Голяма дума не казвай, но ми се струва, че спокойно мога да ви обещая, че „Моето нещо” на Марси Лин Къртис (изд. „Егмонт България“) е една от най-добрите реалистични Young Adult истории, които ще прочетете през тази година. Една свежа, нетипична, светла и адски емоционална история, която грабне ли ви веднъж няма да ви пусне чак до последната страница!

97895427203621492771918-5673

Маги Сандърс може и да е сляпа, но определено не е съгласна да бъде съжалявана. Най-голямото доказателство за това е една дълго планирана училищна шега. Маги я нарича гениална. Съдията – нелегална.

 И докато Маги е на пробация, размишлявайки над погубените си мечти да стане професионален футболист и начина, по който приятелите ѝ са я изоставили… тя проглежда отново. Но само за един човек – десетгодишния Бен, който не прилича на никого, когото Маги е срещала досега. Благодарение на Бен Маги започва да осъзнава, че загубата на зрението ѝ не значи, че е загубила всичко.

 Но когато научава защо може да вижда новия си приятел, Маги ще трябва да намери куража да се изправи пред едно невъобразимо бъдеще… Преди да изгуби всичко, което обича.

 

Маги губи зрението си и всичко се променя. Разбира се, че ако внезапно се простиш с едно от сетивата си животът ти от този момент нататък ще е тотално друг. Но трябва ли да е ТОЛКОВА друг? Домът на Маги се превръща в място, където тя се задушава от внезапните ласки, внимание и съжаление на собственото си семейство. Те, разбира се, искат да й помогнат и всичко, което правят е провокирано от добри намерения, но просто не могат да я разберат.

 

Няма правилен и грешен подход щом стане дума за емоционални нужди, особено когато животът ти е зашлевил една от най-жестоките си плесници. Но всеки се справя с връхлитащите го чувства по свой собствен начин. И това не е начинът на Маги. Сякаш близките й не схващат, че тя няма нужда от тяхната утеха, а иска да приемат ситуацията такава, каквато е и да продължат напред

 

Маги пък от своя страна го избива на вълна от щеги и номера, които аха-аха да прекрачат границата. И естествено, забърква се в неприятности. Може и да не е най-градивният способ за справяне с положението, но все пак е нещо. Някакъв вид отдушник за момичето, нещо друго върху което да се концентрира, докато отчаяно се мъчи да загърби всичко, което си изгубила.

 

И тогава идва Бен. И вече нищо не е същото.

 

И не, Бен не е гадже. Не е и дори любовен трепет. Не е терапевт. Не е лекар. Бен е десет годишно момче. Решил е, че ще ти бъде приятел, значи – така ще е. И край. А Маги и читателите с изненада откриват, че Бен притежава не просто добро желание и топлота, но и нещо много повече. У него се крие вродена, природна интелигентност и невероятен усет да общува…

 

А започнат ли Бен и Маги да си общуват, е тогава вече книгата наистина блести! Героите ме накараха буквално да се влюбя в тях.

 

Маги е едновременно толкова много неща! Тя е олицетворение на сила и индивидуализъм, самият бунт в образ от плът и кръв. Тя е непримиримост. Тя е недостъпен и чаровен майстор на сарказма. Тя е гласът на романа.

 

А Бен? Бен е сърцето! Не си спомням кога за последно съм срещала герой, който е едновременно толкова нетипичен и ярък, но и така жив и истински. Лоялност, топлота, сърдечност… И не на последно място – мъдрост! Не книжна, академична или старческа мъдрост. Каква тогава? Знам ли и аз! Може би мъдрост, която произлиза от личния опит, от честността пред самия себе си, която ти помага да се опознаеш, и чрез това – да разбираш и другите.

1920copy1493368560-5597

Тук дори не става дума за класическото „противоположностите се привличат”. Защото Маги и Бен не са дори и противоположности. Те са просто две човешки същества, които животът среща и свързва. Всеки един от двамата търси нещо и дали иска или не, ще го открие у другия. Ей така. Естествено. Непринудено. Сигурно това е истинското приятелство.

 

Марси Лин Къртис е създала нещо прекрасно. Такава богата гама от чувства и усещания, които се свързват и си взаимодействат – болка, тъга, търсене, хумор, радост, надежда, взаимност…

 

Езикът на романа е адски четивен, историята е предадена много умело и това също си изиграва ролята да не пуснеш книгата до самия финал. Едва след като прочетох книгата и се приготвях да напиша ревюто осъзнах, че всъщност книгата е дебют за Къртис, което не само ме изненада, но и я накара да ми се издигне в очите още повече.

Книголина

the_one_thing_cover_cmyk_print20copy1492771918-8649

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s