Книгите за Хари Потър на Дж. К. Роулинг се превърнаха в истински литературен и поп-културен феномен. Героите на британската писателка се мерят по популярност с класики като „Питър Пан”, „Мечо Пух” и „Пипи Дългото чорапче”, приключенията им са преведени вероятно на всеки съществуващ език на света, а легионите фенове остават верни на поредицата, очаквайки с трепет осмата част… Е, тя вече е тук! 

Когато навремето всички луднаха по Хари Потър мене манията ме подмина. Подразни ме фактът, че дори хора, които принципно не четяха фентъзи или дори изобщо не отваряха книги изведнъж говореха за Хари Потър сякаш беше дошло второто пришествие на литературата. Не ме разбирайте погрешно, естествено, много се радвам на всяка книга, която действа като магнит върху хората (и особено върху младите и децата) и ги накара не просто да четат, но и да се гмурнат в четенето, да дискутират книгите разпалено, да очакват следващите… Но ми го хвалеха предимно хора, на които им липсваше базата за сравнение. Хора, които никога не бяха отваряли Толкин, не бяха чели Нарния, не бяха пътували до Шанара, Землемория или Перн, изведнъж ме агитираха да яхна метлата към Хогуортс… Хари Потър беше буквално НАВСЯКЪДЕ, като картите Ю-Ги-О и Бритни Спиърс, и съответно се превърна в дразнител. Нещо повече, в сянката му останаха камара хубави книги, а популярността му предизвика вълна от посредствени имитации –фентъзи тенденция в младежката литература, която трае до ден днешен.

 

Ето защо така и не подхванах Хари Потър докато манията беше в апогея си. Отминаха години преди да подхвана поредицата, и бях едновременно доволен и разочарован от факта. Доволен, защото на мене не ми се налагаше да чакам с месеци и да се редя на опашки пред книжарниците преди да прочета следващата глава от сагата за младия магьосник. Разочарован, защото в крайна сметка разбрах какво са виждали всички други около мен в книгите, но времето на горещите обсъждания бе отминало, никой не спекулираше относно бъдещите развръзки, да не говорим за това, че покрай филмите и всичко, което се говори за франчайза, вече предварително знаех някои ключови моменти от по-нататъшните томове.

harrypottercollection.jpg

Но ето, че най-накрая дойде момент, в който мога да съм в час и да съм сред първите, прочели новото приключение от света на Дж. К. Роулинг ДНЕС, а не да наваксвам след години.

 

„Хари Потър и Прокълнатото дете” е тук, а потърманията отново е в разгара си! Да видим обаче дали завръщането на Хари ще е такова, за каквото копнеят неговите фенове и дали ще оправдае очакванията!

cover-10001473340582.jpg

Започвам от това, че както гласи и корицата, това НЕ Е РОМАН и негов автор НЕ Е САМО ДЖ. К. РОУЛИНГ! Зная, че „Прокълнатото дете” се рекламира като осмата книга, но тази книга представлява СЦЕНАРИЙ на пиеса, и макар името на Роулинг да е с най-едър шрифт върху корицата, освен нея в сътворяването на историята участват и Джон Тифани и Джак Торн, като последният е написал самия сценарий. Четете внимателно, и на корицата, и на сайта на Егмонт ясно си пише – „специално предварително издание на сценария”.

 

Не зная дали някога сте чели сценарий, но на средностатистическия читател това не му се случва често… или изобщо. Освен ако не си падате по четенето на пиеси, например. За мен лично това не е проблем. Може и да не съм запален по Шекспир, но пък съм чел сценариите на някои от любимите си филми, използвали са ме и като рецензент по сценариите на филмови и театрални проекти на приятели, та форматът не е новост.

 

Но сценарий и роман са все пак коренно различни четива, тъй че бъдете подготвени. Това Е осмата книга за Хари Потър, но НЕ Е осмият роман. Естествено, пожелаваме си да имаме възможност да гледаме и спектакъла на сцена, но до тогава – сценарият е единствения начин да преживеем новата история.

harry_potter_and_the_cursed_child_scrsht.jpg

Е, след като изяснихме това, нека да преминем и към самата история…

 

За мен лично има огромен паралел между „Хари Потър и Прокълнатото дете” и „Междузвездни войни: Епизод VІІ – Силата се пробужда”. Не само защото в света на съвременната литература Хари Потър е такава мания, каквато е „Междузвездни войни” в света на киното, и не само защото и двете поредици са преминали съответно от страниците към екрана и обратно. Не само защото става дума за дългоочаквано завръщане след (близо) цяло десетилетие.

 

Правя този паралел заради скока в поколенията и противоречивото усещане, с което той ме оставя.

 

В „Силата се пробужда” се оказва, че щастливия край с песни, танци и фойерверки от последните кадри на „Завръщането на джедаите” съвсем не е означавал „И живели щастливо и доволно до края на дните си…”. Виждаме Хан и Лея в напреднала възраст, разделени, с набраздени от угрижени бръчки лица, а потомството е тръгнало по пътя на Тъмната страна… Сякаш една цяла трилогия не беше достатъчна да извоюват свобода и мир за галактиката и щастливи старини за самите себе си.

Повторната среща с цялата банда любими образи е жадувана, завръщането в една далечна галактика е винаги добре дошло, цялата гама нови герои е страхотна… Но на каква цена? Това е дилемата!

 

Нещо подобно се случва и в „Прокълнатото дете”…

1470033366655

Защото можем ли просто да видим отново старите познайници, които са се отдали на приятни спомени край камината и разказват едновремешни приключения на отрочетата си? От това епично и мащабно продължение не става. За да имаме нова история, имаме нужда и от нов конфликт. Неизбежно е. Искаме ли обаче да го причиним на любимците си?

 

Независимо обаче какъв е вашият отговор, „Хари Потър и Прокълнатото дете” е факт. И нито един фен не може и няма да я пропусне. Но бъдете подготвени!

 

Въпреки, че Роулинг никога не оставя феновете си „на сухо” за дълго време, и току понася я някой интересен факт около сътворяването на поредицата, я някоя допълнителна книжка за куидич, бардове или фантастични зверове, до този момент „Хари Потър и Прокълнатото дете” е историята с най-голям размах, от както се разделихме с героите на финала на „Даровете на смъртта”. А тогава всичко изглеждаше доста обещаващо и доста приказно… но не би.

 

Близо две десетилетия след сразяването на Волдеморт, Хари Потър е женен за Джини Уизли и е горд баща на три деца, а старите му дружки Рон и Хърмаяни също вече семейна двойка и на свой ред имат потомство. Драко не е останал по-назад. Героите не просто са пораснали и съзрели, те дори са започнали да остаряват лека полека, кой повече, кой по-малко… Освен с магическата действителност, те трябва да се справят и с далеч по-прозаичните предизвикателства на семейния живот. На преден план излиза новото поколение, което, както се полага, съвсем не иска да расте в сянката на старото.

 

Не е лесно да си синът на Хари Потър… Никой не знае това по-добре от Албус-Сивиръс. Той чувства върху младите си плещи тежестта на бащината репутация и огромните очаквания на околните – отговорност, която никога не е искал.

 

Това, естествено, изостря отношенията в семейството, и то в най-неподходящия момент. Защото миналото на Хари, което го преследва от толкова отдавна, е започнало отново да го настига…

 

В крайна сметка, „Хари Потър и Прокълнатото дете” развива героите в доста правдоподобна посока. Може би това не ни е напълно нужно, тъй като е по-добре някои герои да си останат вечно на тази възраст, на която са били и когато сме се запознали с тях… Но пък погледнете на това от друг ъгъл – тъй или иначе в „Даровете на смъртта” нито Хари, нито приятелите му са същите дечурлига, които са във „Философският камък”. Сега имаме шанса не само да пораснем с тези герои, но и буквално да остареем заедно с тях 🙂

 

Историята е наистина логично и смислено продължение на сагата, но това отново е нож с две остриета. Ако сте си представяли и спекулирали какво би могло да се случи с героите по-нататък, то голяма част от очакванията ви ще бъдат оправдани. Това обаче съвсем не значи, че сюжетът не крие и своите изненади. Че за къде сме без тях?

 

Книгата представя и установява цял ансамбъл герои от новото поколение, които в доста отношения са ехо на своите родители, при все, че се борят за собствена индивидуалност. Това говори, че дори и Хари Потър действително да се „пенсионира”, почвата вече е подготвена за нов многотомен епос в света на Хогуортс.

hp-695275

 

Книгата няма да ви разочарова, особено ако подходите към нея с подходящите очаквания. (Надявам се, с това ревю да съм успял да помогна в това отношение!)

Създателите на историята ще ви прекарат през цялата емоционална гама, диалогът е подобаващо силен, а новите мистерии отново ще ви карат да не спите до рано и жадно да четете страница след страница чак до края… И дори тогава, когато ви е мъчно поради факта, че любимото ви трио от едно време отново си има ядове с тъмни сили, вместо да се радва на щастлив семеен живот, авторите ви карат да им съчувствате като на стари приятели, да им стискате палци… и да се радвате, че имате шанса да сте отново заедно!

Книголет

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s