се впускат в километрични описания и задълбаване в обстановката ви помагат да преживеете приключенията отново, под една по-различна, и бих казал, по-стегната и лесна за проследяване форма.

potc33

Единствената ми критика към книгите е, че лично аз бих предпочел в тях да има повечко моряшка терминология, пък било то и със звездичка и бележка под линия. Някоя и друга илюстрация също не би им навредила.

 

Встрани от това – романчетата са си екстра лятно четиво. Броят на страниците им горе-долу съответства на минутите времетраене на всеки филм, така че историята никога не стои на едно място.

 

Ние също няма да останем на едно място! Още утре читателите на „Книжни Криле” ще плават „В непознати води”!

Zedd

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s