„Малкият принц” вероятно е последната книга, която изобщо се нуждае от представяне. Голямата малка книга на Екзюпери е истинска дефиниция за класика и вероятно е издавана на всеки все още жив език на света. За мен лично „Малкият принц” си остава задължителна част от всяка домашна библиотека. Безсмъртна като човешкия дух, недостижима като най-съкровените ни копнежи, и пропита с многопластов символизъм, книгата все още предизвиква сълзи в очите ми при всяко следващо четене.
Не съм способен да кажа за нея нещо, което вече да не е казано. Вместо това обаче искам да насоча вниманието ви към едно от многобройните издания на „Малкият принц” у нас. Както може би знаете, от началото на 2015 „Малкият принц” е в public domain сферата, т.е. – авторските права паднаха и всеки е свободен да го издава и преиздава както намери за добре. По книжарниците можете да откриете вероятно двуцифрено число различни издания и вариации на тема.
С какво обаче е по-специално изданието на „СофтПрес”? Отговорът е прост! Нито твърдите корици, нито оригиналните авторови илюстрации (тук цветни!) са нещо, което да не можете да откриете в другите издания. Но единствено тук ще можете да прочетете новия превод на Любомир Николов – Нарви.
Ако името не ви говори нищо, то това е един от най-големите, признати и изявени преводачи у нас. Често е представян като преводачът на „Властелинът на пръстените”, но това е само едно от големите световни класики, над които се е трудил.
Повече информация за изданията с твърда и мека корица ще намерите тук! Прочетете и откъс от превода: http://www.soft-press.com/author/604/
Книгокрил
