„Донеси ми главата на принца. Ако с Фауст не успееш. Просто шеметен фарс” на Роджър Зелазни и Робърт Шекли! Три големи романа, от двама големи автора в един голям том в страхотна (и стилна) твърда корица. Какво да ви кажа, когато от издателство „Бард” са решили да кръстят поредицата си „Велики майстори на фентъзи и фантастика” съвсем не са се изхвърлили. А че трилогията „Millennial Contest” си е точно за тук – в това няма никакво съмнение!

 

А шеметен фарс ще получите и то в изобилие.

Zelazni_Shekli.jpg

В „Донеси ми главата на принца” демонът Аззи има съмнителното удоволствие да обитава един иронично-пародиен фентъзи свят, в който силите на доброто и злото някак си са се помирили с идеята, че са си нужни едни на други, но все пак между ангелите и демоните си е останала известна конкурентност. Веднъж на хиляда години между едните и другите се провежда състезание, чрез което се определя кой ще вземе превес в решаването на съдбата на света до… следващото състезание. И така, Аззи се забърква в нелека ситуация – взима участие във „вечното дерби” между доброто и злото, в което образно казано демоните се стараят да подрежат крилата на ангелите, а те от своя страна – да завържат демонските опашки на фльонга…

0553354485

Планът на Аззи е да разиграе една класическа приказка като я лиши от хепиенда. „Спящата красавица”, преразказана от адско изчадие? Защо не. За целта Аззи се нуждае от „актьори” за главните роли, и тук вместо да провежда кастин демонът започва да се прави на Франкенщайн. Разбирайте – Аззи сглобявайки своя принц и принцеса с подръчни средства (глави, ръце, крака, такива работи…), с помощта на гърбушкото Фрике, своеобразен Игор.

316863-_uy755_ss755_

По-нататък, в „Ако с Фауст не успееш”, Аззи е леко встрани от светлината на прожектора, тъй като Зелазни и Шекли са били твърде заети да се замерят един друг с пародийни препратки към исторически личности, антична митология, класическа литература… Изобщо – истинско мазало! И всичко това гарнирано с тънки философски откровения и просветления. Втората част от трилогията ме върна в тийнейджърските ми години, когато съм се хилил на остроумните гаргари на Пратчет като „Малки богове”, „Фауст / Ерик” и „Добри поличби”.

51hfcm5x0pl-_sx331_bo1204203200_

В „Просто шеметен фарс” неуморният Аззи планува да промени представите на човечеството за Седемте смъртни гряха и дори започва да се изявява като сценарист и драматург. Пиесата му възпява повърхностното, плътското, лакомията и посредствеността, охолството и презадоволеността като път към блаженството. Звучи сякаш Аззи би имал далеч по-голям успех като съвременен рапър, от колкото като демон…

 

В крайна сметка резултатът от графоманията на Аззи е такъв, че по всяка вероятност на всеки ревностен католик ще му настръхне косата и ще му иде да анатемоса дуото, отговорно за тази фентъзи щуротия, в която сякаш има пръст и някой от Монти Пайтън. А поддържащите роли и статистите идват от всякакви времена, епохи и култури – от езически божества и великани до принцеси и пилигрими.

 

Зелазни и Шекли изненадват както с хапливия си (често дори черен) хумор, така и с хаотичната непредсказуемост на историята. Ще видим, че и на божествените сили нищо човешко не им е чуждо. Смехът дебне на всяка страница и човек наистина не знае от къде ще му дойде! Двамата автори очевидно искрено са се забавлявали пишейки трилогията и са си позволили да се гъбаркат с всичко, каквото ви хрумне. Ако сте почитатели на Тери Пратчет и/или Дъглас Адамс, или пък търсите нещо леко и непретенциозно, но и едновременно с това майсторско – то определено ви препоръчвам тази книга.

StarКнижар

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s