Краткият разказ може и да се пише по-бързо от роман, но не винаги се пише по-лесно. Да скицираш ситуациите и героите си, но с такива умели словесни щрихи, че те да нямат нужда от допълнителни параграфи от краски и пояснения, за да достигнат до ума на читателя. Да съумееш да вкараш и атмосфера, и смисъл, и обрат във форма, която се чете за броени минути – това не го умее всеки. Валентин Попов – Вотан го може. Не веднъж съм чел разкази, които са ме оставяли с кухо усещане за произволна безсмисленост на текста и изгубено време. В „Брод през световете” (изд. „Монт”) няма такива случаи. (Въпреки, че някои от разказите, признавам, ми дойдоха леко абстрактни и подлежат на интерпретации.)

Capture.PNG

 

Някои сигурно ще кажат, че книгата се чете на един дъх. Може и така да е. Аз обаче не ви съветвам да го правите. Първо, за да не настъпи в главата ви един хаос и да започнат историите и идеите да ви се сливат и преливат, точно както не искате да смесвате различни изтънчени вкусове веднага един след друг. Второ, защото когато попаднете на нещо хубаво и качествено искате то да трае по-дълго. И трето, защото ако сте като мен след част от историите ще имате нужда да изплувате от тъмнината и да излизате отново на светлото преди да се гмурнете в нея отново.

 

Разказите са двуцифрено число (21 ако трябва да сме точни) и качеството им варира, но никога не пада под средното. В най-добрите си произведения, включени в „Брод през световете” Валентин Попов – Вотан демонстрира завидно оригинални идеи, част от които съвсем спокойно биха се вписали в някой сборник на Бредбъри. Отварящият „Terrae filius” определено е един от тези разкази. След като го прочетох нямаше никакво съмнение, че ще прочета цялата книга до последната страничка!

Capture.PNG

Няма да се спирам поотделно на всяка история (в края на статията има линкове към други ревюта, част от които правят и това), но ви уверявам, че и тематично, и жанрово разнообразието е голямо, а стилът на писане демонстрира голям потенциал. Допаднаха ми повече по-дълбоките и емоционални истории, в които авторът не е заложил на чистия, праволинеен хорър. От „Почукването” например ми настръхна косата. За по-млади читатели може би няма да е чак толкова смразяващ, но за родителите…

 

Единствената ми критика е, че тук-таме из историите се е прокраднал прекален битовизъм. Във „Влакът” героят е спохождан от сънища, в които убива жена си, която го е зарязала. В „Роклята и сбъднати мечти” пък вечната тривиална тема за женската част от родата като архи-злодей…

 

Като цяло „Брод през световете” е доста силен опит в краткия разказ и определено се радвам, че имах възможността да разширя литературното си полезрение с един интересен български автор. Препоръчвам сборника на любителите на жанровото и краткия разказ.

5943227_back__b

Посетете и сайта на автора: http://val-popov.com

Както и Фейсбук страницата на „Брод през световете”: https://www.facebook.com/brodprezsvetovete

Още ревюта на книгата в Goodreads: https://www.goodreads.com/book/show/31111196

Книголет

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s