Това, че се носим на книжни криле съвсем не ни пречи от време на време и да плуваме сред страниците. И съвсем не е тайна, че най-много обичаме да се гмуркаме из детската литература! Винаги сме готови да се цопнем до шия в шареното, веселото, приказното… Дали не сме случайно и рибки? Кой знае! Днес сме по вълните на римите на Петя Александрова в книжката „Може би съм рибка, мамо?“ (изд. „Жанет 45”)

ribka1.PNG

Повече от тридесет стихотворения очакват малкия читател между кориците на изданието на „Жанет 45”. Някои от куплетите на Петя Александрова са поучителни, други игриви, трети пък дори пакостливи… Има и остроумни, както и такива, в които се задават въпроси, или пък са изпълнени с детски мечти… А дали пък няма и някои, които са всичко от изброеното накуп? Е, прочетете ги и проверете сами! Ще ви кажем само едно – общото между всички стихчета е това, че те до едно носят радост, топлота и искрици любов.

ribka2.PNG

Че децата ще ги харесат, в това няма съмнение. Но аз си ги чета и се чудя… Дали пък на мен не ми харесват дори още повече заради способността си да ме връщат отново в детството? Още от първите страници Петя Александрова е успяла да улови онова хубаво, невинно време. Времето, когато светът на възрастните изглежда любопитен, привлекателен и желан, когато безгрижието върви и ръка за ръка с някои забрани и правилата на големите, а бунтът все още се изразява в това, да се скатаеш сам в гардероба.

ribka3.PNG

Четиридесетте страници на „Може би съм рибка, мамо?“ са изпъстрени с цветни илюстрации от добре познатата ни Радостина Нейкова, която редовно рисува картинките за приказките на Весела Фламбурари.

ribka4

Попитахме Петя Александрова какъв е пътя за създаването на една детска книга като „Може би съм рибка, мамо?“ и ето какво научихме от нея:

А как се прави детска книга? Би трябвало и това да е лесно и просто: пишеш, пишеш и като се натрупат повече стихотворения или приказки в папката, почваш да ги оглеждаш и да се чудиш дали може да се подредят в книжка, как да се подредят, какво заглавие да им измислиш, ще се чувстват ли уютно под книжното покривче или някое от тях ще се муси, ще се дели, ще се усеща нежелано или не на мястото си… Изникват един куп други съображения: колко на брой трябва да са, за каква възраст читатели става дума, кой ще ги илюстрира… Ама името на този герой не е твърде банално, а другото не звучи ли твърде дълго, или твърде чужбинско, или твърде претенциозно… Как стана, например, книгата „Може би съм рибка, мамо?“. Точно по този начин и даже още по-трудно, защото ми се искаше да има нещо и за по-малките, и нещо за по-големите, нещо традиционно и нещо необичайно, нещо весело и нещо лирично, нещо новичко и нещо синичко – като при сватбите… Сменях заглавието няколко пъти, защото то е важно, то трябва да грабва и интригува, да се запомня. Детенце, което се чуди дали не е рибка, защото много обича морето (а не обича да го сапунисват под душа), е нещо, което е толкова познато и лесно обяснимо: децата, за разлика от възрастните, дълго време приемат всичко около себе си дружелюбно и свойски, сякаш камъчето, цветето, котето, ръба на масата и огледалото над мивката са му роднини и приятели… 

ribka5

Очаквайте скоро представянията и на още детски книжки от Петя Александрова! 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s