„Картата на времето” на Феликс Палма ме хвърли във възторг с всичките си майсторски препратки към любимите ми викториански автори, и най-вече самият Хърбърт Уелс, който бе и едно главните действащи лица в романа. Осъзнавам, че третата част още не е преведена, и че може би е добре да си запазя втората за малко по-нататък… Но не мога! Читателската лакомия не ми го позволява. Грабвам втората част на Trilogía Victoriana – „Картата на небето”, отново издадена от „Изток-Запад”!  

(Ако не сте чели предната книга, и сте пропуснали ревюто ни за нея, то хвърлете едно око тук преди да продължите!)

197820_b.jpg

Издайническата корица веднага ми подсказва, че Уелс отново ще е във водовъртежа на събитията, но този път вместо „Машината на времето”, на фокус ще бъде „Война на световете”.

 

Оказвам се прав. Аферата с „Мъри: пътешествия във времето“ вече е поотшумяла, но на хоризонта се задава нова буря. Марсианците идват! Инвазията е всепомитаща и този път бактериите няма да ни спасят от геноцида на триподите! (Но все пак, да знаете, и тук пътешествия във времето няма да липсват, и ще са ключов елемент от развръзката.)

original.jpg

Палма отново преплита няколко сюжетни линии в една, като има запазено място не само за извънземни нашественици и антиутопични сцени, но и за здравословно количество романтика.

 

„Картата на времето” е кросжанров шедьовър, достойно продължение на своя предшественик, едновременно в духа на оригинала и изследващ нови територии. Сюжетът е внимателно изплетена мрежа от тънки обрати, а освен главните герои, ще видите и някои „гост-звезди”, съвременници на Хърбърт Уелс, към чиито творби Палма прави препратки. Е, не ме питай кои, не искам да ви издавам и да ви развалям удоволствието! Просто тръпнете в очакване и четете внимателно! 🙂

Map of the Sky Cover.jpg

Някои биха обвинили Феликс Палма в многословие. Други биха отбелязали, че характерите на героите са плитки, че им липсват пластове, дълбочина и развитие. Но за мен обаче това е умишлено използван от автора похват, за да ви потопи още повече в атмосферата на епохата. Хванете Артър Конан Дойл, Хърбърт Уелс, Жул Верн, Едгар Алан По… Героите им са схематични образи, притежаващи определени качества, архетипни пионки, дърпащи историята напред, двигатели на приключението. Стилът им е разточителен и декоративен, често стремящ се към псевдо-документален ефект. Феликс Палма е овладял тези похвати почти до съвършенство и тяхното използване е отдаване на почит към гигантите, върху чиито рамене е стъпил не само Палма, но и цялата съвременна жанрова литература.

Mapa_del_cielo.jpg

Нещо повече, при все своето многословие, Палма успява да държи доста добро темпо на действието. Дори бих казал, че „Картата на небето” е доста по-динамична от предходния роман.

1177.jpg

Ако мога да недоволствам относно нещо, то е че корицата на първата книга ми се стори значително по-грабваща и по-пипната, но няма да седна да мрънкам за това.

По-важното е друго – преводът отново е на Светла Христова, тъй че не се съмнявайте в качеството на българската интерпретация на текста. А много се надявам, че докато пиша тези редове тя работи по превода на кулминацията на трилогията. Нямам търпение за „Картата на хаоса”!

StarКнижар

cvr9781451660326_9781451660326_hr

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s