Къде са ми детските книжки…?

Ето ги! Великите Братя Мормареви!

Варненското дуо Марко Стойчев и Мориц Йомтов, без чиито сценарии българското кино просто нямаше да е същото, а детството на отминалите поколения вероятно щеше да си остане до голяма степен недокументирано.

В САЩ хората се гордеят със своята „Американа” – съвкупността от всички онези артефакти, истории, музика и т.н. които изтъкават националната памет за отминалите десетилетия. От платната на Норман Рокуел до стъклени бутилки от Кока-Кола, от дълкокраки пин-ъп модели с жарки погледи, нарисувани по носовете на бомбардировачите, до неоновите светлини на крайпътните закусвални – американците наистина умеят да превръщат миналото си в идеализирани сънища, заредени със сладка носталгия. От Марк Твен до Рей Бредбъри, американските писатели черпят вдъхновение и отдават почит на тази „Американа”…

 

Което ме кара да се питам, имаме ли си ние нещо такова? Наша си „Българиана”, но такава, отиваща отвъд възрожденските автори и излизаща извън етнографските музеи.

 

Говоря за времето, в което играчките се купуваха от ДетМаг, а не от мола, очаквахме Дядо Мраз на Нова Година, по уличите имаше точно пет марки автомобили от Източния блок, а в сладкарниците всъщност човек можеше да си поръча боза или лимонада. Запазили сме една носталгична картина, за един по-простичък, по-улегнал и по-спокоен начин на живот, който неусетно кога си е обул маратонките „Ромика” и тихичко си е отишъл.

 

Имаме ли си автори, чиито произведения да са като документ за отминалите десетилетия, за живота и ежедневието на предните поколения? Някой, който да увековечи и да ни припомни простичките неща, неусетно изплъзнали се от бита ни лека полека, но всъщност неразделна част от колективната ни памет?

 

Ето ги! Великите Братя Мормареви!

 

Варненското дуо Марко Стойчев и Мориц Йомтов, без чиито сценарии българското кино просто нямаше да е същото, а детството на отминалите поколения вероятно щеше да си остане до голяма степен недокументирано.

vasko.PNG

Естествено, сценариите на братята по душа имат щастието да бъдат реализирани от режисьори като Димитър Петров и Иванка Гръбчева, а на екрана греят цели съзвездия от гениални актьори, много от които вече не са между живите… Ами музиката на Петър Ступел и Кирил Цибулка? Да, киното е колективно изкуство и наистина, заслугата филмите и сериалите, написани от Братя Мормареви да са това, което са е на повече хора, от колкото можем да изброим тук…

 

Но днес говорим за книгите на Братя Мормареви, а те са си личното им, индивидуално творчество. Да, макар двама съавтори, Марко и Мориц работят като едно цяло, тъй че, мисля, спокойно можем да наречем книгите им „индивидуално творчество”.

taral1.PNG

Днес едни от най-обичаните заглавия на Братя Мормареви са отново в печат. Благодарение на издателство „Сиела” по книжарниците се завърнаха „Войната на таралежите” и „Васко да Гама от село Рупча”, със страхотни нови корици, илюстрации и цялостно художествено оформление от Дамян Дамянов.

200231_b.jpg

Дори само заради последното име, новите издания представляват голям интерес, защото Дамян Дамянов е безспорно един от най-добрите съвременни художници и дизайнери на книги, истинска фурия в своята сфера. Той има свой собствен, разпознаваем почерк – стил, който е едновременно модерен и класически. А работата му по романите на Братя Мормареви наистина заслужава внимание.

7489624_back__b.jpg

Що се отнася до самите романи… Има ли някой, който да не ги познава, най-малкото от екрана? Чувствам се все едно съм се шлял из махалата безброй пъти рамо до рамо с Маляка, Пантата и Камен, с Добролюб, Сашо, Юлия, близнаците… Сякаш Добрева и на мен е писала двойки… Сякаш и аз самият съм летувал заедно с Васко, Фори, Евгени и Тинчето… Така де, Августина. Това не са просто герои, това са вечни образи, това е семейство!

203650_b.jpg

Дали историите на Братя Мормареви остават все така живи, пълнокръвни и грабващи, както преди? Можете да се обзаложите! Тук са не само всички онези малки детайли от ежедневието, за които вече споменахме, уловени от зоркото око на авторите и пренесени върху страниците. Тук са и вечните герои, архетипите на кварталната тайфа приятели, на кръшкачи, тарикати и зубъри, на учителки със златни сърца, на вечно начумерените съседи, на вечно заетите родители, на вдетенените дядовци, на грижливите баби… Тук са вечните конфликти – между поколенията, между човека и системата, между мечтите и реалността… Божичко, колко много истина, колко много характер има във всяка дума диалог! Романите на Братя Мормареви са сякаш диктувани от самия живот!

8247003_back__b.jpg

Обичам творчеството на Братя Мормареви от все сърце! Лично за мен, и „Войната на таралежите”, и „Васко да Гама от село Рупча” са си чиста проба гениалност. Но знаете ли какъв е проблемът с тези книги? Ами… гледал съм сериалите толкова пъти, че знам доста от репликите буквално наизуст, още преди да съм ги прочел!

А дали и сегашните хлапета имат подобни мечти пред себе си на хоризонта, които не им дават да заспят вечер? Детството на днешните деца може и да е много по-различно на пръв поглед, но ми се иска да вярвам, че колкото и да се променят някои неща, те все пак в основата си остават същите. Точно като очарованието от романите на Братя Мормареви.

Книгокрил

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s