В началото на май ме налегна остра фентъзи жажда. Огледах се с какво да я утоля и… веднага се спрях на сагата „Спомен за пламъци” на Стивън Диас и „Студио Арт Лайн”. „Елмазеният дворец” е първият роман от поредицата, а красивата му корица обещава приказен свят на властни аристократи и люспести, достолепни дракони!

product_143

„Елмазеният дворец“ е история за дракони, някога властвали над хората, но сега техни роби. Алхимиците поддържат този крехък баланс със специални отрови. И така до деня, в който Бялата успява да избяга и започва да си спомня миналото, заплашвайки да промени всичко вече установено.

 

Хората, от своя страна, са погълнати от желанието си за власт и политически игри. Изборът на следвашия Говорител е единственото, което има значение за тях. Готови са на убийства, лъжи, подли стратегии и бракове по сметка, само за да могат да си гарантират мястото в Елмазения дворец. Ще има ли над кого да властва обаче новият Говорител, ако драконите си спомнят миналото и желаят да отмъстят за настоящето…

 

Както можете да се досетите от анотацията, тук основните сюжетни линии са две – интригите и междуособиците в борбата за поста на следващия Говорител и пробуждащото се самосъзнание на драконите, които от поколения са били роби на хората и сега са на път да се откъснат от магическите си окови. А ако това стане, не ще и дума, тези създания ще търсят не само свобода, но и отмъщение.

51rr9ozqizl

Хареса ми, че тук драконите са в ролята на жертвите, докато хората са представени като безскрупулни робовладелци, които контролират гигантите с помощта на опиати и арогантно се считат за техни господари. Съвсем скоро започваш да стискаш палци за драконите и се надяваш себичните, гадни аристократи, алхимици и търговци да си получат заслуженото – т.е. отхапани крайници и опърлени задни части, най-общо казано.

elmaz

Не съм голям почитател на политическите интриги и дворцовите сплетни, та за това ми се искаше историята за драконите да е изнесена на преден план. Честно казано, на повечето от героите (поне човешките) им липсва нещо, за да ме грабнат истински, но подозирам, че тепърва ще има развитие в следващите книги и лека-полека ще предоставят на читателя повечко причини да се привърже към тях. Или пък да ги мрази, какъвто е случая с Джехал – принц-мазняр, от ония самодоволни, подмолни типчета, на които се надяваш да свършат по някакъв особено болезнен начин.

25248_deas-stephen_the-adamantine-palace

За сметка на това пък Пряспа се превърна в образът, който е за мен двигател на историята и героят в „Елмазеният дворец”, който ме мотивира да чета нататък. Бял женски дракон, първа тя успява да прозре отвъд мъглата на опиума и магиите на хората. И на всичкото отгоре е подарена на гореспоменатия мазняр за сватбата му… Но когато Пряспа си връща спомените и прочиства съзнанието си, тя се превръща в нещо като драконовата Жана Д`Арк и си поставя за цел да извоюва свободата на своя вид.

french-cover

За разлика от много други свои колеги от жанра, Стивън Диас не разтегля локуми, не изпада в разточителни описания и не се впуска в ненужни подробности. Това трябва да е едно от най-бързите и динамични фентъзи произведения, които съм чел. Главите са кратички, та на принципа на „хайде още една” неусетно изяждаш книгата с кориците. Авторът ни прехвърля от място на място и от герой на герой, а честата смяна на гледната точка също не ни оставя да скучаем.

 

И преди още да съм си поел дъх след края на „Елмазеният дворец”, вече разгръщам продължението – „Скалният Крал”. Ревюто на поредицата „Спомен за пламъци” продължава утре на „Книжни Криле”!

Книголет

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s