Позитронните криминалета на Айзък Азимов продължават в „Роботите том 2: Роботите на зората; Аз, роботът”! Част от поредицата „Велики майстори на фентъзи и фантастика” на издателство „Бард”, „Роботите том 2” събира в себе си останалите два романа от знаменития цикъл на Азимов – крайъгълен камък на научната фантастика и основополагащ за съвременния киберпънк.

Ревюто на първия том ще откриете тук.

2733846_b.jpg

Илайджа Бейли се завръща в „Роботите на зората”. Поредната доза сай-фай ноар, докато детективът от бъдещето се опитва да разгадае заплетен случай, включващ роботоубийство. Междувременно Бейли забърсва старо гадже, познайницата му от „Голото слънце” Гладиа Делмар. Намесена е политика, междупланетни отношения, лични вражди, и разбира се – технологични скокове, пораждащи морални и социални дилеми. Наситена атмосфера, много приятно съчетание на футуристичен трилър и традиционното „кой е убиецът?”

 

Някои от идеите на Азимов като че ли не са остарели чак толкова добре, от написването на романа са изминали повече от три десетилетия, и за днешния читател някои части от „Роботите на зората” може да се сторят леко мудни, но търпението си струва. Темпото може и да се бави в някои пасажи, но за сметка на това пък, финалът е грабващ. Без да издавам нищо съществено на тези, които тепърва ще четат тази научнофантастична класика, но разкривайки извършителя на престъплението и неговия мотив, Бейли се изправя и пред следващата стъпка в развитието (или може би трябва да кажем „в еволюцията”) на нашите механични творения. А това отваря толкова много нови врати и повдига толкова много нови въпроси…

 

А някои от тях Азимов продължава да разгръща и изследва в „Аз, роботът”. Вероятно едно от най-четените и най-разпознаваемите произведения на научната фантастика, сборникът с разкази е задължително четиво за всеки, който се окачествява като фен на тази литература… А защо не и за тези, които не се окачествяват като такива.

 

Класи над почти всичко друго в жанра, „Аз, роботът” съдържа разкази на Азимов, писани в период от десет години. И повечето от тях все още идеално издържат теста на времето, повече от половин век след първото им публикуване. За разлика от романите от цикъла, тук в сравнително малък обем страници имаме серия стегнати истории, всяка от които със свой конфликт и концепция, изследваща съжителството между човек и машина.

 

Сред монументалния труд на Азимов особено изпъква разказът „Гоненица“ (Runaround), който се счита за първото ясно упоменаване и формиране на Трите закона на роботиката. Това е ярък пример за влиянието на истинската, на качествената и дълбоката научна фантастика върху развитието на науката и технологиите. Днес Трите закона на роботиката се считат за еквивалент на Десетте Божи заповеди в кибернетиката.

 

Голямата сила на Азимов е именно в това, че заедно с футуристичните визии за далечното бъдеще той ни поднася и морални дилеми, поставящи под въпрос начина ни на живот и пътя, по който сме поели. Къде сме днес, къде ще бъдем утре ако следваме тази или онази пътека, и искаме ли да се озовем там? А много от темите, които преди са били чисто фантастични и хипотетични, днес вече полека навлизат в реалността. Чуйте думите на един от пророците на научната фантастика… и бъдете подготвени.

StarКнижар

 

 

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s