От доста време насам се каним да кажем няколко думи за дебютния роман „Кръстопът“ на младия автор Димитър Запрянов. Това е една публикация, която чака срамно дълго появата си на нашия блог, но ето, че дойде един прекрасен повод да я пуснем! А новината е топла-топла! „Кръстопът“ е отличен с приза „Книга на годината“ в традиционните годишни награди на Националния Клуб за Фентъзи и Хорър и сайт „Цитаделата“! Прочетете едно обширно интервю с Димитър Запрянов и научете повече за наградената книга!

14397201_1342683902438945_132376843_n

„Книжни искри от български автори“ се свърза за интервю с младият писател от Димитровград – Димитър Запрянов, авторът на фентъзи романа „Кръстопът“. Представяме ви разговора ни с него:

За Димитър Запрянов:
Димитър е на 25 години и тази година е завършил магистър „Бизнеспланиране“ в Стопанската Академия Д. А. Ценов във град Свищов. От малък чете фентъзи литература, но никога не си е помислял, че един ден ще напише нещо свое.

За фентъзи романа „Кръстопът“:
„Спокойния и еднообразен живот на Гарет бива смущаван от сънища, в които присъстват странни, облени в светлина същества. Това не му дава мира и обсебва мислите му в продължение на седмици. Една нощ докато е на купон му се привиждат странните същества, но този път наяве. Разстроен от случващото се той излиза на въздух, но не след дълго силно главоболие го приковава на земята. Когато отново отваря очи вече не се намира в шумния, мръсен, град, а на странно пустинно място, в небето над което греят три слънца. Гарет трябва да разбере какво е това място, да оцелее от опасностите, които го дебнат там и ако е възможно да се върне към скучния си, безметежен начин на живот. По време на пътуването си той ще научи много нови неща за себе си… които могат да го унищожат.“

Димитър сам издава и разпространява романа си, така че не го търсете в търговската мрежа. Можете да го откриете в olx, както и да си го поръчате директно от автора като свържете с него във Фейсбук: https://www.facebook.com/mitio.bgg

15267621_1806242386316427_1774979976573049319_n

К.И.: Митко, кога се породи желанието ти да си писател?

Д.З.: През есента на 2011 година, когато осъзнах, че „Кръстопът“ ще стане много по-голяма отколкото предполагах. Мислех, че ще мога да я завърша за 3-4 месеца, но колко грешах в действителност. На шега записах и един стаж към онлайн списание, първоначално на шега, но с всяка следваща статия, която пишеш, удоволствието ми от писането растеше все повече. Когато пишеш ти си господаря, ти създаваш светове и каниш останалите хора на разходка в тях. Именно това е магията на писането. Когато пишеш си освободен от всичките си проблеми и се пренасяш в един нов свят.

14360422_1342684152438920_1076253530_o

К.И.: Лесно ли идва музата при теб? Смисъл, случвало ли ти си е да пишеш един проект за книга и същевременно да ти идват богати идеи и за други романи?

Д.З.:Музата идва лесно. В момента, в който отворя „Word“ документа, думите започват да се изсипват. Трудното е точно сядането и отварянето на този документ. Понякога имам чувството, че нещо ме спира, особено, ако съм накрая на произведението, което пиша. Не искам то да свършва и затова и не отварям съответния файл. Случвало ми се е месеци да не напиша нито една дума, а също и за седмица да изпиша 100 страници. Очевидно моята муза е доста странно създание. Колкото до втората част от въпроса – най-често идеите за нови проекти ми идват, докато пиша вече започнати. Хрумне ми нещо, което изглежда интересно, но не мога да използвам в съответното произведение, защото не пасва добре на вече изградената история и затова го оставям настрани, където то бавно започва да расте и да чака своя ред.

16266122_1522792917761375_7705292427123081888_n

К.И.: Ти от тези писатели ли си, Митко, които предпочитат да имат музикален фон, докато са потопени в магията на фантазиите си?

Д.З.: Категорично, не! Когато има звуци около мен, не мога да се съсредоточа. Искам пълна тишина, за да бъда насаме с мислите си и да мога да ги пресъздам.

К.И.: А не ти ли се е случвало да се вдъхновиш от дадена мелодия? Всъщност, от какво се вдъхновяваш?

Д.З.: От мелодия, не. Всъщност, много рядко слушам музика като цяло. Обикновено, докато пътувам или докато се разхождам и си мисля за разни неща. Там се заформя първичната идея, която след това претърпява много големи промени, докато стане завършеният резултат.

14388818_1342684189105583_1571675426_n

К.И.: Разбрахме, че четеш фентъзи от малко момче. Любими автори и книги имаш ли от жанра? И само фентъзи ли четеш?

Д.З.: Произведението, което ме накара да се влюбя във фентъзито и в литературата като цяло, беше „Хари Потър“. Затова трябва да кажа, че Джоан Роълинг е любимият ми автор. Чета всичко, което ми се стори интересно. Фентъзи, научна фантастика, исторически, криминални-любовни романи. Трябва само да ми привлече вниманието. Не искам да се ограничавам до определен жанр или автор.

16195496_1522793771094623_4571748593778147674_n

С българския автор на годината Донко Найденов

К.И.: А като един писател, взимаш ли уроци от произведенията на другите автори? Учиш ли се от техните книги? Тъй като за един писател, след като е започнал да пише, не чете по същия начин, както преди да започне да пише. Започва да чете внимателно и да вниква в стила на писане на останалите писатели.

Д.З.: След като започнах да пиша ми се е случвало, докато чета дадена книга, да си казвам:“Ето това аз бих го направил по друг начин“, „това най-вероятно аз също щях да напиша така“, „това ми харесва, не се бях сетил за подобно нещо“. Вече започнах да отделям внимание на по-малките детайли, вместо единствено да следя главната история, която разказва автора.

К.И.: Сега да си поговорим за твоят роман. Разкажи ни как ти дойде идеята за него?

Д.З.: Идеята ми дойде една нощ в студентските общежития в Свищов. Сънувах същество чиято едната половина беше ангел, а другата демон. Събудих се и си записах върху една тетрадка това и още няколко неща, които ми хрумнаха в момента. (Все още пазя тетрадката). В продължение на няколко месеца, дори не погледнах отново това, което бях надраскал, до съдбоностната дата 17.08.2011 година, когато написах първата страница и половина от историята на Гарет.

К.И.: Измежду героите ти в романа, можем ли да срещнем черти от твоят характер? Доста автори остават себе си из книгите и песонажите си. Ти един от тях ли си?

Д.З.: Във всеки един от героите има черти от характера ми. Понякога детската наивност на Гарет, чувството за хумор на Адам, непукизма на Крейвън. Това са черти, които аз също притежавам и съм ги пренесъл на страниците на „Кръстопът“.

16388201_1522793044428029_396577567590313051_n

К.И.: След като завърши ръкописът на „Кръстопът“, трудно ли взе решението да го покажеш на читателската аудитория? Представял ли си си го с корица и всичко нужно, за да бъде издадена творба?

Д.З.: Всъщност, в началото нямах никаква представа как ще изглежда корицата. Имах няколко идеи, но нищо напълно сигурно. Представях си я като пустиня с една разрошена къща в далечината. Като сянка на същество, чиято едната половина е ангелска, а друагата демонска и още доста други. Докато в един момент не ми дойде идеята за ангел с шест криле и три слънца над него. Тогава ми стана ясно, че именно това ще е идеалната корица за книгата и ще обхваща цялата сюжетна история, както го прави и заглавието.

14302820_1342684072438928_1629649101_n

К.И.: А труден ли беше пътя на издаването на романа?

Д.З.: Много по-труден от написването му. Важното е, че вече е факт и аз не мога да бъда по-щастлив от това. Имам планове и за други книги, едната от които вече е завършена. ще видим при тях кое ще се окаже по-трудното.

К.И.: Би ли ни разкрил заглавието на вторият ти проект?

Д.З.: Разбиира се. В момента, в който го измисля. Обичам заглавията ми да са от по една дума, която да обхваща нацяло историята.

К.И.: Пожелай нещо на последователите на страницата ни като за финал на това прекрасно интервю с теб.

Д.З.: Благодаря за страхотното интервю. И много приятни моменти прекарани в компанията на книгите.

14409193_1342684645772204_189490143_n

Advertisements

One thought on “Романът „Кръстопът“ на Димитър Запрянов – българска книга на годината в наградите на „Цитаделата“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s