В един свят пълен с фентъзи романи, повечето от които трескаво се опитват да взаимстват от Толкин, е глътка свежест ако попаднеш на поредица като „Вещерът”. Типичните структури на повечето класически поредици тук не стоят добре като паралел, но това единствено обогатява този епос, роден на ръба между класическата и модерната ера на фентъзито.

„Вещерът” умело, и дори елегантно избягва етикета „high fantasy”. Други биха лепнали на мястото му определението „dark fantasy”, но и това не пасва напълно! Защото докато едно мрачно фентъзи се опитва да мракува най-често чрез клишета, то работата на превърналия се в сензация полски писател Анджей Сапковски си играе със същите тия клишета и надгражда върху тях. После бива пречупена през призмата на реалността – на човешкото и човечното у всеки от нас… пък дори и у нехората. И именно тази щипка философия прави света на „Вещерът” толкова ценен.

В „Последното желание” авторът цели да ни въведе в действието и да ни запознае с главния герой – Гералт, който видиш ли е забравил кой е и що е. Това е умел похват, който поставя читателя на една линия с Гералт, изпитан способ да се сближава гледната точка на читател и протагонист.

61078ba28b743deaed799f19905cf6c4.jpg

Гералт е Вещер – обучен мутант, презиран от много, но и еквивалентно нужен на същите. Неговата длъжност, на принципа на свободната икономика, се свежда до мокри поръчки срещу чудовища и зверове. Още не напълно изграден, Гералт в „Последното желание” на моменти напомня на типичен фентъзи персонаж – лаконичен мъжага с меч. Но навреме образът бива украсен с няколко интересни порока, както и едно търсене на отговори за по-важните неща от живота. Например: съдбата ли води човекът, или човекът сам гради съдбата си?

В историята може и да има нотки на авторска колебливост, но все пак разказът се движи много ефективно. Тук Сапковски явно все още изпробва силите на своя талант и експериментира с пределите на света, който изражда. Героите дават много, често те са двигател на историята. Чрез действия и диалог се гради и атмосфера, и се рисува един фентъзи свят, който бавно, но сигурно се разгръща и придобива свой собствен, разпознаваем профил.

Книгата е изпъстрена с моменти на екшън, мистерия, ужас и емоция. Те са представени под формата на спомени (разкази) за главния герой, водени от едно действие, което се развива в „сегашно” време. Присъстват моменти на забавяне, които се дължат на структурата, избрана от Сапковски. А междувременно, сякаш съвсем случайно, се вплита и основния конфликт на цялата поредица. Но да не изпреварваме събитията – за да разберем за кой момент става въпрос точно ще трябва да прочетем и следващите книги. (Надяваме се от „Сиела” да се погрижат и те да стигнат до книжарниците!)

0267524_back__b.jpg

Няма как да пробвам романа в оригинал (от целия екип на „Книжни Криле” май само Ненко говори полски? Може би той ще се включи тук?), но преводът на Васил Велчев е доста плавен и четивен, тъй че в това отношение не мога да имам никакви забележки!

Ако има нещо, което бих критикувал, то това е корицата на новото издание. Там, където преди имаше изчистена, минималистична корица, сега се зъби една нова и слабо интерпретирана версия на култовия амулет – символ на поредицата. Естетиката и окраските му са несъмнено вдъхновени от кориците на хитовата игрова поредица, което е логичен маркетингов ход, несъмнено с цел да хване веднага окото на геймърската аудитория.

За тези, които не знаят – игрите се справят доста добре не само откъм продажби, но откъм сценарий често поемат в коренно различни посоки от тези, очертани в книгите. Анджей Сапковски и създателите на игрите обичат да наричат тези разлики „алтернативна вселена”, но на моменти си е чиста недомислица. Със сигурност – книгите печелят откъм разказ. Но това е друга тема. Въпросът е, че класическото лого стои по-добре на корицата на книга. За фен на „Вещерът” това е като да издадеш, примерно, „Джурасик Парк” като нарисуваш наново всеизвестния силует на тиранозавърския скелет. Просто не върви!

andrzej_sapkowski_-_the_last_wish

В заключение: „Последното желание” е задължителната интродукция към поредица, превърнала се в истински култ. Това е драстично различна фентъзи поредица, която се е обособила като значима, едновременно модерна и продаваема, но и с всички дадености да се впише в историята на жанра, контрапункт на преходния западен комерс. Тези, които са се запознали с Гералт от игрите ще се сблъскат с един по-рационален поглед към събитията. Бъдещите читатели трябва да знаят, че Сапковски често си позволява случки и коментари, предвидени за по-възрастна аудитория, сиреч – „Вещерът” определено не е за деца. Но от друга страна – Young Adult дал Господ, та нека и старите кучета да могат да преоткрият любимия си жанр! А ако принципно не посягате към по-зряло фентъзи, то напълно е възможно именно във „Вещерът” най-накрая да намерите история, която ще ви е по-близа, пък макар и идваща от друг свят.

Стако

 

Advertisements

One thought on “„Вещерът. Последното желание” от Анджей Сапковски

  1. Ако на някого му се чете забавно, леко веселяшко фентъзи с елементи на приказна философия, Вещерът е неговата поредица. Ще го накара да се усмихне, ще погали детското в душата му и ще го омиротвори и умили. Героя малко нещо напомня Фицрицарин на Робин Хоб (от поредицата Придворният убиец, друга разкошна фентъзи история) – хем убиец на чудовища, хем дълбоко морален и човечен. А на всичко отгоре Сапковски пише с едно приятно чувство за хумор, което създава настроение, чете се леко и с удоволствие, точно като приказка… Но това само до края на втора книга. Нататък… ще чакаме Сиела 😉

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s