Освен, че обичаме да четем всякакви фантастични и приказни приключения, а после да споделим впечатленията си от тях, ние от „Книжни Криле” не пропускаме възможност и да си побъбрим с някои от техните автори! Всъщност, едно от най-големите удоволствия покрай блога е контакта ни с някои от най-интересните и талантливи български автори, които творят в наши дни. Просто кацаме на някое клонче, или още по-добре – на лавица с книги, и си чуруликаме с тях. Надяваме се, че и за вас ще е интересно какво казват писателите. Послушайте!

Предстои ни цяла серия от интервюта с авторите от инициативата „За българските деца от българските автори“ на издателство „Слово”.

„Откриваме сезона” с Петя Александрова, чиято Ламя вчера се разходи из блога ни с белите си чорапки! 

Петя Александрова

petya_aleksandrova.PNG

Най-голяма радост в живота ми носи… усмивката на моята 4-годишна внучка Дея. Ако тя се смее на шегите ми, ако се забавлява от моите импровизирани куклени пиески, ако гледа на мен като на другарче в неизтощимите си игри… тогава ми се иска да съм безсмъртна.

 

За мен книгите са… кладенец с животворна вода, която никога не се свършва. Нищо в този свят не може да е толкова скучно, невесело и неприятно, ако на една ръка от мен има етажерка с книги.

 

Първата книга, която си спомням че прочетох сам/а беше… “Без дом“ на Хектор Мало. Ей, колко сълзи излях тогава за малкия беден музикант, за кученцето му, за маймунката му…

 

Като малка/малък най-много обичах да чета… всичко, което ми паднеше под ръка, но дебелите приключенски романи бяха с предимство.

 

Разбрах, че искам да пиша, когато… бях на десетина години. Спомням си, че една нощ, на светлината на луната, седнах и написах едно дълго любовно писмо до един съученик, при това в стихове. Е, после целият клас ми се подиграваше, а аз отричах да съм го писала, но това са подробности.

lamyata-s-belite-chorapki

Най-много ме привличат герои и истории… за които още нищо не знам. Ето, това е единственото лошо нещо, когато много четеш – хубавите истории намаляват, все по-малко остават, а новите ти се струват не толкова хубаво написани… И трудно се намират, а и с времето ставаш все по-капризен…

 

Най-голямото предизвикателство за един автор е… да накараш днешните деца да харесат твоите приказки, твоите герои… Да ти кажат: „И аз така направих… И на мен така ми се случи…”, макар че всичко това е измислено.

 

Най-голямата разлика между децата от моето и сегашното поколение… не е в дънките, телефоните, татуировките, маратонките… Най-голямата разлика, и аз й се радвам, е самочувствието на днешните деца… Тяхната убеденост, че светът е малък, светът им принадлежи…

 

Най-голямата ми мечта за бъдещето е… Всяка мечта, когато се сподели публично, губи от своя блясък и тайнственост. Нека да запазя тази мечта в тайна – като звездица, която само за мен някоя нощ ще покаже своята дълга искряща опашка…

l373

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s