Георги Мишев е човек-епоха в българското кино и литература. Сценарист е на едни от най-големите ни филми – „Преброяване на дивите зайци“, „Вилна зона“, „Дами канят“, „Момчето си отива“, „Селянинът с колелото“, „Матриархат“ и още ред други. От издателство „Хермес” са се погрижили книгите на Георги Мишев отново да са в печат, а новите издания бяха последвани и от мемоарите на големия писател, озаглавени „Мир на страха ни”. Сред всички тия известни заглавия може би някои читатели лесно биха пропуснали една малка книжка. Заглавието й е „Сламено сираче” и е част от „Златно перо” – серията детско-юношеска класика на „Хермес”.

 

Да, нека не забравяме, че Георги Мишев не само пише и за деца, но дори е носител на наградата „П. Р. Славейков“ за цялостен принос към развитието на детската литература.

Но какво всъщност означава да си сламено сираче? Сламено сираче, това е дете, чийто родители са си живи и здрави, но въпреки всичко, по една или друга причина детето расте в тяхно отсъствие. Такъв е и нашият главен герой…

Slamenosirache_cover.jpg

Седемгодишният Михаил е сламено сираче: той няма братя, нито сестри, а родителите му са толкова заети, че не им остава време за него. Мишо мечтае да стане джедай със светещ меч, но вместо това трябва да ходи на училище. Няма търпение часовете да свършат, за да се прибере при баба си и дядо си в Косанин дол – неговото островче на спасението.

 

Заедно с приятелите си – Румбата, Хелен, Геле и Вики – любознателният Мишо се впуска в необикновени приключения и опознава света на големите.

 

„Сламено сираче” е една от тия книги, на които се слага етикета „детска литература”, но които всъщност говорят на всички ни. Да, главният герой е дете. И за децата е много хубаво да имат герой, с който да се идентифицират, да почувстват, че не са сами в неволите си, че и друг преминава през същото… Но еднакво важно е и за възрастните от време на време да отварят такива книги, които им дават възможността да видят самите себе си през детските очи.

 

Книгата на Георги Мишев е пълна с житейски истини, и е напипала пулса на времето. Е, да, писана е преди години, и животът леко се е променил. Например, вече клубовете за електронни игри ги няма. Днешните деца носят игрите в джоба си и пръстите им шарят по екраните на таблети и телефони… (И преди да ги обвините за това, запитайте се от къде изобщо са ги получили). За сметка на това, джедаите и светлинните мечове продължават да бъдат на мода. Но не това е важното, а взаимоотношенията между героите, проблемите пред които те се изправят и начините, по които се борят с тях.

 

„Сламено сираче” притежава качествата на заглавия като „Войната на таралежите”, „Гама от село Рупча”, „Синьо лято” и др. – любимите сериали от детството, които преоткриваме отново като възрастни, не само с носталгия, но и с ново разбиране, от перспективата на времето, въоръжени с повече житейски опит… и нови отговорности.

 

И като стана дума за сериал, през 1999 по „Сламено сираче” е заснет ТВ сериал под режисурата на Станислава Калчева и с музика от Стефан Вълдобрев.

Преди известно време от БНТ стартираха сайта „ТВ хлапета”, на който за онлайн гледане са достъпни и всички пет епизода на сериала „Сламено сираче”. (Написнете тук!)

А самата книга пък ще откриете тук: http://hermesbooks.com/slameno-sirache-zlatno-pero.html

 

Близка до творчеството на Братя Мормареви, „Сламено сираче” на Георги Мишев е една от българските книги, които нашите деца би трябвало да познават. И родителите им също.

Книжкознай

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s