Лелче-адвокат от САЩ, набор на родителите ми, решава да се справя с депресиращия си развод като пише книги. Резултатът е поредица, продала над 30 милиона екземпляра и преведена на близо 40 различни езика. И ако това не стига, за да се изненадате… Серията е с ярки корици, купища весели комикси и илюстрации, и действа като магнит на читател(к)и от 9 до 15 години. А ако и това не ви е шашнало, лелчето създава книгите в съавторство с двете си дъщерички!

При всичко казано до тук би трябвало да е ясно, че просто сме длъжни да надзърнем зад кориците на „Дневниците на загубенячката” от Рейчъл Рене Ръсел. До момента поредицата съдържа леко над дузина книжки, като цели осем от тях са вече издадени на български от „Студио Арт Лайн”.

product_31.jpg

Първата от тях е „Дневниците на загубенячката – Истории от един не толкова прекрасен живот”. Какво оптимистично заглавие само! Е, и вие да имахте ежедневието на Ники Максуел и на вас нямаше да ви е особено ведро настроението. Татко й се е възползвал от връзките между своя бизнес (фирма за обезпаразитяване и отстраняване на вредители) и лъскаво частно училище и е уредил Ники да учи там. Не е ли страхотно?! Ами… НЕ, НЕ Е!

product_195.jpg

„Частно училище” може и да звучи много примамливо и перспективно, но идва с някои неочаквани за родителите (и ужасяващи за децата) странични ефекти. На някой да му е хрумвало случайно, че в новото училище нямаш приятели? Или че в такива тузарски училища и учениците също са надувки и фръцли, с дизайнерски дрешки и скъпи телефони, които са готови да гледат с презрение всеки, който не се вписва в прослойката им?

dz1_1.PNG

Ето защо Ники никак не е във възторг от новото си учебно заведение. И започва да излива всичките си неволи под формата на дневник. (Ако го намерите, върнете го, има възнаграждение! И не отваряйте – НАДЗЪРТАНЕТО ЗАБРАНЕНО!!).

dz1_2.PNGdz1_3.PNG

Ако сте на възраст, близка то тази на Ники Максуел и нейните връстници (и особено ако сте момиче) няма съмнение, че лесно ще се идентифицирате с героите от книжката. Ще симпатизирате и съчувствате на Ники, а и сигурно ще се сприятелите.

Ако пък сте родител и розовата книжка, описваща тревогите на някакво тепърва навлизащо в пубертета момиченце ви се струва като нещо, което можете да си спестите, или ако терзанията около мобилен телефон, момчета и борбата за „социален статус” в училище ви се струват незначителни проблеми на фона на „важните неща”, то спомнете си, че и вие някога сте били в подобно положение. Е, да, не сте молели мама и татко за iPhone, но сигурно сте ги врънкали все за нещо, а? Какво беше? Тамагочи? Компютър? Или от онези готините маратонки със светещите подметки? И сигурно сте се борили за място в компанията… И това са били съвсем реални, едва ли не жизненоважни за вас проблеми. Така че, помнете – ако нещо е важно за децата, значи е достатъчно важно и за да му обърнем внимание в книга.

Ревюто на поредицата „Дневниците на загубенячката“ продължава утре на „Книжни Криле“!

Книголюба

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s