Книга, която с малко думи те оставя без думи. Книга, на която дори само задната корица казва повече от много дебели, многотомни трудове, изписани на същата тема. Книга, която в един идеален свят просто нямаше да съществува. Книга, която никой никога не трябва да пише, но всеки трябва да прочете.

02408b95a85016fcee48a03798d21948.jpg

Не знам какво повече да ви кажа за „Няма да получите омразата ми” на Антоан Лейри. 

 

Ако от заглавието и корицата още не сте се досетили, то това е книга, написана от мъж, изгубил съпругата си в терористичната атака, която разтърси Париж (и света) преди малко повече от година. Това е искрен, трогателен, истински текст, който ще остави дълбока следа у читателя. Това е изповедта на един вдовец и баща. Такъв текст няма как да бъде обект на ревюта, рейтинги и звездички…

 

1343843_back__b.jpg

 

Написаното от Антоан Лейри е едновременно обезсилващо и вдъхновяващо, отнемащо всяка надежда и вдъхващо нова такава… Защото когато светът се срути върху главата ти, а отвъд руините му те чака 17-месечния ти син, нямаш избор, трябва да изпълзиш изпод руините на вчерашното щастие и да продължиш напред.

 

Четох, спирах, плаках… Пак четох, пак плаках…

 

Работя с деца. Преди няма и месец момче нарече връстника си „ислямист”. Помолих го да обясни какво означава това. Не можа. Из класа се дочуха откъслечни реплики, нещо за Аллах, бомби и терористи, за „Ислямска държава”, за идващите „от там” имигранти.

Зарязах темата на урока, и въпреки че съвсем не ми е това работата, реших да си поговоря с децата. Пък било то и с риск случката да стигне до ушите на хора, които не биха погледнали с добро на отклонението от учебния материал и опитите ми за разяснения. Понякога просто има неща, по-важни от тия в учебниците. Сметнах, че това е едно от тях.

Показах картата на света, и им казах да намерят там опасната „Ислямска държава”, а после говорихме за кръстоносци и терористи, за убийство в името на Бог, за религиите по света, свеждащи се до едно и също, и за използването на същите тия религии като инструмент за разпространяване на различни идеи, добри и лоши… Говорихме за страха от непознатото, за трактуването на разлчиното като заплаха, за културните бариери… Всеки искаше да каже нещо, изглежда, сякаш скоро щеше да настане хаос, а после звънецът сложи край на всичко, децата се изстреляха навън… А аз останах с надеждата, че поне малко някой нещо е разбрал, че поне малко съм дал отпор на стереотипите, страха и невежеството, масово насаждани от медиите…

И си мислех как децата всъщност са просто ехо на чутото в телевизията, повтаряйки неосъзнати фрази, неясни думи… Истинският проблем е в оная нарастваща част от „големите”, в чиито сърца и умове са се загнездили гневът, омразата, жаждата за отмъщение… И много ми се иска възможно най-много такива хора да посегнат към тази книга и да я прочетат.

Защото Антоан Лейри е един от ония нещастни хора, които имат най-много право и причини да бъдат гневни, да изискват възмездие, да мразят… А въпреки всичко, „Няма да получите омразата ми” е апел за тъкмо обратното. И се надявам, че повече хора ще уважат този апел. Не за да забравим жертвите, а за да не превърнем смъртта им в победа за убийците.

Ненко Генов

 

Прочетете още за книгата от:

Книголандия: http://knigolandia.info/book-review/nyama-da-poluchite-omrazata-mi/

Книжен Петър: https://knijenpetar.wordpress.com/2016/10/23/nyama-da-poluchite-omrazata-mi-antoan-leyri/

Аз чета: http://azcheta.com/niama-da-poluchite-omrazata-mi-antoine-leiris/

Под моста: http://podmosta.bg/nyama-da-poluchite-omrazata-mi-izpovedta-na-edin-vdovets/

 

 

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s