Романът „Белжар” на Мег Уолицър (изд. „Сиела“) е книга, която ще остави следа у вас. Страница след страница, сюжетът й ще ви натъжи, трогне, разчувства, докосне, изненада и омагьоса. Това е едно емоционално пътуване с далеч по-голямо въздействие и дълбочина, от колкото някои биха очаквали от младежки роман.

Петима тийнейджъри, чийто живот е едва в началото, но сякаш е стигнал края си. Пет млади личности, чийто свят се е сринал до основи и изглежда, че никога няма да може да бъде съграден отново. Те попадат в „Дървения хамбар“ – странно и непретенциозно име за едно специфично учебно заведение, скрито дълбоко в провинцията. От начало младежите са си чужди. Единственото общо между тях е непреодолимата печал. Каква ти печал, това е истинска, задушаваща, несломима депресия.

196340_b.jpg

Изглежда, че именно това е и критерия, по който тийнейджърите са били подбрани. Малката група съставя целия „клас” в пансиона за деца с проблеми. Една от петорката е и Джамайка Галахю, или на кратко просто Джам. В един идеален свят тя щеше да бъде просто поредното момиче, което изживява първата си ученическа любов, с прилежащата несигурност, пеперудките в корема, държане за ръце… Но Рийв вече не е между живите. Рийв Максуел е мъртъв.

 

След смъртта на момчето, което обича самата Джем сякаш също умира вътрешно. Всичко е изгубило смисъл. Тя е емоционална руина. А пътуването до „Дървения хамбар” е просто бягство от неловкото мълчание, нелепото съчувствие, спомените, и всичко онова, което я заобикаля обратно в училище и у дома.

20821376

А в „Дървения хамбар” май няма да прекаляват с ученето. Всъщност, самата учителка май е някаква странна птица. Тийнейджърите ще изучават цял семестър една единствена книга – „Стъкленият похлупак“ на Силвия Плат. Другата им задача, освен четенето на романа е да пишат. Дневници. Всеки свой собствен. Защото „всеки има какво да каже, но не всеки може да понесе да го каже”.

 

И тогава се случва нещо. Дали е чудо? Дали е магия? Или метафората на Мег Уолицър за терапевтичната сила на словото? Нека всеки реши сам за себе си как да го интерпретира. Но дневниците отвеждат своите автори в едно друго, алтернативно минало. Джам и останалите получават възможността да се върнат до ситуациите, които са ги белязали за цял живот и заради които сега са се събрали в пансиона. Джам получава шанс да бъде отново с Рийв и да се опита да открие както истината за случилото се с него, така и смисъл за самата себе си.

 

„Белжар” на Мег Уолицър е една от онези забележителни Young Adult книги, които са в състояние да разбият предубежденията и у най-големите песимисти, които твърдят, че книгите за подрастващи са се превърнали в повърхностно шаблонно забавление и комерсиален литературен субпродукт. Изключително емоционална и завладяваща, „Белжар” гордо се нарежда редом до любими мои заглавия като „Мост към Терабития” и „Часът на чудовището”, които също притежават фантастичен елемент и засягат темата за преждевременната загуба, любовта, приятелството и вярата.

А сега остава да прочета и „Стъкленият похлупак“ на Силвия Плат. Може би тогава ще усетя още нюанси и в „Белжар”.

6563869_back__b.jpg

Книголюба

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s