За да превърнеш музиката в приказка трябва да имаш много поетична душа. За да дариш нотите от петолинието с индивидуалност и характер се изисква чиста проба фантазия. А за да вплетеш в историята си така елегантно в приказния контекст и толкова други елементи – за това пък вече си трябва и талант. А ако прочетете „Приказка за Ла Минор” (изд. „Жанет 45”) ще се убедите, че Анжел Вагенщайн притежава и трите. 

prikazka1

Книгата би развеселила децата, но определено би предизвикала усмивки и у възрастните. Но усмивки, събудени не от пъстри илюстрации или забавни случки, а от далеч по различни причини.

prikazka2.PNG

Това е прочувствен разказ за преследването на привидно невъзможната любов, за абсурда на някои обществени норми и социални привички, за пропуснати и спечелени шансове… И за много други неща.

prikazka3.PNG

Присъединете се към обитателите на дом „Пианото” за една истинска мелодрама, с акцент върху мелодията. Дали на един особняк като Корен Квадратен от Ми Бемол му е писано някога да бъде с дамата на своето сърце, прекрасната Ла Минор? Вероятно единствено композиторът знае това.

prikazka4.PNG

„Приказка за Ла Минор” е действително симфония на въображението, написана върху едно петолиние, където може да има много четене между редовете. Ноти с нотка на добронамерена ирония, със следи от съчувствие, с една част човеколюбие, и може би съвсем мъничко горчивина. Доказателство, че понякога приказките са най-приятният и фин начин да си кажем някои истини.

Книголюба

prikazka5.PNG

„Една малка музикална приказка за възрастни деца, в която важна роля играе някакво виолетово сако на жълти точки. Като повечето приказки, и това е една любовна история, която обаче не се разиграва в далечно царство-господарство, а върху клавишите на едно пиано. То е обитавано, както може да се очаква, от ноти, гами и други добри, макар и малко странни същества: един влюбен чудак, объркал математиката с музиката, един бивш диригент на Филаделфийската филхармония и понастоящем домоуправител, великолепната млада гама Ла Минор, както и италианския благородник в изгнание Анданте Маестозо. Нека не говорим за другите действащи лица, дали благосклонното си съгласие да участват в хорови или солови партии в тази лирична партитура. Историята е напълно автентична, твърди Анжел Вагенщайн, защото лично е бил там, ял, пял и се веселил с героите.”

Анжел Вагенщайн

mid-la_minor

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s