Фентъзи като никое друго! Съвременно, грабващо, ново и свежо, със ясно изразен стил, с подчертана индивидуалност, и същевремено така топло, познато, уютно, приказно, традиционно, българско! Естествено, говоря за „Мина, магиите и бялата стъкленица”, книга първа от трилогията „Приказки от Горната земя” на Весела Фламбурари, издадена от „MBG Books”!

 

По щастливо стечение на обстоятелствата, заедно с излизането на това ревю най-накрая излиза и третата книга от поредицата! Това е „Мина и тайната на магиите” – дългоочакваната кулминация на трилогията „Приказки от Горната земя”. А сега, след тази радостна новина – напред към ревюто!

Имам чувството, че най-трудно с пишат ревюта за книгите, които са ти харесали най-много! Такъв вихър от емоции и впечатления, че не знаеш от къде да започнеш, върху какво да се фокусираш изобщо… Тъй че се извинявам предварително ако се получи разпиляно и хаотично!

 

За приказките на Весела Фламбурари сме говорили не веднъж, а сега ни се налага да повдигнем всичко хубаво, казано до момента на n-та степен! (Тук спирам, преброявам, и виждам, че съм едва в началото на ревюто, а вече съм използвал направо неприлично количество удивителни знаци в стремежа си да предам своя възторг от първата книга за Мина.)

 

Народни приказки? Дал Господ! Но съвременни, авторски приказки, които така елегантно да балансират между елементите на родния фолклор и световното фентъзи, това вече е истинска рядкост. Ето защо „Мина, магиите и бялата стъкленица” така ме спечели.

Mina-magiite-i-byalata-sta-klenitsa.jpg

Всъщност, книгата ме грабна още преди да започна да я чета. Разлиствайки небрежно страниците, очите ми попаднаха на „черчовеците”. Ето ти една единствена дума, а така страховита и така притегателна едновременно. Естествено, не знаех какво е „черчовекът”, но в главата ми веднага започнаха да изплуват образи. Самото звучене на думата веднага буди асоциации, подклажда въображението… Дори единствено около това мъгляво, абстрактно понятие, събирателен образ на сянка и страх веднага може да се напише ако не цяла книга, то поне разказ с неочакван край.

 

Веднъж да започнете да четете „Мина, магиите и бялата стъкленица” ще разберете, че всъщност черчовеците изобщо не са някакъв централен образ. (Всъщност, те са нещо като пешките на архи-злото, пъкленото Нищо, което заплашва света и героите на Весела Фламбурари.) Нещо повече – освен черчовеците има още толкова много митологичен колорит, че просто свят да ти се завие. Образите са така уникални, изградени с такава изобретателност, и същевременно ги чувствате толкова на място, така „верни на приказката”, сякаш принадлежат към вековна традиция! Жената с крилата риза, Момичето с рибя опашка, Юначето с пламтящи очи и Старчето с дълга, предълга брада – все герои, които спокойно съществуват редом с Неродена мома, Звездочелия юнак, Торбалан, Златка, златното момиче…

12081865.jpg
Първото издание на книгата от 2005г.

Но да кажа нещичко и за историята. Тя започва на Долната земя, която всъщност се оказва нашият собствен свят. Мина е момиче с характер (подчертавам – героинята, както и нейните приятели са все българчета), ученичка в училището за надарени деца „Седемте музи”, а дали успява да се впише там е под въпрос. Но целта на Мина далеч не е да се вписва, тъй като тя не е от хората, които биха се престрували на хамелеони само и само да са в тайфата. И така, Мина е трън в очите на тези, които се имат за много важни и обичат да избиват комплекси, взимайки другите на подбив. Един ден в разправията с тези неприятни елементи към Мина се присъединяват и две момчета-близнаци, които ще се превърнат в първи приятели и неотлъчни спътници на героинята в нейните бъдещи приключения. А имената на двете момчета са… Янил и Китан!

 

Едно време всички аплодираха Дж. К. Роулинг за нейния Виктор Крум – български герой в света на Хари Потър, с такова гръмко, героично име… Е, тук да видите вие какви юнашки имена има! (Е, няма пък всичките да ви ги издам, четете и ще видите!)

 

10517456_307673826094054_1505077066513798025_n.jpg

 

После триото попада на тайнствено пророчество в стара тетрадка, което говори за трима търсачи (носещи имената на трите деца), за изгубен магически артефакт (бялата стъкленица от заглавието) и загадъчни указания. Естествено, децата откликват на повика на приключението и скоро напускат Долната земя… А какво ги чака на горната? Нямам никакво намерение да ви разказвам и да ви развалям удоволствието от четенето!

 

Ревюто продължава утре на „Книжни Криле”, когато ще разкажем и за „Мина и магията за предсказание”!

 

А сега, нека самата Весела Фламбурари ни разкаже за историята около създаването на книгите, за спомените и вдъхновенията зад приключенията на Мина:

vf.PNG

„Има и цяла одисея по написването на книгата. Родом съм от град Добрич. Като малка пеех в Представителният детски хор на Добрич (тогава град Толбухин). Хорът беше от четирите детски формации, които представяха страната ни извън граница в онези времена (заедно с „Бодра смяна“ и  „Детският радиохор“ – двата от София и „Хорът на момчетата“ – Пловдив). Та, с хора ходехме по един летен месец от годината на детския лагер „Ифката“. Сградата на този лагер бе непосредствено до оградата на Двореца в Балчик. Тогава, няколко години подред, Дворецът стоеше оключен, затворен, но мистериозен и обрасъл в зеленина. Влизах в него тайно, точно както влиза и Мина, през дупки в оградата. Разхождах се и мечтаех. А лагерът не беше просто почивка! Неее… Всеки ден имахме репетиции по пеене, солфеж, пиано. Беше страхотна школа. Така се появи и училището за надарени деца „Седем музи“ в книгата.

Години по-късно, с мъжа ми д-р Василис Фламбурарис, се разхождахме в Двореца и видяхме голям розов гущер. Гущерът застана на един камък и тримата дълго се гледахме. След това книгите сами се появиха като по магия…

Поредицата е написана за този, на когото е интересна българската фолклорна митология от българските вълшебни приказки и песни. Тя е за детето, което учи в училище български народни приказки. За детето и тийнейджъра, които искат да прочетат една цяла, голяма, но и съвременна, модерна история, тясно свързана с приказката въобще. Книгите са за всеки малък или голям човек! За всеки, комуто се чете фентъзи, в което случките се завъртат тук при нас – в България. Защото в повечето случаи действието, на книгите от жанра фентъзи, се развива по чужди краища…“

 

Ненко Генов

Други ревюта:

Книжен Петър

Аз чета

В diaskop (от Христина Панджеридис)

Интервю с Весела Фламбурари

Колонката на Весела Фламбурари

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s