Днес на „Книжни Криле“ гостува Нели Маргаритова, автор на едни от най-лъчезарните и топли приказки, които екипът ни е имал удоволствието да прочете и отрази! А след като прочетете интервюто ни с нея ще се убедите, че зад слънчевите случки се крие и един много слънчев човек!

Най-голяма радост в живота ми носи….дъщеря ми, семейството, близките хора, всеки лъч човешка топлина…

 

За мен книгите са… все още от ХАРТИЯ. Чудно как дребни мастилени петънца успяват да запечатат цели вселени върху слепени дървесни частички.

554638_217447625029809_719247616_n

Първата книга, която си спомням че прочетох сам/а беше….„Без дом“ на Хектор Мало и „Пипи Дългото чорапче“ – много плач и много смях.

 

Като малка/малък най-много обичах да чета…за индианци, русалки, мореплаватели, леко меланхолични истории или други, написани с уважение към детското чувство за хумор. То е различно от това на възрастните. Понякога прилича на жива млада коприва – припарва и боцка, друг път е въздушно като балонче от дъвка.

176482_b

Разбрах, че искам да пиша, когато… се опитах да открия подходяща книжка за дъщеря ми в кварталната книжарничка. След като прочетохме всички класически приказки, разбрах, че, ако искам да ú разкажа история „от тук и сега“ ще се наложи да я измисля сама.

 

Най-много ме привличат герои и истории… Харесвам елегантните истории, написани с финес и лекота, с размах на въображението. Героите могат да бъдат пълни с цвят, енергия или плахи и прозрачни. Всякакви.

 

Най-голямото предизвикателство за един автор е… Писането за деца се оказа часовникарска работа. Трябва да устоиш на куп изкушения – да не се вдетиняваш, да не застиваш в пози, да не поучаваш, но и да не лишаваш от смисъл, да разказваш ясно, без да опростяваш… Необходими са около стотина полувълшебни умения, за да се справиш сносно.

Cover1

Най-голямата разлика между децата от моето и сегашното поколение е… Почти няма прилики. Все едно да сравняваш улично коте с обитател на коралов риф. Родителите, израснали по улиците, с игри на ластик и федербал, са абсолютни чужденци за дигиталните си деца. Свързва ни само крехката връзка на обичта. Нашият тротоар отпреди 30 години се е превърнал в екран с течни кристали – самотно, необятно, мистериозно място. Днес светът е по-широк и разнообразен, но и по-враждебен, населен с всевъзможни чудовища, не само екранни. Твърде различен от онова уютно и слънчево, вече прашасало кътче на нашето детство.

 

Най-голямата ми мечта за бъдещето е… Хората да възродят почтените отношения помежду си. Все някога ще се изморят от толкова битки, ръгане с лакти и катерене по тъмни стълби. Иска ми се да вярвам, че е в природата на злото да се самоунищожава.

Рано или късно.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s