Ако търсите фантастика, разливаща се извън очакваните тропи на жанра и бягаща в сферата на алегоричното, то с Итало Калвино определено не можете да сбъркате!

Първият ми досег с Итало Калвино беше доста разочароващ. Чисто и просто защото още не бях дорасъл за него.

 

Първата половина на 90-те, един период на лятната ваканция, в който се е случило та всичките ти дружки да са я на море, я на планина, а това е повече от добър повод да се уединиш с някоя книга. Ровейки из семейната колекция томчета на библиотека „Галактика” реших да прехвърля съдържанието на „Онирофилм”. (Признавам си без бой, че решаваща роля в избора ми трябва да е изиграла еротичната корица.) Сборникът с италиански фантастични разкази се оказа една малка съкровищница. От антиутопичните визии на Лино Алдани (дали и името на сборника), до закачливите абсурди на Джани Родари, книжката се оказа пълна с интересни четива от различни поджанрове… А в съдържанието пишеше и нещо за динозаври дори! Отворих на разказите на Итало Калвино и зачетох…

 

Останах тотално объркан. Герои със странни, непроизносими имена на латиница. Абстрактна атмосфера. Динозаврите… приказват?! Ъъъъ…

 

Да, очевидно за постмодернизъм още беше рано. Както си пише и сега на чисто новото издание на „Космически комедии” от издателство „Colibri” – „Фантастичните „космически комедии” на Калвино не са в общоприетия смисъл научна фантастика, а по-скоро опит да се иронизират и пародират много нейни постулати.”

Добре е това да се знае. Това не са космическите комедии нито на Мел Брукс, нито на Дъглас Адамс.

 

Сега, повече от половин век след първото си издание на български език, „Космически комедии” пристига отново, в красива и артистична корица, с оригиналния превод и предговор от Божан Христов.

kosmkomedii3.jpg

Дали вече съм дорасъл за Итало Калвино? Все още не съм сигурен. Във всеки случай, разказите му в „Онирофилм” са до голяма степен извадени от контекст и едва сега, в „Космически комедии”, успявам да ги видя като част от една по-голяма картина на вселената, която италианецът рисува. Калвино се заиграва с космология, еволюционно развитие, антропология, и всичко това смесва с иронично наблюдение върху човешката природа и мястото ни във всемира.

 

Космическите комедии са като приказки за възрастни, разказани от някой, който е бил наоколо от зората на времето… Събитията в разказите преливат едно в друго като в сън, гъделичкащи интелекта, провокиращи размисъл, но не винаги поддаващи се на тълкуване. Ако търсите фантастика, разливаща се извън очакваните тропи на жанра и бягаща в сферата на алегоричното, то с Итало Калвино определено не можете да сбъркате!

Книгандалф

 

Итало Калвино се ражда през 1923 г. в Сантяго де лас Вегас, Куба, но отраства в Сан Ремо, Италия. Преди Втората световна започва да учи аграрно инженерство във Флоренция, по време на войната партизанства из лигурските планини, след нея се дипломира по литература в Торино, с работа върху Джоузеф Конрад. Първия си роман публикува на 24 години, литературен кръстник му е Чезаре Павезе. През 50-те и 60-те става известен с „Разполовеният виконт“, „Италиански приказки“, серията разкази за Марковалдо, космическите комедии. Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973-а се присъединява към неговата „работилница за потенциална литература“, Oulipo. През 70-те се появяват „Невидимите градове“, „Замъкът на пресичащите се съдби“, „Ако пътник в зимна нощ“. Отива си ненадейно през 1985-а, в едно градче на тосканското крайбрежие, където е отишъл да подготви курс от лекции по теория на литературата за Харвард.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s