Уикендът наближава, празниците чукат на вратата, а аз съм в настроение за нещо леко, като за отмора, но и интригуващо, четящо се на един дъх. И за предпочитане – с фантастичен елемент. Спирам се на „Гондолата на времето” (изд. „Ибис”), част първа от трилогията „Пътуване във времето” на немската писателка Ева Фьолер (до момента напълно непозната за мен).

 

Първо ме хваща корицата – пищна и многообещаваща като плакат на холивудски блокбастър, носеща атмосфера на нещо епично, красиво, романтично и… вероятно магическо?

 

Освен това кога за последно съм чела съвременно немско фентъзи? Мхм, точно така. Определено не е било скоро.

Тъй като ми се иска направо да споделя впечатленията си от книгата, ще си позволя вместо първо да правя кратък преразказ на прочетеното да поместя тук анотацията на книгата. Тя и без това е достатъчно подробна.

 

Седемнайсетгодишната Ана прекарва лятната си ваканция във Венеция. По време на една от разходките си из града вниманието ѝ е привлечено от червена гондола. Странно. Не са ли всички гондоли във Венеция черни? Когато няколко дни по-късно Ана посещава известната Историческа регата, в навалицата е бутната във водата и е спасена от изключително чаровно младо момче, което я издърпва в… червената гондола. И преди Ана да успее да слезе и да се върне обратно на кея, изведнъж въздухът около нея започва да трепти и светът пред очите ѝ изчезва…

 

Когато идва отново на себе си, Ана разбира, че годината е 1499-а. Не ѝ остава нищо друго освен да се справи със ситуацията, в която се е озовала. Но всеки един ден е истинско изпитание – без козметика, без топла вода и медикаменти и най-вече без връзка с интернет и любимия ѝ айпод. Междувременно Ана търси начин да се върне обратно в настоящето и докато се опитва да разреши загадката около пътуването си във времето, непрестанно попада на Себастиано, мистериозното момче от гондолата. Скоро тя разбира, че озоваването ѝ в миналото всъщност съвсем не е случайно…

193639_b.jpg 

Признавам си, че когато грабнах книгата дори не прочетох анотацията до края. И по-добре, защото тя можеше да ме откаже. Не, че нещо, но малко ще ми е трудно да се идентифицирам с глезена героиня, в чиито списък с приоритети топлата вода и медикаментите отстъпват по важност на айпода и интернет връзката.

 

„Ама какво си очаквала от някакъв си лигав Young Adult?” – ще ме скастрят някои.

 

Добре де, аз вече не съм на седемнайсет, и може би се предполага да чета нещо по-сериозно от тийн романс с пътуване във времето. Не съм от зарибените фенки, които ще въздишат по тайнствения венециански сладур Себастиано, нито пък ще лея сълза ако накрая с Ана не се съберат или нещо от сорта… (Макар и да не ми е трудно да си представя, че моето 17-годишно аз определено би!)

 

Но първо на първо, обичам да разпускам с нещо по-неангажиращо. Второ, покрай колегите от „Книжни Криле” (и не само) знам, че макар и доста сред по-възрастните читатели да гледат с пренебрежително око на YA литературата и там се срещат доста увлекателни, а не рядко и стойностни книги.

11468322

„Гондолата на времето” може и да не се нареди до класиката, но пък за сметка на това е повече от увлекателна. Освен това има европейски привкус. И макар, че имаме героиня, която губи света, с който е свикнала, тук не става дума за футуристична дистопия, а за връщане в миналото.

 

Много ми допадна съпоставката между модерния ни начин на живот и ежедневието отпреди пет века. В това отношение авторката доста се е постарала. Ева Фьолер успява някак си да балансира между романтично-идиличното и реалистичното и гради такава атмосфера, че вероятно на доста от читателите ще им се прииска да влязат в първата туристическа агенция и да проучат възможностите за ваканции във Венеция! (Жалко, че услугата с пътуване във времето все още не се предлага.)

 

Ана пък, къде под натиска на обстоятелствата и предизвикателствата, къде заради трепетите на сърцето, успява да се издигне над клишето за повърхностната и куха тийнейджърка, която не би оцеляла ако батерията на телефона й вземе да падне. Неусетно осъзнах, че съм започнала да й симпатизирам, че дори и да й стискам палци!

 

Накрая се оказа, че съм прочела „Гондолата на времето” доста по-бързо, от колкото си бях представяла. Да, тук определено има известна доза наивност, която ни напомня, че тази Венеция от книгата всъщност представлява художествена условност, романтичен декор за шеметни приключения, но в коя приказка го няма това? А „Гондолата на времето” е именно една нова приказка!

 

И тъй като нямам търпение да разбера как тя продължава, не пропуснах и втората част, „Златният мост”. Но за нея ще разкажа утре, отново тук, на „Книжни Криле”.

 

Книголюба

Advertisements

One thought on “„Гондолата на времето”, част първа от трилогията „Пътуване във времето” на Ева Фьолер

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s