Честитим от сърце празника на всички дами! Особено на четящите, на пишещите, на тези, на които им се чете, и на тези, за които (и до които) си струва да се пише! Но освен това, честитим и на нашите добри приятели от издателство – „Рибка” ! И то не просто защото наскоро създадоха импринт „Будлея” за книги, „които ще туптят по женски” . Издателството току що стана на четири годинки и по този (а и по ред други поводи) днес на гости на „Книжни Криле” са Катя Антонова, Евгения Николова и Милен Антиохов! Смелото трио, стоящо зад издателство „Рибка” е отговорно за едни от най-любимите заглавия на нашия екип!

Добре дошли, много се радваме, че имаме възможността да си поговорим с вас.

Представете се с няколко думи на нашите читатели – кои сте, от къде сте, и каква е ролята на всеки от вас в издателството?

Катя: Аз съм Катя. Не знам дали мога да се побера в няколко думи – ежедневно откривам толкова много нови неща за себе си, че ми е трудно да отсея най-важното. Все пак ще опитам – аз съм смела, емоционална и добра. Много говоря. И качествено слушам. Работата ми в Рибка е свързана предимно с творческата част. Но не само. Участвам във взимането на решения коя книга да издадем (от преводните), кога и как. Заедно бистрим творческите концепции на авторските ни книги. Предлагам решения как да бъде комуникирана всяка нова книга. Пиша пресрелийзи, Фейсбук анонси, организирам премиерите и представям книгите ни. Освен това самата аз съм автор на някои от тях. Обикновено аз съм човекът, който казва „Имам идея!”. Но идеите ми се материализират благодарение на другите двама от екипа.

Евгения: Евгения Николова, арт директор, отговарям за визуалното в издателството.

Милен: Аз съм Милен – всичко останало, което има да се свърши в издателството, е за мен. С Катя сме семейство и имаме 4 деца. Моята основна роля и в семеен, и в работен план е да докарвам до край идеите, които са хрумнали – и мои, и на другите – като се мине внимателно през всеки детайл от процеса, както и да гледам по-стратегически и цялостно на развитието на всяка една цел.

OperaciaZaiche

А как всъщност се събрахте тримата? Как се появи издателство „Рибка”?

Евгения: По повод на една котка Рибка – разказ от книгата на Катя „Принцесешки истории и други необикновени случки“, който аз илюстрирах.

Милен: По-точно не котка, а котарак. Той даде и името на издателството, но вече Рибка като рибка. Заедно сме и защото на една обща основа имаме подобни възгледи, а тези, в които се различаваме, са само от полза за работата ни.

Катя: Просто събрахме 2 и 2. И станахме трима. Първо, като родители ни правеше лошо впечатление, че в България са страшен дефицит прекрасните съвременни книги, на които цял свят се радва. И второ, аз винаги съм се занимавала с писане. Преди да се роди издателството, вече имах една детска книга („Принцесешки истории и други необикновени случки”) и интересът към нея ми даде увереност, че съм на прав път. Винаги съм харесвала работата на Евгения. За мен нямаше никакво колебание, че тя е нашият човек. И все още съм убедена в това.

1pongo

Какво подхранва вашата страст към книгоиздаването? От къде идва мотивацията и ентусиазмът?

Катя: От там – от децата. Нашите, вашите, всичките. Пък за мен и без това всички деца са и мои. Мотивацията ми е любовта към тях! Звучи като клише, но не му пречи да е истина. Истина е! Чрез работата си се стремя да променя ситуацията за децата към по-добро. Това ме ентусиазира.

Евгения: Харесва ми да гледам и правя детски илюстрации.

Милен: Подхранват я реакциите на децата и техните родители към нашите издания.

aguuu-knizhka-za-bebetata-tvardi-koritsi_3

Защо точно детски книжки? Не е ли това един от най-рискованите жанрове в наши дни, когато всички деца масово налитат на издания с любими анимационни герои, а родителите първо поглеждат цената на задната корица и едва след това съдържанието?

Евгения: За всяко нещо си има (по)читатели. Нашите понякога надхвърлят очакванията ни.

Катя: Да, това е един от най-рискованите жанрове. Но само ако подценяваш хората. Бяхме наистина изненадани, че правата за едни от най-прекрасните съвременни детски книги са свободни за България – никой не е проявявал интерес към тях, представете си! Обясниха ни, че е „заради икономически причини”, не били изгодни за издаване тези книги – висока крайна цена, „странни”илюстрации, няма кой да ги купува. В началото разни търговци дори ни се присмиваха. Сега зареждат наши книги. Ние не подценяваме хората. Днес и тук има много родители, които са достатъчно будни, активни и творчески настроени. Те си дават сметка за много неща, включително колко е важна книгата за детето още от раждането му и колко струва една хубава книга. Почти не срещаме критика към цените на книгите ни – хората разбират, че е нормално да са скъпи. Иначе, да, издаването на такива книги не е икономически изгодно. Но както често казвам, много е изгодно за душата! Не, не е добър бизнес. Поне засега. Много по-печелившо е да издаваш евтини книжлета с познати герои. Но за нас издателство „Рибка”е преди всичко кауза.

Милен: Аз пък се старая да го превърнем и в икономическо изгодно. За момента издателството, ако не друго, вече се самоиздържа. Ние не знаем как да правим книжки за 3-4 лева. Ако погледнете цените на детските книги в другите държави, те никак не са ниски. Имам предвид – на хубавите детски книги. Все повече са българските родители, които осъзнават, че една качествена детска книга се запазва за дълго време, препрочита се доста повече от 1-2 пъти и носи много пълноценно време, прекарано заедно с децата им.

gradinar

Благодарение на „Рибка” до българските деца и родители доплуваха едни от най-добрите „книжки с картинки”, появявали се на световния книжен пазар през последните години. Как подбирате заглавията, които да прибавите в каталога си? Какви са критериите за една книжка да привлече вниманието ви?

Катя: О, това е вълнуващ, но и сложен процес! Всеки от нас непрекъснато следи какво се случва по света (особено Евгения и Милен) и си правим списъци със заглавия, които са привлекли интереса ни. После обсъждаме всяко едно от тях. А после мислим как фаворитите ни могат да бъдат отпечатани тук. Но най-вече – от коя книга българските деца имат най-голяма нужда. Трябва да ни хареса всичко – и идея, и текст, и илюстрации, и послание.

Евгения: Харесвам английски книжки за деца, те имат чувство за хумор, артистичност и са изненадващи – като тема и изказ. Следя блогове и профили на издателства и книжарници. Подбирам книгите по илюстрации, тъй като вярвам, че те са много важни за изграждането на детския свят. Не искаме да правим компромис както с илюстрациите (и оформлението), така и с текста.

Милен: За нас селекцията на книгите, които издаваме, е изключително важна. Имаме доста критерии, на които се стараем да отговаря всяко едно заглавие и така да продължим да оправдаваме доверието на хората, които често, дори без да са чували името на автора, нито на книгата, си я поръчват просто защото е в каталога на нашето издателство, защото ние сме я избрали за тях. Рядкост е хората, които избират нашите книги, да харесват само някои от тях, а други – не. Много често ни казват „Имаме всичките ви книги, кога ще издадете нови!“. В началото, още когато издателството беше само идея, си бяхме казали няколко имена, които за нас са важни – Оливър Джефърс, Ребека Дотремер и още 1-2, и за всяко от тях вече имаме договори. В момента имаме списък с може би над 50 заглавия, които сме харесали за по-нататък, но кои от тях ще успеем да издадем на български често зависи и от преговорите с чуждите издателства. Някои преговори продължават по 2 години, но с успех. При други се случва да изискват тиражи и минимални плащания, които са непосилни за нашия пазар и за нас като мини издателство каквото сме. Но, пу-пу, засега тези, които са ни били наистина важни, сме ги издали вече или сме успели да ги договорим.

ribkabook_cover

По наше лично наблюдение, в България сред повечето хора все още се шири мнението, че ако нещо е шарено, с картинки, с големи буквички – то значи то е предназначено единствено и само за деца. А много от вашите издания са така да се каже „със слоеве” – артистични, емоционални, лични… В тях има неща, които да говорят на децата, но и неща, които да бъдат забелязани и оценени от възрастните. Какви са отзивите на читателите като цяло, и има ли вече и възрастни, които четат „детски” книжки?

Катя: А пък ние се гордеем изключително много с това, че именно децата са най-големите ни фенове. От тях получаваме най-прекрасната обратна връзка. Когато една книга се оправдава, че е хем за деца, хем за възрастни, е много вероятно да се окаже, че не е нито за едните, нито за другите. С малки изключения, разбира се, малки като „Малкият принц“. Писането за деца хич не е лесно, а много се претупва. То е специфично – трябва едновременно да не подценяваш публиката си, но и да останеш разбираем за нея. При илюстрациите е същото – не е лесно да бъдеш хем достатъчно артистичен, хем да си личи, че си мислил за децата, докато си рисувал. Нашите книги са за деца!

Евгения: Аз мисля, че винаги е имало възрастни, които четат детски книжки. Публиката ни е предимно 0-9 г. Което означава, че родителите са изчели повечето ни книжки заедно с децата, и не са умрели от скука, а напротив – такива са и отзивите от тях.

ms_cover

А от издаденото до момента, кои са вашите лични фаворити?

Катя: Обожавам илюстрациите на „Диво”! А в поредицата за вълшебната детективска агенция на Емили Воул обожавам всичко – и илюстрации, и текст. Изпитвам дълбока любов към книгата „Рибка”, защото беше първата ни книга и всъщност на нея е кръстено издателството ни. Чух прекрасни думи от децата за тази книга, разтапям се.

Евгения: Харесвам всичко на Flying Eye Books – “Понго“, „Пътешествието на Шакълтън“, „Диво“, „Малкият градинар“. Тази година ни предстоят за издаване още заглавия, от които също имам фаворити.

Милен: „Машина за гушкане“ от преводните, а от българските – една, която ще излезе тази пролет.

ghm-c

Освен преводни заглавия пускате и родни, авторски. Как стоят българските книжки на фона на световните?

Катя: Все още не стоят на ниво. За съжаление. Но това е съвсем нормално – не можем да очакваме за няколко години чак такива радикални промени що се отнася до изкуството. Навън хората са имали свободата да творят от векове наред. Ние тепърва откриваме сладостта на свободното творчество. При нас все още доминира едно наранено творческо его, което движи авторите и ги кара да работят по-скоро за себе си, отколкото за публиката си. Често я забравят. Но тенденцията е оптимистична!

Евгения: В същото време обаче българските книги, които издаваме, се очакват с много по-голямо нетърпение от чуждите. За мен това е много прекрасна и здравословна форма на патриотизъм – без да заклеймява друг и без да издига лозунги и плакати. Радостно е, че родителите искат да възпитават децата си по този начин.

divo2

Катя, ти пишеш, Евгения е художник, работили сте също и с Нели Маргаритова, Мартина Андонова… Като хора с опит – как се създава една детска книжка? И кое е най-важното – текстът, илюстрациите, идеята и концепцията…?

Катя: Всичко е важно. Но първата стъпка е идеята (концепцията, посланието)! Аз лично пиша само  когато имам какво да кажа. Разбира се, една хубава идея може да се реализира по един не много хубав начин и тогава всичко изглежда непрофесионално. Но пък ако зад една перфектна реализация не стои хубава идея и важно послание, се получава просто един кух проект, който аха да те докосне, ама не успява.

Евгения: Ако едно от изброените не е достатъчно измислено, то може да провали останалите. Започва се от идеята и концепцията. Но колкото и да са добри, не биха били разбрани с лош текст или илюстрации. За това е важно по време на целия процес (а той не е много кратък) да се стараем да  поддържаме едно и също добро ниво.

TriMarinovaniHeringi-960x640

Най-новите книжки на „Рибка” са три и съставят една нова и много важна поредица, „Какво значи да си…”, която съвсем скороще представим и на „Книжни Криле”. А какво още можем да очакваме от Вас в най-близко бъдеще? Има ли някакви предстоящи тайни, които ни подготвяте и може да споделите?

Катя: Очаква ни една малка книжна революция! Книгата на Ребека Дотремер – „Принцеси. Забравени и безизвестни”! Това е една от най-впечатляващите книги в световен план. Разбира се, ще има и много други заглавия – кое от кое по-интересни! Следете ни.

Милен: Аз ще издам и едно авторско заглавие – „Феята от захарницата“, чийто автор е Катя.

 

Благодарим ви много, че ни гостувахте, както и за всички прекрасни книги, които издавате! Надяваме се, че и занапред ще имаме много шарени и хубави поводи, по които отново да си говорим 🙂

Рибка: И ние благодарим! 🙂

ribka-logo-hor-bg

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s