След като преминах кажи-речи на един дъх през цялата трилогия с часовников механизъм на Касандра Клеър, ето ме отново в света на Ловците на сенки. Този път преминавам през книгите дори с още по-шеметно темпо, но и форматът го позволява. Защото и „Хрониките на Магнус Бейн”, и „Истории от Академията за ловци на сенки” са всъщност сборници с тематични разкази, своеобразно допълнение към обширната сага „Реликвите на смъртните”. Любопитното е, че тук Касандра Клеър е позволила на други интригуващи автори да си опитат силите с нейните герои, както и да внесат своя стил и своята интерпретация за вселената, която самата тя е създала.

Признавам си, че вероятно има тонове препратки и предистория, които на мен ми липсват, тъй като все още съм сравнително нова в тази поредица. Дори не съм сигурна дали беше добра идея да хвана тези книги сега, дали беше правилно да чета разказите все още преди да съм се запознала обстойно с романите. Но факт – направих го, така че ето ги и моите впечатления!

16303287-horz

Ще карам по ред на четене и по ред на издаване, тъй че започвам с „Хрониките на Магнус Бейн”. С Касандра Клеър вече „се знаем”, така да се каже, но виж – с Сара Рийс Бренън и Морийн Джонсън това беше първата ми среща. Двете се явяват като помощнички на Касандра Клеър в доразвиването на образа на Бейн.

193532_b

Бруклинския чаровн… ъъъ… чародей е сред поддържащите роли в серията за Адските устройства и още там успя да ми направи доста силно впечатление. Героят явно е сред любимците на авторката, защото винаги присъствието му беше много с(т)илно, дори при кратките появи. Независимо от количеството на отделеното му „екранно време” Магнус Бейн беше образ, който се открояваше с мистериозност и магнетизъм, и то в една поредица, в която доста от героите се съревновават по тези показатели.

 

В „Хрониките на Магнус Бейн” Касандра Клеър и компания са ни поднесли общо 11 нови разказа с участието на фаворита на феновете. При всяка удобна ситуация трите авторки предоставят на Бейн възможност да блесне със своето екстравагантно отношение и остър език. Диалогът му е едно от нещата, които наистина забавляват!

 

Книгата е като да отидеш на лунапарк! Точно както в лунапарка има всякакви атракции, от спиращи дъха бързоходни влакчета, през въртележки, от които да ти се завие свят, стряскащата къща на ужасите или романтични гондоли и тунел на любовта, така и разказите в тази книга са в различни стилове и жанрове. Страхотно забавен експеримент, показващ потенциала на героите на Клеър.

 

Според мене силата на книгата е най-вече в по-динамичните и екшън-ориентирани разкази, в които Бейн разгадава мистерии и разказва играта на вампири, върколаци и други гадини. Но не се и съмнявам, че по-големите му почитатели ще си умрат да научат повече подробности за връзката му с Алек!

 

Касандра Клеър и нейните колежки са се постарали да има за всекиго по нещо. За мен лично „Среднощен наследник” се оказа един от любимите ми разкази в книгата по разбираеми причини – завръщането на Уил, Джем и Теса! „Кралицата беглец” също беше супер, а и истинска изненада – последното нещо, което очаквах да се случи в тая книга е да въвлекат и Мария Антоанета в някой от сюжетите! Както казах – по каквото и да си падате, почти е сигурно, че „Хрониките на Магнус Бейн” го съдържа!

6561195_back__b.jpg

Ревюто продължава утре с „Истории от Академията за ловци на сенки”!

Книголина

 

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s