Щом стане дума за български автори, пишещи за деца, трябва да се знае – тук, на „Книжни Криле” те са ни слабост. Дали някой изобщо успява да се издържа с писане на детски книжки? Силно съмнително. Родните детски писатели се борят за внимание не само срещу напиращата конкуренция на преводната литература, но и срещу хилядите други фактори, които доста от днешните деца намират за далеч по-примамливи от това да разгръщат страниците. (Но нека не виним компютърните игри и анимационните филмчета, таблетите и телефоните. Любовта към книгата се възпитава!) Ето защо ако някой въпреки всичко се реши да пише за деца, то значи, че за въпросния автор това е преди всичко мисия! Това важи още повече за онези, поели по нелекия път на самоиздаването и саморазпространението. Няма как да не симпатизираме на такива хора, няма как да не подкрепяме такива инициативи. Правили сме го и ще продължаваме а го правим, и винаги се радваме, когато се запознаем с още такива кръстоносци на книжнината! Тъй че днес за „Книжни Криле” е голямо удоволствие да представи книгите на издателство „Мориц”!

Малкият екип на издателството си е поставил голяма цел!

 

„Мечтата ни е всеки човек да запази по нещо от своето детство и в сърцето му да тупти онази топлина, която идва от чистите мисли и усещането, че светът е красив и приятен, че винаги има кой да те обича, да те изненада и да те зарадва. Ние от издателство Мориц живеем и творим за един по-добър свят.” – с тези думи от „Мориц” ни приветстват на своя сайт http://www.moritz.bg/

 

„Ако след 20 години някои от децата, които пораснат, си спомнят за някоя от нашите книжки и тя остане дори в дъното на съзнанието им като частица доброта, значи ние сме постигнали нещо.” – четем още там.

 

Сайтът на издателството е изпълнен с изключителен позитивизъм и добронамереност. Тези думи също така доста точно описват и характера на кореспонденцията ни с Наталия Арсенова, автор на книжките.

 

„Най-голямата награда за труда ми са срещите и кореспонденцията с богати по душевност хора.” – пише ни тя. „Уверих се в това през последните години, когато съдбата и ако щете случайността започнаха да ме срещат най-ненадейно с уникални хора. Вярвам, че покрай блога си знаете от първо лице за какво говоря. Винаги съм била оптимист, но напоследък виждам едно съживяване, един порив в хората за цялостен подем. Ако мога да се изразя така: добрите хора вече не искат да стоят в периферията и да чакат нещата да се оправят от само себе си. Те действат.”

 

Днес сме решили да ви запознаем с книжката „Азбука любима”!

index_04

Заглавието е достатъчно за да разберете образователната мисия на тази книжка – по-лесното и по-приятно научаване на азбуката. А повярвайте ми, такива книжки са ни жизнено необходими, и то особено в наши дни.

azbuka1.PNG

Ако работите с деца или имате по-близки наблюдения върху развитието на учениците от начален курс, вероятно знаете че огромен процент от децата страдат от дислекция и дисграфия. Статистиките понякога са толкова шокиращи, че дори не е за вярване. Сякаш изведнъж има някаква епидемия (и то от световни мащаби), свързана с научаването и използването на азбуката. Доста деца, които преди години биха били третирани просто като слаби ученици днес получават диагнози от специалисти. Хубаво е, че благодарение на нови изследвания знаем повече за подобни състояния и борбата с тях. Но лошото е, че в някои от случаите с такива диагнози се сдобиват и деца, които чисто и просто нямат мотивация и амбиция да се научат да четат и пишат. Шарещи с пръсти по екрана на мобилно устройство едва ли не от раждането си, служещи си с иконки и образи, инстинктивно разбиращи значенията на пиктограмите, те нямат такава потребност от писмена реч, каквато е била характерна за предните поколения.

azbuka2.PNG

Но нека се върнем на книжката. Замисълът на „Азбука любима” е колкото простичък, толкова и ефикасен – вместо да асоциираш всеки знак с първия звук на определена дума, научаваш буквите, оприличавайки ги на определени образи, наподобяващи техните форми. А всяка илюстрация е съпътствана от кратко стихче, което помага на децата да запомнят, а на родителите – да обяснят.

azbuka3.PNG

Наталия Арсенова споделя: „Самата аз имах проблеми с научаването на азбуката. Като дете се случи така, че учех едновременно българската и немската азбука и все не можех да си напиша името правилно. Пишех го НАТАЛИR през целия първи клас. „Азбука любима“ е първата книжка, която написах. Когато родих дъщеря си се замислих колко много деца пишат в интернет на латиница и нейната разновидност „маймуница“ и си помислих, че те просто не обичат българската азбука. Тривиално ми се струваше А – агне, Б – барабан, … Й – йод или йо-йо, М – мама /но детето като я види и казва „леля“, защото на картинката не е неговата майка/, Ъ – ъгъл, Ю – ютия, както сме го учили като деца, а и както са го преподавали на нашите деца. Твърде агресивно: А-акула, Б-брадва, В-вълк, … Ю – юмрук – има реална такава книжка на пазара. Подходът с дума, започваща със съответната буква е добър и изпитан за английската азбука, например. А в нашия случай къде остава „ь“, колко разнообразие може да се даде на „й“ (руснаците поне слагат Йети)? Много лесно може да се обясни на едно дете, че Т е маса на 1 краче. Веднага в съзнанието му изниква формата на буквата. Стихчетата са кратки, за да се запомнят лесно. Има закачка от художника между картинките в кориците. Плахото мишле на първа вътрешна корица е смело стъпило на сцена, точно като текста „Колко много ще зарадвам всеки, който ме обича“. Част от животните са левичари – имат право да са различни. Засега нямам обратна връзка дали децата са го усетили.”

azbuka4.PNG

Илюстрациите на книжката са изпълнени с усмивки и багри, и са дело на художника Христо Димитров. Един поглед е достатъчен, за да знаете, че изборът не е бил случаен!

 

„Направих конкурс за художник и си избрах Христо Димитров между други 47.” – казва Наталия. „Той каза „Не можем да пренебрегнем никоя буква. Какво ще си каже някое дете, ако неговата не е хубава като другите!“. Първия тираж от 5000 бройки се продаде в периода на криза 2008-2010, когато книжарите се оплакваха, че хората избягват да купуват книги. През 2008-ма почти не разпространявах, защото синът ми беше твърде малък, т.е. продаде се за 2 г. Изпратих Ви книжка от втория тираж, който за съжаление отново нямам много време да разпространявам, а той не се разпространява сам 🙂 Повторихме тиража, защото получихме различни имейли от родители за различни поводи, например че първото им дете има книжката, а второто – на 3 годинки вече знае азбуката покрай него. Харесва се за подаръчна за българчета в чужбина. Подходяща е за деца в последната група на детската градина до началото на първи клас или деца в чужбина, които учат сега български.”

 

Книжката има самостоятелен сайт, на който можете да я разгледате от начало до край. Моля посетете http://azbuka.zanas.org/ , където ще откриете онлайн вариант на изданието и ще имате възможност сами да си създадете впечатления.

 

Потърсете издателство „Мориц” и във Фейсбук:

https://www.facebook.com/MoritzBooks

 

А утре на „Книжни Криле” ще представим и още заглавия на издателството, така че не пропускайте да ни посетите отново! До скоро!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s