„Monster Blood Tattoo” или „Татуировка с чудовищна кръв” може и да звучи като име на хеви метъл албум, но всъщност това е заглавието на фентъзи трилогията на Дейвид М. Корниш (изд. „MBG Books”). И съдейки по „Сирак”, първата й част (която е и дебют за своя автор), това трябва да е една от най-готините младежки фентъзи поредици, издавани през последните години у нас!

Авторът е страшно готин тип, който преди да се захване и с писане е бил преди всичко визуален разказвач – т.е. художник с афинитет към всичко неземно и фантастично, който в продължение на години създава свои герои и светове с помощта на молив и четка. (Няма как тук да не направя паралел с някои мои любимци като създателя на „Динотопия” Джеймс Гърни и съавтора на „Хрониките на Спайдъруик” Тони ДиТерлизи).

198820_b.jpg

От богатото въображение на Дейвид М. Корниш до нас достига история за Розамунд, който противно на очакванията ви всъщност е момче. (Ура! Young Adult-а все пак не е само за момичета!) Израснал без родители, той е редовно бомбардиран от подигравките на връстниците си заради момичешкото си име. Розамунд е симпатичен и кротък, избягва да се забърква в неприятности, но обича да мечтае за тях. Във фантазиите си той плава по море и живее приключенски живот, но изглежда че това няма да се сбъдне никога, защото на сирачето му е предопределено едно буквално бляскаво бъдеще.. – да се грижи за уличните фенери.

sirak3.PNG

Но трудния живот в сиропиталището е нищо пред това, което тепърва очаква Розамунд. Напускането на дома винаги е приключение, но чак пък такова…! Врече е за службата на момчето към неговия Император, а това означава дълго пътешествие към местоназначението му. Извън сигурността на градските стени. На Розамунд му предстои да се срещне с темпераментно момиче с бойна натура, чието тяло отхвърля новоприсъдените й нестабилни органи. Ще узнае също, че терминът „чудовище” е доста относителен и спокойно може да се отнася и до някои хора, докато човечността на свой ред далеч не е характерна само за човеците.

sirak1.jpg

Всичко това се развива в един детайлно обмислен и прекрасно описан фентъзи свят, населен със страховити чудовища, хирургично-модифицирани хора, химици, изобретатели, авантюристи и какво ли не още. Макар и в първи том да липсват парни машини, аутоматони и механични големи, спокойно мога да заявя, че „Татуировка с чудовищна кръв” ще се хареса на стиймпънк феновете!

sirak2.jpg

Светът е с адско много потенциал, и си мисля, че тепърва ще бъде разгърнат във втори и трети том, а дори и само заради това бих прочел серията до край. Всеки елемент е там, където е, защото ТРЯБВА да бъде там. Всичко следва логиката и правилата, според които е устроена художествената действителност. Да, това си е пълно с измишльотини фентъзи, но нито една от тия измишльотини не е произволна и в разрез с останалите.

 

Просто Корниш умее да създава атмосфера и да вкарва детайли, които ще ви накарат да искате да изследвате Полуконтинента на длъж и на шир, за да откриете какво още се крие там. Мислете си за красиво RPG, в което няма да мирясате преди да разкриете цялата карта и да говорите с всяко NPC! И като казах „карта” – ето ви една интерактивна карта на Полуконтинента, ще ви е от полза при четенето – http://www.halfcontinent.com/map/

sirak4.PNG

„Сирак” е многообещаващ старт на трилогията „Татуировка с чудовищна кръв” и вече горя от нетърпение да разбера какво става нататък! А когато го направя, можете да сте сигурни, че ще споделя впечатленията си отново на „Книжни Криле”!

Zedd

1786622_back__b.jpg

Дейвид Корниш се родил навреме, за да гледа първия филм от „Междузвездни войни“ на кино. По това време той бил на пет години. Този филм го накарал да осъзнае съществуването на други светове. И му попречил да си дояде пуканките. Преживяното в компанията на К. С. Луис и Дж. Р. Р. Толкин окончателно го убедило, че тези светове съществуват, и че писателите са способни да посещават въпросните места.

 

Но не думите били най-ранният му инструмент за разказване, а рисунките. Той прекарал по-голямата част от детството си в рисуване (която страст пренесъл и в зрелите си години). На единадесет създал първата си книга, озаглавена „Атаки от Марс“. Тя включвала юпитерианци и множество изображения на космически битки (тя така и не е издавана, правата все още са налични). Подир това авторът изучавал илюстриране в Южноавстралийския университет. По същото време започнал да създава поредица от тетрадки с идеи (първата била завършена през 1993 г.). Младият Корниш бил особено впечатлен от романите за Горменгаст на Мервин Пик, „Илиада“, а също и от „Обич към седем кукли“ на Пол Галико. Класическите идеи и голямото желание да продължи започнатото от М. Пик го накарали да създаде свое битие. Херман Хесе, Кафка и други творци го убедили, че има начини човек да бъде фантастичен, без да се ограничава до обичайните фентъзийни норми.

 

В течение на следващите десет години Дейвид изпълнил 23 дневника с рисунки, описания и история на своя свят. Полуконтинентът. Едва през 2003 г. случайна среща с издателка на детска литература му дала възможност да въплъти тези си идеи в нещо по-конкретно. Научавайки за работата му, въпросната издателка го принудила да създаде основана на тях история. На Корниш било възложено да създаде хиляда думи до края на седмицата и да продължи със същото темпо и през следващите седмици. Изоставяйки всички останали свои дела, той прекарал следващите две години в събирането на капки предплата, докато издателката му го насърчавала (и в моментите на най-голямо раздразнение, не му позволявала да си изгризе мебелите). Така се родила историята на Розамунд – идея, узрявала в течение на повече от десетилетие.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s