Има нещо мистично, притегателно и омайващо в елегантната корица на „Да свалиш луната” от Грегъри Хюз (изд. „Студио Арт Лайн“). Една от онези книги, които просто изпъкват сред останалите в книжарницата и ви зоват да се потопите в тях. Най-хубавото обаче е, че нито предната, нито пък задната корица на книгата ви подготвят по какъвто и да било начин за историята, която не просто ще прочетете, но и ще съпреживеете.

Когато прочетете подробна анотация, това намаля риска от това да си купите книга, която не ви е по вкуса. Но също така намаля и изненадата, която страниците крият. Да не говорим пък, че подвеждащата анотация създава и погрешни очаквания, които могат да съсипят четенето на някоя принципно чудесна книга. Просто защото колкото и да е чудесна, тя няма да е това, за което сте се настроили и което сте искали да прочетете.

 

Анотацията на „Да свалиш луната” е точно мой тип. Едва загатваща сюжета, скициращо емоционалния тон с малко, но добре подбрани думи.

 

Запознай се с Плъхчето: танцуващо, играещо футбол, гангстерско, прерийно хлапе. Когато бащата на Плъхчето умира, тя решава да замине за Ню Йорк. Какво друго може да направи по-големият ѝ брат Боб, освен да я последва?

product_37 

Това наистина е всичко, което ви е необходимо да знаете. А на мен се пада нелеката задача да ви разкажа за книгата без да ви я разказвам.

 

Осиротели брат и сестра оставят зад гърба си всичко, което познават и поемат на път, едновременно търсейки съдбата си и бягащи от нея. Някъде там в Голямата ябълка имат чичо с повече от съмнителна репутация, но все пак – роднина, а не социален работник. А по пътя може да се случи всичко… И наистина се случва!

 

„Да свалиш луната” е адски нетипична книга. Текстът на Грегъри Хюз едновременно реален и приказен, сладък и горчив, забавен и трагичен, по детски безгрижен, но без да става детински дори за секунда. Главните герои са удивителни образи, невероятно добре изтъкани, далеч от нашето ежедневие, но едновременно с такава психологическа и емоционална дълбочина, че нямаме никакъв проблем да вярваме в тях и да ги последваме в лудото им пътешествие.

 

Опасностите пред двете деца са напълно реални, напрежението, което Хюз гради е  на моменти просто убийствено… Но дивата самоувереност на Плъхчето, заразителният непукизъм и още куп необичайни качества помагат на героинята да се сблъсква челно със злото… Както и да обърне представите ни за добро и зло.

17262772

Хюз пише смело. В доста отношения историята е провокативна, тъй като макар и подходяща за млади читатели (бих казал, от около 12 години и нагоре), тук няма ясно обособени граници между черно и бяло, няма го това характерно за приказките окачествяване на героите като „добри” и „зли”… Хюз превръща авторитетни фигури в заплаха, криминални елементи – в източник на ласка… И ни напомня, че и в живота хората не са просто изрязани по шаблон кукли, на които можеш да сложиш етикет от една-две думи.

 

А колкото до самия Грегъри Хюз, авторът беше напълно неизвестен за мен. Според Goodreads „Да свалиш луната” (2010) е първата от общо две книги, които Грегъри Хюз е написал. Определено впечатляващ дебют! Вторият му роман се нарича „Summertime of the Dead” (2012) и разказва историята на шампион по кендо, който поема по улиците на Токио, следвайки пътя на отмъщението и тръгва да се саморазправя с Якудза, след като японските гангстери са станали отговорни за смъртта на най-добрите му приятели. Явно Хюз обича да си пробва силите в различни стилове и жанрове. Любопитно какво ли още ще излезе изпод перото му… и кога?

Книгандалф

 

– Накъде сте тръгнали? – попита един женски глас.
– Отиваме в Ню Йорк да видим бабчето. Ще видим Емпайър Стейт Билдинг и Статуята на свободата и всичко останало. А пък бабчето ще ни пече ябълков пай, само за нас, че да не вземем да огладнеем. – Звучеше толкова убедително! Понякога наистина се чудех коя е Плъхчето!
– Как се казва баба ви? – попита жената.
Е това беше! Постановката в стил червената шапчица на Плъхчето направо ни съсипа!
– Бабчето, естествено.
Отдъхнах си, когато чух смях.
– Искате ли да видите свидетелствата ни за раждане? – попита тя.
Все трябваше да прекалява, значи! Няма да миряса, докато не ни хванат!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s