Днешната книга е трогателен разказ за истинско приятелство между момче и жребче, пречупена през призмата на ужасяващите събития на фронта по време на Първата световна война. Познахте – ще говорим за „Боен кон” на Майкъл Морпурго, издадена у нас от „Пергамент Прес”.

Книгата попадна за първи път в полезрението ми благодарение на моя любим режисьор, Стивън Спилбърг. През 2011 излезе едноименната кино адаптация по романа, и смея да твърдя, че това е един от най-красивите (и то не само визуално, а във всяко едно отношение!) филми от последните години, както и един от най-пленителните филми във филмографията на Спилбърг (а тя е наистина пълна с шедьоври!).

162836_b.jpg

Посягам към книгата чак сега, защото ми се искаше да има пауза между филма и прочита на неговия първоизточник. Исках да нямам пресен спомен от детайлите в историята и прочитът ми на романа да не е директно повлиян от видяното на екрана.

 

Вероятно и сред вас има мнозина като мен, които вече са гледали филма, но все още не са чели романа на Майкъл Порпурго. Ето защо ще се спра на историята съвсем за кратко и ще се концентрирам повече върху стила на нейното представяне и усещането, което тя оставя у читателя.

boen-kon.jpg

„Тази история започва в тихата английска провинция в навечерието на Първата световна война. През 1914 г. младият кон Джоуи е откъснат от влюбеното в него момче, продаден на армията и изпратен на Западния фронт по време на най-ожесточените сражения. Със своя офицер той се устремява неустрашимо към бойните линии на врага, за да се изправи пред страховитото лице на войната. Оттам насетне следва една одисея, изпълнена с неочаквани обрати, героизъм, самоотверженост, величие и много вълнуващи моменти.

 

Ветровете на войната запращат Джоуи на различни места, но навсякъде той спечелва сърцата на войниците, които намират опора и утеха в неговата смелост и дух. Очаровани от него, накрая те му се отплащат в един затрогващ финал, който никога няма да забравите.”

 

Не е лесно да пишеш за деца и за война едновременно, освен ако не става дума за нещо от рода на „Войната на таралежите”. Въпреки това, на някои хора някак си им се отдава, и Майкъл Морпурго определено е един от най-добрите сред тях, както вече сме се убедили с „Историята на редник Пийсфул”. 

 

Романът не бяга от събитията на фронта, дори напротив. Но точно както и филма на Спилбърг, наративът на Майкъл Морпурго успява да предаде тежките и травмиращи събития на войната по изключително внимателен и деликатен начин. В това отношение книгата и лентата „Боен кон” много си приличат – и двете преминават през всички батални сцени по изключително безкръвен начин, без да тикат бруталността и ужаса в лицето на читателя/зрителя. Тук личи майсторството на разказвача, да поднесе една сериозна и болезнена тема под форма, подходяща за всякаква възраст, но без да я омаловажава или захаросва по някакъв наивен начин.

images

А книгата „Боен кон” наистина е подходяща за всяка възраст. Макар, че я причисляват предимно към детската литература, това е красив и емоционален разказ, който спокойно би завладял и възрастен. Тъй че, съветвам тези, които се чувстват по-зрели и пораснали да се абстрахират от факта, че имаме главен герой жребче и също да дадат шанс на книгата. Както наскоро ни доказа „Единственият и неповторим Айвън”, нищо не пречи на история с главни герои животни да се окаже едно дълбоко, обогатяващо и дори разтърсващо четиво.

 

Именно такъв е и романът „Боен кон”.

 

Ненко Генов

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s