„Мина, магиите и бялата стъкленица” на сладкодумницата Весела Фламбурари е роман, който така рязко вдига летвата на младежкото фентъзи и изобщо на българската детска литература, че ако се опитате да я надскочите, ще трябва да отидете буквално по-високо и от Горната земя! А „Мина и магията за предсказание”, втората книга от  трилогията „Приказки от Горната земя” (изд. „MBG Books”) не само успява да държи това ниво, но и доизгражда и доразвива героите и цялата приказна вселена на авторката.

Mina2.jpg

С риск сравнението ми да прозвучи банално, „Мина и магията за предсказание” е за Мина това, което е „Империята отвръща на удара” за сагата „Междузвездни войни”. (Казвам това като голям комплимент!) Това е едно необходимо и логично продължение, в което действието плавно пренася читателите в следващата глава от един цялостен, еднороден цикъл. Познаваме героите, обикнали сме ги, знаем срещу какво са били изправени преди и тръпнем пред това, което ще срещнат тепърва.

 

Нашето трио ще се изправи пред трудности, част от които се пораждат в тях самите. Върху плещите на младата героиня има повече тежест, а тя самата е по-зряла и променена. Нещо повече – Мина търси изчезналия си баща. Нейните спътници Янил и Китан също ще се сблъскат с предизвикателства от нов тип. Наяве ще излязат някои тъмни истини, а както знаем, в такива ситуации злите сили всячески се опитват да се възползват от всеки момент на слабост и съмнение.

43338_650__3.jpg

Точно както и в предната част, историята успява перфектно да балансира между съвременност и фолклорна традиция. Мина и връстниците й се изправят пред актуални проблеми, живеят свой живот в един реален свят, без историята в този свят да звучи пресилено или фалшиво. А както знаете, често пъти е по-трудно да пресъздадеш истината, от колкото да изградиш фантазия.

 

А опре ли до фантазията, то тук Весела Фламбурари вече наистина няма равна. Ако има нещо, което да ме вади от приказката, то това е фактът, че понякога просто спирам да чета историята чисто и просто за да попия страхотните идеи на писателката, и да се възхищавам (не без известна доза благородна завист) на разказваческото й майсторство. Ако някой има самочувствието, че притежава богато въображение, то предизвиквам го да опита да се мери със създателката на Мина!

2251254_back__b.jpg

Заключения, до които човек стига след като чете трилогията „Приказки от Горната земя”:

 

Първо: В жилите на Весела Фламбурари тече кръвта на бардове, трубадури и менестрели! Не знам иначе как да обясня факта, че въображението й е успяло да роди всичко това.

 

Второ: Ако някой си мисли, че старобългарските приказни тропи,  славянската митология и устното народно творчество са останали в миналото, то жестоко се бърка. Приказките са живи! По-живи, от колкото можете да си представите!

 

Трето: Все пак имаме автори, на които не само, че не им се налага да използват разните там шаблонни скелети на истории, които служат като опора на огромно количество от западното фентъзи (детско и не само детско), но и сме способни да допринесем с нещо ново и с нещо свое в традициите на фентъзи литературата в световен мащаб.

 

Дали обаче книгите от „Приказки от Горната земя” ще видят някога чуждестранен превод? Не зная, но им го пожелавам от все сърце! Сигурен съм, че макар и отявлено български, историите биха имали много почитатели сред младите читатели на Балканите и сред славянските народи. Мисля си също така, че спокойно могат да спечелят и аудиторията на запад, защото потенциалът и приключението са там, и то в нетипични, вероятно дори екзотични за западния читател декори и контекст, но същевременно с универсални и разбираеми теми, близки за всяко дете.

 

А че Весела Фламбурари разбира децата, в това аз лично нямам никакво съмнение. Не се съмнявам и че ще я почувствате близка щом веднъж се докоснете до нейното творчество и до нейните идеи. Горещо ви съветвам, особено пък ако сте родители, отделете пет минутки и изгледайте това видео интервю с авторката. Ще чуете някои много полезни истини.

http://imedia.bnt.bg/predavanyia/denyat-zapochva/profila-t-na-praznuvashtiya-ba-lgarin-30-12-2015?561297

 

Както споменах и в предното ревю, от издателство „MBG Books” току що издадоха и „Мина и тайната на магиите”, дългоочакваната трета част от приключенията на любимата ни фентъзи героиня. И докато чакаме книгата да пристигне и до нас, ще дадем отново думата на нейната създателка! Весела Фламбурари ще ни разкаже за скритите послания и символи в трилогията „Приказки от Горната земя”:

1743586_10205416468396186_7689817113461613804_n.jpg

„Всички хора имаме особена нужда точно от магични, фантастични светове. Всъщност тази необходимост понякога просто витае във въздуха. По традиция героите и световете във всяко фентъзи са много. Изискване на жанра. Когато фентъзито е за най-малките, световете са по-семпли. Но световете на Мина са по-сложни и са цели три. Дори и времето в тях е толкова различно. Всичко започва на нашата Долна земя, в нашето време. После случките продължават във втория свят, това е Горната земя… Там владее приказното Средновековие или магиите, мечовете и магьосниците.  А третият свят е светът на приказките от Горната земя. Там времето е митично-космическо. Дворецът в Балчик е връзката между Долната и Горната земя. Дворецът е зимен, красив и тайнствен. А на горната земя историята се развива в една империя, наречена Зелените господарства. Както казах, третият свят пък е свят на приказките, които се разказват на Горната земя. Този свят е космичен и митичен. В него се подвизават галактики и архетипни същества. Наричат ги Стопаните. Те са: Жената с крилатата риза (Самодивата), Момичето с рибя опашка (Русалката), Старчето с дълга предълга брада (Педя човек-лакът брада) и Юначето с пламтящи очи и дребни крилца под мишци (Змей-горянин). Книгите от поредицата са наистина магични!

 

Природата, зеленото е изключително важна стихия за поредицата. Не е случайно, че империята от Горната земя се казва Зелените господарства. Името на главната героиня е Мина Сорбус. А това означава –  Мина Калинова (от растението – Sorbus aucuparia L. или с други думи – Калина /Офика/). Дървото “калина” е с красиви, червени плодчета. За калината и в българската, и в северноевропейските традиции се носят легенди. Казват, че притежава магическа сили, от една страна да носи и отстоява любовта във всичките и проявления, а от друга страна да дава смелост, израстване и психически сили на всеки, който засее калина или на този, който използва плодовете й като лекарство. Всичките имена на герои са образувани по този начин. Свързани са с лечебните, митичните и магичните свойства на растенията.”

Ненко Генов

 

Фейсбук страничката на книгите за Мина: https://www.facebook.com/%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%92%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B0-%D0%A4%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%80%D0%B8-305104699684300/

Други ревюта:

Книжен Петър

Аз чета

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s