Понго е орангутан (на латински – също). Той живее в тъмните дебри на дъждовната гора. Един ден се отправя на приключение сред клоните, нагоре и нагоре, в търсене на топлина. Не само тази на слънцето, но и тази на приятелството и любовта.

Днешното ревю се получи по-различно от обикновено… Може би защото и книжката, за която говоря не е с обикновени илюстрации. Във всеки случай, ако по някое време лиричното ми отклонение ви дотегне, прескочете наклонения текст, за да започнете да четете по същество за самата книга.

Когато бях малък, родителите ми някак си успяха да се справят с всички препятствия и ограничения на шенгенската зона и семейството ни прекара Нова година при приятели в Германия. Посрещнахме 1997 в красивия роден град на Ерих Кестнер. Някъде през първите дни на януари мама, татко, аз, сестра ми и брат ми се разходихме из дрезденския зоопарк. За Коледа ние децата бяхме получили шапки от плюш, ушити като животински глави, подобно на част от театрален костюм. Моята беше бобър, тази на сестра ми – тигър, а на брат ми се беше паднала маймуната. И така, нахлупили подобаващо тематичните шапки ние гордо крачехме из зоологическата градина, надявайки се, че се сливаме с нейните обитатели.

 

Ето, че се озовахме пред орангутаните. Нашите далечни братовчеди прекарваха зимата в остъклена стая, снабдена с люлки и въжета за катерене. Там, сред този изкуствен хабитат, те посрещаха своите посетители с вездесъщо отегчение. Не им правеха впечатление нито фотоапаратите, нито размаханите ръце и глуповатите физиономии, с които част от представителите на вида Homo sapiens се опитваха да им привлекат вниманието.

 

Долепихме носове до дебелото стъкло, което отделяше нас, хората, от тях, животните. Наблюдавахме неподвижните орангутани с любопитство. Едно от тях реши да отвърне на погледа… Съзря нещо! Очите на маймуната се отвориха широко, на лицето й се изписа почуда… Орангутанът дойде до сами витрината и ни наблюдаваше с изражение на изненада и шок. Съвсем скоро съкилийниците му се присъединиха до него.

 

Шапките! Маймунската глава на брат ми, и плюшеното бобърово лице от моята шапка, което със своята кафява козина би могло да мине и за нещо близо до маймунско… Орангутаните ни бяха забелязали и явно бяха стъписани при вида на нещо подобно на тях, но от другата страна на стъклото.

 

Дойдоха съвсем близо до нас. Когато поставяхме длани на стъклото, те отвръщаха като поставяха своите на същото място. Гледаха ни, недоумяващи, смаяни, объркани… Какво ли се случваше зад тъмните им, дълбоки и интелигентни очи? Удивление, че там, отвъд стъклото, крачат техни подобни, странни маймуни, облечени в зимни якета и джинси? Надежда, за ново приятелство, или пък че някога и те ще могат да крачат сред хора?

6Pongo1.jpg

Не знам. Не мога да кажа. Седяхме пред орангутаните дълго. Хората наоколо се забавляваха от ситуацията, снимаха, после продължаваха пътя си. А ние ги гледахме, съвсем отблизо, буквално очи в очи. А в очите им се четеше толкова много!

 

Изпитах благодарност, че имам шанса почти да се докосна до тези красиви създания, изпитвах и тъга, заради начина, по който те прекарваха дните си. Не зная колко време прекарахме покрай орангутаните, но тази мимолетна случка остави в мен ярък спомен за цял живот.

1Pongo.jpg

Това се случи точно преди 20 години. А поводът да се върна към този спомен днес е книгата „Понго”, с която от издателство „Рибка” отново потвърдиха репутацията си на едно от най-добрите български издателства на илюстрирани детски истории.

2Pongo.jpg„Понго” е първата и за сега единствена издадена творба (не само у нас, но и изобщо) на младата британска илюстраторка Джеси Ходжсън.

3Pongo.jpg

Понго е орангутан (на латински – също). Той живее в тъмните дебри на дъждовната гора. Един ден се отправя на приключение сред клоните, нагоре и нагоре, в търсене на топлина. Не само тази на слънцето, но и тази на приятелството и любовта.

4Pongo.jpg

Илюстрациите са изключително красиви и придават адски много емоция. Стилизираният реализъм на Джеси Ходжсън ще ви накара да се изгубите сред гъстата джунгла. Самата история пък чудесно съчетава шашав хумор и дълбока чувствителност.

Както се очаква от издателство „Рибка” качеството на изданието е безупречно и откъм качество на печата, хартията и твърдата корица.

5Pongo.jpg

Вглеждайки се в очите на Понго от страниците на книгата част от мен действително се пренесе в детството, обратно при орангутаните в дрезденския зоопарк. А къде ли ще се пренесете вие с книгата на Джеси Ходжисън? Където и да е, със сигурност ще е топло и красиво.

6Pongo.jpg

Ненко Генов

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s