„Студио Арт Лайн” отдавна се е превърнало в едно от любимите издателства на родния фендъм. От комикси и манга, през подбран Young Adult, до епично фентъзи и… хиляди страници стиймпънк! „Арена на боговете” на Мат Съдейн попада в тази категория, но далеч не само. Всъщност, май за този роман е нужна нова категория. Нещо, което се получава, когато сипеш в блендера Дъглас Адамс, Феликс Палма, Леиджи Матсумото, Алехандро Ходоровски… и после включиш на максимална скорост!

Описват „Арена на боговете” като сай-фай, като стиймпънк, като космическа опера, като какво ли не. Зарежете тая работа. Книгата, сериозно, не се поддава на описания. Въображението на Мат Съдейн е бездънно и нестандартно, готово във всеки един момент да ви хвърли в действително извънземна обстановка, като ви погребе в детайли за нейната същност, обяснявайки откачената логика на всичко…

 

Като се замисля обаче, точно „логика” май не е най-правилната дума за случая.

product_416

Това е историята на М. Франциско Фабригас – изследовател, философ и физик-еретик, който поема на плашещо пътуване до следващото измерение с кораб, пълен с деца. Помощници са му възмлад капитан, смело глухо момче, хитро сляпо момиче и знойна ботаничка, а през цялото време е преследван от Папата на вселената и един добре облечен хипнотизатор.

Мрачни сюжети, демонични култове, убийствени джунгли, квантов хаос, възникването на съзиданието, смъртта на времето и едно същество наричано Сладурко: всичко това и още очаква читателя отвъд воала на реалността

 

Наскоро минах през „Фондацията” на Азимов, където мащабите са невъобразими. Мат Съдейн не настига, но сериозно се е постарал да гони по този параграф. Епичност от мащаби, при които живата единица е песъчинка, а фокусът е върху цели цивилизации.

 

По принцип, когато чета книгите често се „прожектират” в главата ми, почти като филм. С някои книги това става автоматично, когато са с повече действие, с повече диалог, динамични и с добро темпо. За някои книги пък като че трябва повече да се понапъна, за да „видя” всичко. А понякога, макар и рядко, се случва съзнанието ми да се лута, и да виждам само откъслечни картини и цялостно усещане. Последното се случва предимно, когато авторът го избие на абстракция.

 

С „Арена на боговете” преминавах през ВСИЧКИ тези фази, от до.

16113587

Кой ли би режисирал филм по тази книга? Може би Тери Гилиъм или Жан-Пиер Жьоне…

 

Мисля си, че от този роман би излязъл страхотен аниме сериал. С трицифрен брой епизоди и от онези, в които създателите са упражнявали пълна свобода на дизайн, режисура, структура на историята, темпо и всичко останало. От онези, които не само те запращат в някаква коренно нова обстановка, подвластна на свои собствени правила и закони, но и историята е разказана по начин, нетипичен за западната култура и не си сигурен къде отива всичко. Защото има аниме заглавия, които са способни да смесят елементи от привидно несъвместими жанрове и да създадат някакъв шантав свят, в който обаче всичко някак си РАБОТИ, и е колкото шантаво, толкова и логично. Горе-долу така работи и романът на Мат Съдейн.

 

Представям си „Арена на боговете” още и като бъркаща в мозъка графична новела, нарисувана от Philippe Druillet, Philippe Caza или Moebius…

18460046

Извинявам се ако не схващате какво имам предвид, но ако прочетете тая книга, предизвиквам ви да я опишете или ревюирате по-адекватно от мен.

 

Четейки „Арена на боговете”, някъде след 120-тата страница проверих какво друго е писал още тоя човек. Оказа се, че НИЩО, чак до 2016, когато е пуснал втора книга. Т.е. ТАЗИ МУ Е ПЪРВАТА! Нямам представа колко време му се е насъбирало всичко това в главата, преди да го пусне навън.

 

На моменти идва пренаситено, на моменти обожавам тази книга, на моменти отправям мислени въпроси към автора „Защо?! Това защо сега?!?”… Едно знам със сигурност – „Арена на боговете” е роман, който ще запомня.

 

Корицата пък е убиец! Докато тези на западните издания са си напълно ОК, но някак си стредностатистическия стиймпънк пиниз с ретро шрифтове и зъбни колелета, оформлението на Арт Лайн е такова, каквото подобава на подобен роман! Стефан Вълканов е вплел в илюстрацията си разнообразни визуални мотиви, далеч отвъд границите на стандартното. Стилът много ми напомня на този на някои европейски майстори-визионери, особено на полската школа, и в частност Ярослав Яшниковски ( http://jjart.pl/ ) и Дариуш Завадски ( http://22zddr.deviantart.com/ ). Ето това е корица, която продава!

 

И в тоя ред на мисли, това е и роман, който си струва да бъде купен.

 

А сега ме извинете, отивам да чета ревюта на „Hunters & Collectors”.

StarКнижар

product_417.jpg

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s