Хо-хо-хо! Весела Коледа! Време за подаръци! А от „Сдружение Книги-Игри” са се постарали да не разочароват почитателите на хитовата през 90-те игрално-литературна форма! Форма, която между впрочем част от същите тези фенове взеха та възродиха с много усилия и ентусиазъм, полагайки основите на т.нар. Нова вълна на книгите-игри у нас. А тази зима вълната идва под формата на лавина, а на гребена й е „Не поглеждай назад” на испанеца Хосе Л. Л. Моралес!

Coverfront.jpg

Предната корица е нарисувана от Хайме Гарсия Мендоса и е върха! Класическа комикс-визия, едновременно с отличителните черти на италианско-испанската школа (обожавам Jordi Bernet!), но и носеща спомени за илюстрациите на Ивайло Иванчев в нашата Златна ера на книгите-игри, и пипната във визуалната стилистика, наложена от „Син Сити”.

 

А сега да погледнем задната корица…

 

Поредицата „SLANG“ е на испанският автор Хосе Л. Л. Моралес и е считана за една от най-добрите от испанската аудитория.

 

Двадесет години след поредицата за Хлапето на Майкъл Майндкрайм, съвременният подземен свят се завръща в книгите-игри – престрелки, незаконни състезания с мотори, неспирно бягство от полицията и убийците на Якудза…

 

Нищо обаче не може да спре Джош Елис по пътя към отмъщението.

 

 „Никога не поглеждай назад“, казваше брат ми. „Ако погледнеш назад, няма да видиш какво се задава насреща и ще се размажеш в някой стълб“. После Марк се премести да живее в Ел Ей, за да избяга от отговорностите и проблемите. Около две години нямах никаква вест от него.

 

Сега брат ми е мъртъв.“

 

(Тук да отворя една скоба. Тая част с Майндкрайм за мене лично действа по-скоро като анти-реклама. Зная, че навремето Хлапето на Майндкрайм беше хит сред някои читатели. На мене обаче още тогава ми направи доста негативно впечатление. Останах с усещането, че авторът целенасочено е пробвал да скандализира и е вкарал в книгите за Хлапето провокативни елементи, чисто и просто за shock value, понеже да си в обувките на „лошия” беше новост. И сега харесвам книгите за Суперагента, но изобщо не си падах по късния Майндкрайм, който го обърна повече на самохвалство, от колкото на оригиналност в творчеството си. „Няколко думи от автора” се беше обърнало на рубрика за панаирджийско перчене и нападки срещу другите автори, което беше меко казано неколегиално. Но явно пък рекламния трик проработи, защото имиджа на черна овца и рок звездата на книгите-игри му запазиха култовия статус дори в Новата вълна. И така, докато авторът на „Тъмната страна на Земята” показа на феновете си тъмната страна на crowdfunding-а… Хората му събраха нещо от рода на 6500 лева, за да напише нова книга-игра, и то при някакви смехотворни условия, че „авторът си запазва правото” да изфука „около 10%” от бюджета, за да отпразнува новата си книга… Сигурно е имало печатна грешка, ставало е дума за 100, а не за 10%. Хората все още чакат Майндкрайм да напише своя magnum opus, а всъщност някой просто трябва да му опре един Magnum .44 до слепоочието, докато не върне парите… Но да се върнем към темата на ревюто.)

 

Анотацията на задната корица ме остави надъхан за история в стил безкомпромисен осемдесетарски екшън. Бях готов за ролята на корав анти-герой, който захранван от жажда за отмъщение тръгва да раздава справедливост с юмруци, куршуми, остриета и някои други, по-неконвенционални методи.

 

И… Неконвенционалните методи се оказват мятане на зарчета. Сериозно, за 400 епизода очаквах повече литературна стойност и по-малко шанс. Проблемът тук е, че авторът много, ама МНОГО е наблегнал на системата на играта, а историята е съвсем схематична. История има точно толкова, колкото в сценките между нивата на някоя ретро beat ‘em up аркадна игра, но не мога да кажа, че и нивото на забавлението е същото.

 

Може би проблемът е в мен, защото никога не съм си падал по цикличните книги-игри. Въртенето през едни и същи епизоди, които при поредното преминаване от там вече дори не четеш, а просто променяш показателите в дневника – това не е за мене. А тук кажи-речи всичко се върти около циклични схеми, през които прекарват читателя за едно или друго.

dne.PNG

Целта на цялото юркане е да изпълняваш мисии от местните гангстерски групировки, трупаш пари, с парите си модифицираш возилото и арсенала, а освен това има и възможности за хазарт, където ако ти се занимава можеш да пробваш да удвоиш печалбите си… или да изгубиш всичко.

 

Чистосърдечно си признавам, че по някое време просто „измамих”, покачих си сам показателите, точките и каквото там, и играх нататък. Но литературния елемент за мене е на незадоволително ниво. Пак да кажа, аз съм от хората, за които историята винаги е била ключов елемент на книгата-игра, а системата, дневникът и тези неща са на втори план. Така че ако сте ролеви маниаци или си падате по развиване на герои, то „Не поглеждай назад” вероятно има какво да ви предложи.

 

И накрая, това с което книгата ми допадна най-много: Вътрешните рисунки на Стоян Русев, който доста се е постарал да гони нивото на зарибяващата корица. Получава му се! Едни от най-готините илюстрации в Новата вълна!

 Cover-Full.jpg

Страница на „Не поглеждай назад” в сайта на Крея: http://www.legacyofkreya.com/bg/books/ne-poglejdai-nazad

 

Повече за Хосе Л. Л. Моралес: http://international.librojuegos.org/2015/06/gamebooks-by-jllopezmorales/

 

Повече за книгите-игри в Испания: http://www.legacyofkreya.com/en/news/gamebooks-in-spain

StarКнижар

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s