Уестърнът. Чисто американски жанр, който ние, европейците сме взели и направили свой – пренаписали и преправили, превръщайки факт във фикция, достоверност в драматизация… Дивият запад се превръща в условност, декор за разказване на истории, пастиш. Приключения, съчетаващи схематични образи с класически сюжети, размазани през виещата се над прахоляка мараня. Евро-уестърнът си е свой собствен жанр, далеч от високопарния патриотизъм на Джон Уейн и холивудската осанка на Гари Купър.

 

Уестърнът, със всичкия си прахоляк, барутен дим и изплют предъвкан тютюн, притежава своя невероятна, притегателна красота. Мъжката фантазия за едно по-проста, по-праволинейна епоха, в която лошите са лоши, добрите – добри, а някъде помежду им са брадясалите безименни анти-герои с присвити очи, бърз револвер и тъмно минало.

 

Ние сме взели уестърна и сме го направили свой. Действието вече не се развива в Новия свят, а в една паралелна, художествена условност, в която се чувстваме свободни. Художествена условност, в която истинските мъже разрешават проблемите си по мъжки, думите отстъпват място на действието, а то е продиктувано от строг и първичен морален код, далеч от бюрократични норми и социални задръжки. И всичко това на фона на музиката на Енио Мориконе и Франко Микалици.

 

Разбира се, навсякъде по света разпознават спагети-уестърните на Серджо Леоне, които някои наричат „опера на насилието”, други – „учебник по режисура”. Но евро-уестърнът далеч не се изчерпва с тях.

 

От големите имена във френско-белгийската комикс школа – провокативния Блубери на Мьобиус и остроумния анимационен хумор на Морис и неговия Лъки Люк, до полския каубой Томек Вилмовски на Алфред Шклярски (познат у нас най-вече от комиксите, рисувани от Евгений Йорданов в „Дъга”). От хладнокръвните, често безмълвни стрелци на Клинт Ийстууд, Чарлс Бронсън, Лий Ван Клиф, Франко Неро, през хубавци като Джулиано Джема и Джани Гарко, до моите герои – ядящите боб и раздаващи тупаници веселяци на Бъд Спенсър и Терънс Хил…

 

А някъде там, преди всички тях е великият баща на евро-уестърна, негово величество Карл Май!

 

Класик, който не се изучава в училищата и университетите. Любимец на поколения юноши. Разказвач на легенди от прериите, който сам се е превърнал в легенда. Той пише за Запада без сам да го е посетил, и в резултат на това създава един Нов свят, пречупен през призмата на фантазията, изпълнен с идеализирани образи, носители на морал и пропагандиращи общочовешки ценности.

 

Ако трябва да се посочи един magnum opus на Карл Май, най-вероятно изборът ще падне върху „Винету”, чийто първи том наскоро се сдоби с ново издание от „Сиела” и прекрасна корица от художника Дамян Дамянов, прекрасно предаваща усещането за приключение, обгърнато в романтичен ореол, съдържащо едновременно известна доза детска наивност, но и криещите се сред нея идеи, чиято дълбочина е изпреварила времето си.

97f492457141af853cb10f214c270df4.jpg

Винету и Олд Шетърхенд. Няма битка, която да ги спре, няма враг, който да ги победи, препятствие, което да ги забави, лъжа, която да ги заблуди. Две имена, които олицетворяват непоклатимото приятелство и братската обич. Синове на два много различни народа, те се впускат в опасни приключения и защитават безстрашно своите твърди разбирания за добро и зло.Кое дете не е копняло да улови свой собствен буен мустанг, да се втурне в шеметно преследване на бизони, да се изправи срещу мечка гризли и да заслужи правото да се окичи със зъбите ѝ?Незабравимата трилогия „Винету” на Карл Май е част от съкровищницата на европейската култура, пресъздавайки един отдавна изчезнал свят – този на свободните американски племена. Потопете се в атмосферата на едни други времена и нрави и не позволявайте на детето в себе си да забрави, че доброто все пак побеждава. Поне в книгите.

 

Във време, в което за расово равенство не може да става и дума, в свят, в който последните велики индиански вождове плащат с живота си за своите опити за отстояване на земите и начина на живот на своите народи, Карл Май използва приключенията на Винету и Поразяващата ръка за да проповядва братство. Не само между бледолики и червенокожи, но между човек и човек.

 

Създателят на Винету се преселва във Вечните ловни полета на 70, през 1912 г., (след като най-накрая успява да посети САЩ). Оставя ни над 80 тома. По част от тях са заснети над 50 различни филма и ТВ сериали, като едни от най-паметните сред тях, разбира се, са тези с Гойко Митич.

 

Днес, четейки отново „Винету” откривам, че това е една от ония творби, които не само превръщат момчетата в мъже, но и мъжете отново в момчета. И завиждам благородно на всеки „грийнхорн”, който тепърва ще разгърне страниците й!

Ненко Генов

vinetu.PNG

Advertisements

2 thoughts on “За чара и силата на европейския уестърн. „Винету – том 1“ от Карл Май

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s