Посетете отново Амбър, загадъчна земя на приключения и романтика. Амбър, единственият истински свят. Всички останали светове, дори и Земята, са само негови Сенки…

Назад към едно по-невинно и простичко време, преди да се оплетем в глобални мрежи и да се втренчим в екрани, мястото, в което откривахме света беше Библиотеката. Не, поправка, множествено число – откривахме СВЕТОВЕ! Там, на рафтчетата с фентъзи и фантастика имаше от всичко, а на нас, ентусиазираните и гладни за приключения дечурлига, нямаше кой да ни каже кое е булевардно романче и кое безсмъртна класика, кое е просто шарена корица и кое е носител на Хюго и Небюла. И нямаше ни анотации в Уикипедия, ни ревюта и звездички в Гудрийдс… Беше си чиста проба експериментаторство, а когато се натъкнеш на някое съкровище – беше редно да го споделиш с другарчето си. Именно от едно такова другарче се бях наслушал тогава за Роджър Зелазни и „Хрониките на Амбър”!

51zeepnspsl-_sx331_bo1204203200_

Така се наслушах, че направо все едно ги бях чел и аз! Но не бях. А ми се искаше. Но дали в библиотеката нямаха всичките издадени до тогава томове? Или пък някой все ме изпреварваше и не сварвах да грабна първия? Ако изобщо е възможно да се прегледат архивите в картотеката от преди двайсетина години, вероятно ще се открие доказателство, че моя милост е взимала „Кръвта на Амбър / Знакът на хаоса”. Но нещо ми се губеше… Явно да подхвана серията от някъде си (то било средата, но аз тогава не знаех) не беше добро решение, при все сбитите преразкази на моето библиотечно другарче.

amber_drpg

Казах си, е нищо де, не е като да няма какво друго да се прочете, ще се намери все някога и първия Амбър… И се получи едно от ония неща, които като отложиш веднъж и после се оказва, че си ги отлагал с години, и така и не си се захванал за тях. Отговорностите са станали повече, свободното време – в пъти по-малко, а ти горещо се надяваш, че все още не си надскочил възрастта, в която е трябвало да прочетеш въпросните книги. И тогава идва някакво космическо стечение на обстоятелствата, при което си подхванал да пишеш ревюта за блога „Книжни Криле”, колегите са ти тупнали три тома от издателство „Бард” с пълното издание на всички романи от серията „Хрониките на Амбър”, а благодарение на запушения си нос и скочилия живак в термометъра си се сдобил със седмица болнични… че и малко почивка покрай Трети март скоро след това! Е, когато самата Вселена ти поднася на тепсия такава възможност, то да я пропуснеш си е просто грехота!

 

Най-накрая… Моя безобразно закъснял прочит на десетте романа за Амбър на Роджър Зелазни! Започваме с том 1, събрал първите три – „Деветте принца на Амбър” (1970), „Оръжията на Авалон” (1972) и „Знакът на Еднорога” (1975), или близо 600 страници пълноправно попълнение на колекцията „Велики майстори на фентъзи и фантастика” на ик. „Бард”!

9789545859236

Първата книга ни запознава с Коруин, който е жертва на автомобилна катастрофа и лежи в нюйоркска болница. Тъкмо се е събудил от кома и е без спомени за това кой е, какъв е и от къде е. Класическия мотив за загуба на паметта може и да звучи като клише, но картинката, която Коруин подрежда, започвайки да събира паметта си парче по парче разкриват една невероятна картина, която е трудно да не ви вземе акъла.

 

Излиза, че Земята и ред други светове са просто сенки на истинското измерение, което е Амбър. Именно от там идва и Коруин, а обстоятелствата, които са го изпратили в болница май изобщо не са били случайни. Коруин разбира, че е част от кралско семейство, властелини на истинския свят, умеещи да пътуват през сенките. Тронът е узурпиран от по-големия му брат Ерик, докато баща им Оберон е в неизвестност. Коруин среща хора от миналото си, но също както и самия читател, той няма реална представа кой е приятел и кой враг. За сметка на това пък има дар да импровизира и блъфира, на които ще завиди всеки хазартен играч! Коруин всячески се старае да създава впечатлението, че в главата му всичко е наред и прикрива загубата на паметта си… Конфронтацията с Ерик обаче е неизбежна, а залогът – висок!

631d717ab487bdf4030b5fccaa4be8df

Разказът на Зелазни върви много динамично и плавно, и една от основните причина за това е именно загубата на памет у главния герой – заедно с него и читателят неусетно открива вселената (или по-точно – мултивселената) на Амбър. Изграждането на света и неговите правила се случва много непринудено, за разлика от толкова други автори, които спъват действието си с „информационни паузи”. Самият роман пък стои точно като пролог на сагата, или като пилотен епизод на многообещаващ сериал. И най-хубавото е, че изобщо не ми се налага да чакам за следващата серия. Предстои ми истински Амбър маратон!

Финалът на „Деветте принца на Амбър” е толкова отворен, че направо зее, и просто няма как да не скочиш веднага в продължението – „Оръжията на Авалон”. Чакай сега, какъв Авалон, нали бяхме в Амбър? Да, но нека не забравяме, че някъде там, отвъд, съществуват безбройно много сенки на истинския свят. Една от тези сенки е и светът на Авалон. Корвин се е измъкнал от тъмниците на Амбър и сега търс начин да си върне престола и да победи Ерик. Планът му е връщайки се в Авалон, негово предишно владение, да се добере до способ, чрез който да въоръжи сенчеста армия с огнестрелни оръжия – нещо, което е принципно невъзможно, тъй като барутът няма своите експлозивни свойства в средновековния свят на Амбър. Няколко интересни второстепенни герои правят своята първа поява. Но отново човек не може да е сигурен кога приятелите ще забият нож в гърба ти и кога врагът неочаквано ще ти подаде ръка.

642-max

Това обаче е но с две остриета, на който явно дори и големите писатели могат да се порежат – поради постоянната смяна на лагерите идва момент, в който подозренията към героите им пречат да ни станат симпатични или пък омразни. Интригата е там постоянно, но именно заради нея и постоянното подозрение какво те очаква на следващата страница можеш да останеш с известна доза безразличие към новите персонажи. Не мразиш „лошите”, защото ей сега може да се окажат съюзници, а колкото до съюзниците – кой знае дали в следващата глава няма да те предадат.

 

Именно това ми попречи и да бъда напълно изненадан от финала на книгата. Той, между другото, е доста внезапен, и ме кара да се чудя как изобщо са писани книгите. Та те са така тясно навързани една с друга и свършват така рязко, сякаш някой е хванал една по-дълга книга и почти произволно я е разделил на три горе-долу равни части. Именно за това си мисля, че именно такъв сборен том като този, без паузи и „прекъсвания за реклама” е най-добрия начин да се четат Хрониките на Амбър.

o4mmlp1ycoqlukivrogx

„Знакът на Еднорога” е седнал на трона на Амбър, но на всички ни е ясно, че той ще бъде разклатен съвсем скоро. Това, което не ни е ясно е кой или какво е Дара… Но междувременно и мирът в семейството на Корвин не трае дълго. Един от братята е убит, друг е изчезнал безследно. Някои сочат Корвин като убиеца. Други пък отчаяно се нуждаят от помощта му. Зелазни преплита своето скачащо между световете фентъзи с някои класически криминални мотиви, като разширява и погледа ни върху родословието на Корвин, и вади на показ някои от кирливите им ризи… Екшънът и приключението са изместени от политически и семейни междуособици, и този роман може да ви се стори по-бавен от предните два, но финалът ще дръпне историята рязко напред.

 

Особено ме забавлява фактът, че чрез идеята за сенките на Амбър Зелазни си е осигурил перфектната възможност да си играе с различни реалности, да прехвърля действието от една среда в друга и да сменя атмосферата около главните герои достатъчно често, за да няма опасност от скука.

 

Както подобава на едно добро продължение „Знакът на Еднорога” дава отговори на въпроси, които са възникнали в предните книги и на свой ред установява някои нови сюжетни линии и поредната доза загадки, които да бъдат развивани и разрешавани в следващите томове от серията.

 

А тяхното ревю предстои съвсем скоро, така че честичко навестявайте уютното гнездо на „Книжни Криле”!

StarКнижар

48_pic_1

 

“Хрониките на Амбър” са си спечелили заслужено място като класика на всички времена сред шедьоврите на творческото въображение.

Амбър е единственият истински свят, който се отразява в безброй огледални светове Сенки, подвластни на Принцовете на Амбър. Кралското семейство е разединено от завист и подозрения. Изчезването на родоначалника Оберон е засилило вътрешните конфликти и тронът е уязвим за узурпатори. Станете свидетели на титаничната битка за надмощие на Земята и в Царството на Хаоса, където силите на Амбър и Хаоса водят непрестанна борба за власт посредством заговори и смели ходове.

 

Роджър Зелазни (1937-1995) е роден в Юклид, Охайо, в семейство на полски емигрант. През 1959 г. получава бакалавърска степен по английски език, а по-късно завършва магистратура – специалност драма. Талантът му изгрява за научната фантастика в началото на шейсетте години с поредица от блестящи новаторски разкази. Първата си награда “Хюго”, от общо шест на брой, печели с романа “Господарят на светлината”, а малко след това написва и първата книга от превърналата се в класика поредица “Хрониките на Амбър”. Три пъти е печелил наградата “Небюла”.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s