„История с Мечо, с патоци и с Лиса – история, дето съвсем ще ви слиса” на Огнян Герджиков, с илюстрации от Румен Статков е симпатична книжка в рими за най-малките, която ще забавлява малчуганите и… вероятно ще поизненада родителите им!

Имало едно време едно невероятно непослушно мече, което избягало от вкъщи и попаднало в беда… Но приятел в нужда се познава и цялата гора се втурва на помощ. Приключенията на Мечо, Лиса, Овньо-витороги, Зайо и мама Мецана ще ви разсмеят от сърце, а между шегите и закачките е скрито вълшебното послание – приятелството побеждава премеждията и неволите.

 ИсторияСМечоИЛиса_cover-1-716x1024.jpg

Да, няма грешка и няма съвпадение. Авторът на стихотворенията наистина е Огнян Герджиков. Да, ОНЗИ Огнян Герджиков. А че се изявява освен като министър-председател на Република България и като детски писател – това узнахме благодарение на издателство „Сиела”. Това е ново издание на „История с Мечо, с патоци и с Лиса – история, дето съвсем ще ви слиса”, но чистосърдечно си признавам, че нямам идея кога и под каква форма е излязла книгата за първи път.

 

Знам обаче, че си е струвало да види отново бял свят! 36-те странички съдържат рими и приключения, с които децата от детската градина да прекарат приятни мигове, а и разбира се – да попият някоя и друга поука. Освен това илюстрациите са на Румен Статков, на който съм фен от малък покрай комиксите му за Анко и Начко. (Ако сте ги забравили, то на блога на ComixBG можете да поосвежите паметта си!)

fb1f7-m7rlemgydwbrr1hnpfr3xddk

 

И да си кажа – много ме радва, че и картинките в „История с Мечо, с патоци и с Лиса” са в същия стил! Направо и аз се върнах в детската градина!

Освен за илюстрациите, трябва да похвалим книжката и за хубавия печат и твърдите корици. И разбира се – за римите! А ако някой изпитва съмнения… То ето един откъс от „История с Мечо, с патоци и с Лиса – история, дето съвсем ще ви слиса:

 

Имала мама Мецана

Син хубавец и юнак.

Китната горска поляна

Ласкаво мами го пак.

 

Палав е малкият син.

Впуска се в луда игра.

И не усети самин

Как е в гъста гора.

 

Всеки ще каже: „Голяма беда

Нашето мече сега сполетя.“

Ала мечочето има глава,

Само че с бръмбари пълна е тя.

 

Почеса си Мечо главата и рече:

– От днеска голям съм и тръгвам далече.

Искам да видя широкия свят,

Пълен със хубост и с тайни богат.

 

И ето го Мечо, върви през гората,

Излиза от нея, прецапва реката

И вижда отсреща път дълъг, широк.

За жалост, пред пътя – ров твърде дълбок.

 

Но Мечо е смел и не се колебае,

Макар че да скача, той много знае.

Засила се Мечо, да скочи опитва,

Изглежда ще литне, но само политва

И пада във рова надолу дълбоко.

Отгоре небето остава високо.

 

– Олеле, мамо! – изплака Мечокът. –

Постигна ме участ, ужасно жестока.

Започва да охка, да пъшка, да стене.

„Дали има толкоз нещастен кат мене?“ –

Си мисли Мечокът, нагоре поглежда,

Където на патенце човка съглежда.

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s