Току що съм оставила „Гондолата на времето” и вече съм се сгушила на фотьойла със „Златният мост”, втората част от трилогията „Пътуване във времето” на Ева Фьолер и издателство „Ибис”.

 

„Един магически мост. Една забранена любов.

Един пътуващ във времето, заседнал във вековете.

 

Потопете се в атмосферата на Париж през XVII век – дворцови интриги и пищни балове, отчаяна кралица и подмолен кардинал. История, изпълнена с неочаквани обрати и секващо дъха действие, поднесена с чувство за хумор.

 

Всичко в живота на Ана е идеално. Вече повече от година заедно със Себастиано изпълняват опасни мисии, пътувайки в миналото. Но един ден тя получава обаждане, в което й съобщават, че той е заседнал в миналото – и по-точно в Париж, през XVII век. Ана незабавно трябва да отиде при него и да му помогне да се върне в настоящето. Без колебание тя се отправя на опасното пътешествие, но когато открива Себастиано, установява, че е изправена пред един малък проблем: той се мисли за мускетар и не помни нито нея, нито времето, от което идва. И не стига това, ами и обстоятелствата принуждават двамата да се изправят един срещу друг. Ще успее ли Ана да помогне на своя любим да си възвърне паметта и да изпълнят мисията си, или той завинаги ще остане изгубен в миналото?”

 200515_b.jpg

„Ей, ама ти май се зариби нещо?” – пита съпругът ми, когато вижда, че вече съм на втората книга. (Как пък е забелязал? Май кориците и на него са му хванали окото! 😛 )

 

Да, признавам се за виновна. Ева Фьолер успя да ме спечели. Микс от пътуване във времето, мистерии и приключения на фона на интересен исторически период и красив европейски град с пищна архитектура и богато минало… Че какво има да не му харесваш?

 

Ако имаше нещо, за което бих могла да се заяждам с предната книга, то това бяха описанията, които не винаги бяха в крак с темпото на действието. С удоволствие установих, че в „Златният мост” това се е поизгладило и втората част ми върви доста леко и плавно.

 

Себастиано с неговата загуба на паметта ми дойде леко в повече. Хайде, няма ли по-добри идеи, с които да задвижим действието и да създадем конфликт, та прибягваме до това клише, което всеки втори ТВ-сериал е дъвкал и предъвквал? Във всеки случай, да видиш романтичния интерес на Ана дълбоко убеден, че е колега на героите на Александър Дюма си беше забавно и комично.

 

Харесва ми, че Ева Фьолер не пише претенциозно и не взима историите си прекалено насериозно. Книгите от „Пътуване във времето” си поставят за цел да ви забавляват, и точно това и правят. Особено ако сте им в целевата аудитория, тогава вече удоволствието от четенето е безусловно.

15853258.jpg

Доволна останах също и от факта, че Ана е доста далеч от онова леко кифленско амплоа, с което се подвизаваше из Венеция в началото на първата книга. Личи си, че е преминала през много, научила е доста, и това й се е отразило положително. Изобщо, „Златният мост” развива героите, дърпа сюжета на серията напред, връща някои второстепенни герои, представя нови, засипва ви с екшън и романтика и…И ПОСЛЕ СВЪРШВА!

 

Знаех си аз, че може би щеше да е по-добре малко да отложа четенето на втората книга и да си я запазя за по-нататък! Но не, поглезих се и си я прочетох веднага след първата. И сега? Чакам третата! Няма ли наоколо някой пътник във времето, който да вземе да ми я донесе от бъдещето?

Книголюба

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s